" ИНТИМНОСТ "

08.05.2010 / 9:03
Добро утро!
От онези дни, доста съм замислена върху думите на един мъж. Бяхме завързали непринуден разговор за секса, за това, каква стойност и значение има той в живота ни. И двамата бяхме на мнение, че интимността има огромно значение за нормалното ни функциониране, но едни негови думи ме вкараха в шах. Според представа му, една истинска жена трябва да употребява мъжете сексуално и после да им "бие шута" - точно така се изрази. В първия миг се подразних на изречението, но щом и до днес го премислям, очевидно изпитвам и лек гняв върху казаното. Първо, какво значи Истинска Жена - може би, имаше предвид сексуално осъзната, но това едва ли означава, че за нея секса е средство за употребяване на мъжката анатомия. Сигурна съм, че има такива жени, но не мога да ги свържа с определението "ИСТИНСКА". Пък и едва ли секса е всичко, което може да ни определи дали сме истински в половото си съществуване. Може би си спомняте от часовете по биология, че човек притежава първични и вторични сексуални белези, дадени му от самата природа, но според мен има и едни-трети белези, които са изявата в поведението на самата жена, като такава. Мъж, който няма очи да ги съзре, очевидно гледа на нежния пол, само като на анатомия. Е, как една жена да се почувства истинска, когато я виждат само като анатомия, физиология и средство за естествен начин да освобождава мъжкото сексуално напрежение? Съгласна съм, че ние хората харесваме първо с очите, но това не е предпоставка веднага да се отдаваме на плътските си инстинкти. Ако го правим, за мен лично това е изява на незрялост или отчаяние. Аналогия мога веднага да направя с храната - едва ли се нахвърляме на всичко, което може да се сложи в устата за да засити глада? Човек, който държи на себе си, подбира, с какво да се нахрани, само прасетата ядат, каквото им се даде, обикновенно помия. Избора на храна, напитка и споделяне на интимността е израз на Себеуважение. И тук извода е на елементарно ниво, ако сме лишени от този избор поради редица причини, естествено сме склонни да се нахвърлим на първото попаднало средство за засищане на потребностите, без значение дали ни харесва. Обикновенно, това буди съжаление ако видим човек, на който сме подали малко хляб, защото той е беден или гладен. Абсолютно същото е и със секса. Нима "истинската жена" трябва да легне с мъжа, който я желае, защото изпитва съжаление? Даже и да има потребност от сексуална ласка, според мен Истинската жена ще сподели това преживяване с човек, който смята за достоен според индивидуални критерии. Всяко останало сексуално преживяване, което се случва без много да се мисли е като отчаяна потребност да заситим нагона си, защото очевидно това не се случва често в живота ни с постоянен партньор.
В психиатрията има едно т.нар. Промискуитетно поведение - то е свързано с безразборни сексуални контакти, и обикновенно засяга психично заболели индивиди. За тях няма значение с кого правят секс, важното е той да се случва.
Та ми се ще да изразя своето мнение за това, какво означава за мен - Истинския Мъж. Далеч съм от представата, че това е човек, който веднага ще даде изява на това, че иска да спи с мен. Много е първосигнално! Усещането да си желан е прекрасно, но не и само за това, че будиш ерекция в нечии слипове. Попитах събеседника си: Защо искаш да спиш с мен?, а той ми отговори така: "Защото виждам в теб излъчване за секс и това много ме възбужда!" Това беше основния аргумент, а аз ако бях "истинска жена", според неговия критерии, веднага трябваше да се възползвам от надървените му мисли и органи! Е да, ама очевидно не съм от тези "страхотни истински жени"!
Истинския мъж...естествено, че си има полов орган, но не го предлага на всеки, който успява да изпълни пещеристите му тела с кръв (ерекция). В моята представа, мъжа, с когото бих споделила интимността си, няма да ми харесва само визуално. Най-малкото трябва да съм влюбена, да трепва в мен онова странно усещане, когато сме запленени от редица неща - усмивка, поглед, начин на мислене, реагиране в дадена ситуация, жестове, показ на Уважение, грижовност и всъщност съвкупност от качества, които са успяли да завладеят ума ни, така, че да пожелаем някого. Защото, стойностното сексуално преживяване не е количеството, а в качеството да бъдеш с Мъжа, с който можеш да се любиш и с ума. Истинския Мъж, никога не третира жената само, като сексуален обект, той умее да засвидетелства Уважение, че тя е личност и индивид с всичките нейни качества, освен физическата природна даденост.
Ако толкова Ви се прави секс, па отделете някой лев и посетете специализираните за това заведения. Другия вариант е в домашни условия, с някой телевизионен канал, и всичко е въпрос на собствена фантазия. Да свалиш сексуалното напрежение не е сложна работа, но не е читаво да предлагаш себе си нагоре-надолу...това говори само за едно: ЛИПСА НА СЕБЕУВАЖЕНИЕ И ОТЧАЯНА НЕРЕАЛИЗАЦИЯ НА СЕКСУАЛНО НИВО!
Не искам да Ви ангажирам с мнението си, то е лично, както всеки от Вас има такова!
Просто споделих моето с Вас!

" РАЗПЛАКАНО НЕБЕ "

07.05.2010 / 9:16
Небето се разплака!
Топли капки дъжд започнаха своята музика по первазите на прозорците без определен ритъм. Улиците заблестяха в своята мокрота. Тук таме се мяркаше някой човек забързан и скрит под чадър си. Града беше онемял от обичайният грохот на собствената пулсация. Дъжда ту засилваше, ту намаляваше!
Тя седеше там от минути, притихнала и очакваща. Беше дошла по-рано, сякаш да накара времето да избърза за мига, който чакаше от години. Скрита, под навеса на един жилищен вход, с разтуптяно сърце, с очи в очакване да зърне познатия силует. Когато тръгна от дома си, не беше взела чадър...даже не погледна, че небето се изпълва с дъждовни облаци. Премина кола, която намокри тротоара. Загледа се в една локва, в която всяка капка дъжд правеше вълшебни кръгове свързвайки се с друг кръг. Замисли се, как всичко в живота е свързано и няма нещо, което да съществува единствено и само за себе си. Природата беше създала творенията си, така, че никое не можеше да съществува без да е взаимосвързано с другите, даже капките дъжд да падаха сами от небето, накрая на земята пак се докосваха. Остана така, загледана и замислена...тези кръгове в насъбралата се дъждовна вода действаха хипнотизиращо. Нещо я накара да се сепне и да вдигне поглед. Първото, което видя беше... Него. Седеше на отсрещния тротоар и я гледаше, леко усмихнат, без чадър, мокър от сълзите на разплаканото небе. Може би и той не беше обърнал внимание на времето? Поиска да направи крачка, да слезе на тротоара, да прекоси мократа улица...но остана така, загледана в топлите му очи и леката усмивка. Всичко заобикалящо се разми и само неговата фигура излъчваше цветове и топлина. Може би часовника тиктакаше, отмервайки изминалите секунди, но за нея времето беше застинало в един миг. Очите и ту потъваха в неговите, ту се връщаха на устните му, които се усмихваха нежно. Защо беше тук,...точно заради тях! Първият път, в деня на запознанството им разбра, че може да разговарят само с поглед. Без думи си бяха казали толкова много, а сега сякаш си казваха всичко. Не разбра, колко време беше минало, но нито тя имаше сили да помръдне, нито той. В един миг дъжда намаля. Премина отново кола по улицата която ги делеше, но никой от тях двамата не отдели слетия поглед един от друг, и сякаш очите им казаха: Сега! Едновременно направиха своята първа крачка. За секунда се озова в прегръдката му...усети аромата на парфюма, топлината на врата му, допряла до него мокрото си лице. Той нежно я погали по косата и вдигна главата и към неговата. Пак сляха мислите си, но този път беше изгарящо заради близостта им. Потъна в думите, които той изговаряше само с очи...леко усмихнат, с онези чаровни бръчици около най-прекрасните очи, които познаваше. Неговата топла ръка докосна брадичката и, леко повдигна лицето и, а усните му бавно се насочиха към неините. Не посмя даже да премигне, за да не изпусне нито една негова безмълвна дума. След миг цялото и тяло беше залято от топлината на целувката им, и чак тогава затвори очи, като го прие в себе си...в душата, в ума, в сърцето си!
Две слети тела в целувка, по средата на една мокра улица, в един обезлюден град!
Небето продължаваше да плаче!

Rp./ Всяка прилика с лица, събития и дъжд е случайна!

" ХИЧ НЕ ГО ЧЕТИ "

06.05.2010 / 10:11
Толкова сериозно съм го подкарала напоследък, че вчера даже ми опротивя от собствени мисли. Май взимах твърде насериозно всяка казана дума и позволявах тя да ми влияе! ПАТКА! То е в реда на нещата да ми пука за мнението на другите, но човек трябва да избира определени мнения, само на определени хора. Защото ако започнеш да се вталяваш от всичко казано си на път да изтрещиш.
Вчера взех важното решение да започна да мисля трезво, реално и малко да поизоставя темпото и филмите, в които съм склонна да се вкарвам. Напоследък бях на романтичен сюжет и мелодрамите сякаш се превърнаха в страховит хорър. Та, от днес минавам на исторически сюжет, но във филма няма да има нито рицари, нито принцеси! Първо, защото на рицарите напоследък им издишат доспехите и от тях лъха само на страх с глави заровени в земята, като щтрауси, а на принцесите пък им липсва самочувствие и приличат на малката кибритопродавачка. Поне успокоителното е, че когато запалиш клечката кибрит може бегло да се ориентираш за заобикалящото, но без тя да ти донесе желаната топлина. Да, ама кибрита свърши и на земята лежат купчинка овъглени пръчици, но пък слънцето изгря и захвърлих празната кибритена кутийка в жълтия контейнер за боклук. Все пак се стремя да спазвам разделното изхвърляне на боклука!
Какво прекрасно, топло слънце! Всичко вече е потънало в зеленина. Ако някой няма очи да види цялата тази красота на природата е егати задръстената личност! Ма всъщност, май аз съм задръстена, защото хората отдавна живеят в друга реалност. На кой му пука за природата, по-важно е, какво се случва в Биг Брадър или в безкрайните сериали, които карат хората зомбирано да висят пред телевизорите. Пък и от тази криза няма време за природа, защото часовете минават в обикаляне на молове за изкупуване на намалената стока.
До вчера се вълувах от много неща, но вече не ми пука! Изтрезнях и няма да позволявам да се чувствам виновна или гузна, че някой си мислил еди-какво си. Мислете, каквото искате, то си е Ваше право. Спирам да бъда съпричастна към проблемите на другите, защото процеса май беше само едностранен. Отказвам да запълвам дупки на свободното Ви време, да правя безрезервни услуги или търпеливо да изслушвам тиради за кретенски проблеми, които сами си създавате. За тази цел си има специализирана изслушвателска помощ и тя се заплаща. Няма безплатен обяд...вече не и в България!
Ако някой все пак пожелае да общуваме съм насреща, стига да не ме обременява със злочестната си съдба, която в края на крайщата е избрал сам! От днес си слагам цена, даже за т. нар. приятели. А на въпроса дали живея добре, който наскоро ми бе зададен, отговарям: Чудесен живот имам, родила съм две прекрасни деца и смятам, че имат възпитанието да Уважават света и хората в него, имам чудесен съпруг, който е истински мъж, защото се грижи за семейството си така, че аз мога да си позволя и да не работя, пуша качествен тютюн, карам сносна кола,( може би скоро ще я сменя), имам работа, която ме кефи и обогатява, но единственият и недостатък е, че веднага мога да видя неща които хората се опитват да прикрият. В къщи се радваме на здраве и спокойствие, позволяваме си чудесни пътувания и най-важното е, че все още мъжа ми може да ме разсмива от сърце.
И така...промених се, може да не Ви харесва, но това е положението. Поне от тази криза на средната възраст да извлека нещо, което да е от полза, защото когато се обърна назад виждам една голяма задръстенячка, която е вярвала в щуротии. В края на крайщата Любовта е Грижа за любимия, красивите думи са хубаво нещо, но голословието е до време! В този живот всеки трябва да си знае ролята. Ако ще се плодите, без да сте качествени родители, ако ще се жените, без да сте грижовни партньори и ако ще работите нещо без професионализъм и хъс, то едва ли сте в листата на моите фаворитите. Аман от фалш и позьорство!
Хубав Ви Гергьов ден! Празниците в България са вече единствено повод да се наплюскаме и нальокаме на фона на пошлата чалга или да експлоатираме половинката да ни обслужва мързела в къщи.
ХУБАВ ПРАЗНИК, АКО ПОМНИТЕ КАКВО ПРАЗНУВАМЕ, ОСВЕН ИМЕН ДЕН НА МНОГО БЪЛГАРИ!

" ПРОБУЖДАНЕ "

02.05.2010 / 8:43
Събудих се от песента на птичките. Първо влязоха в съня ми, после ме оставиха будна в леглото да слушам гласовете им. Ако можех да разбирам общуването им, може би щях да се насладя на най-чистото, което със сигурност си казваха?!
От години не бях спала толкова много, 11 часа прекрасен сън. В такива моменти, човек си дава сметка за стреса, в който е принуден да живее и как живота му минава в задачи, в строго определени часове, ангажименти и отговорности. Ежедневия, които без да усеща отнемат енергия и го отдалечават от същината на много простички, но прекрасни неща...например, това да се наслаждаваш в майската сутрин на песента на птичките, без да бързаш да ставаш от леглото.
Още лежа, направих си кафе, включих лаптопа и в момента пиша това. Онзи ден се зарекох, че ще драсна нещо - от мястото, където в момента се намирам. Обичам да съм тук и това писание ще ми напомня, че с думи съм споделила усещането. Всеки път, когато отделям дни и часове да го посетя се зареждам с някаква неопределима енергия. Нарекох го през годините "моето място". То е далеч от начина ми на живот, от проблемите, от хаоса в който живеем и най-вече от стреса, на който напоследък сме подложени. Тук време няма, или всъщност не е важно колко е часа. Слънцето подсказва горе-долу, колко време е минало от деня, а нощем звездите са толкова близо. Единственото, което усещам тук е спокойствие, безвремие и любов.
Онзи ден се разхождах дълго из местността. Останали са няколко селца, обезлюдени, със стари къщи, които тъжно оцеляват през годините. Тук таме се мяркаше по някой жител, възратни хора, които си шетаха по дворовете. Няколко кончета пасяха кротко на поляни. Цъфнали люляци, цветни лалета, зелена трева...очите ми попиваха всичко, защото се чувствах жива. Събух обувките и километри вървях боса, дори камъчетата, които настъпвах и носеха лека болка бяха удоволствие. Исках да се отдам на тези мигове, да се слея със всичко...с природата, с времето, със старите къщи. И тогава осъзнах, че начина ни на живот е толкова безмислен. Урбанизация, суета, стремеж към притежаване на материални неща...огромна, погълваща суета, в която се обезличаваме. Там, на онзи селски път, в подножието на скали и хълмове беше истината за всяко наше вдишване, за всичко, което очите ни могат да погълнат, като образ! Там, ума ми успя да се отвори за да осъзная, колко жалък е в даден момент прогреса, макар да улеснява живота ни. Но кой живот? -онзи в който непрекъснато сме в стеремеж да притежаваме и унищожаваме, да владеем положения, за създаваме свят от бетон и стъкло, да съсичаме живота на природата за да градим уж прекрасни сгради и пътища, за да могат хората да демонстрират възможности - защо сме почнали да ценим хората по това, което имат, а не по това, което са? И какво значение има дали си придобил хубава кола или жилище, ако не може да те зарадва уханието на люляка, или не можеш да плачеш от радост или тъга, а сълзите идват в очите само от болката на физическа провокация, което е безусловен рефлекс. Там, на онази селска пътека, насред дивата природа, ми се доиска да съм част от този свят. Да умея да меся хляб, да имам скромна къща, огнище, леха с цветя , за която да се грижа. Да ми е все тая за суетата, макар да съм възпитана и отгледана в комерсиално общество. В днешно време парите означават много и за някои хора са всичко, но нима парите могат да купят усещанията за любов и щастие...сигурно могат, ако ценностите са само материалните, но такива хора никога не могат да обичат и да отдават душата на чувствата. За тях всяка емоция е свързана с придобиване или загуба на придобивки. Не ги виня, виня единствено себе си, че живота ми трябва да премине в големият град, единствено за да може семейството ми да е близо до образование и работа. Но всеки ден кроя планове, как след време, ако доживея до пенсионни години ще отида да живея някъде далеч от цялото това безмислие на града. Старостта в големия град е Тъжна и Страшна!
Днес пак ще се разходя. Пак ще мина селската пътека и може би ще поплача, може би ще се усмихвам...но ще си подаря още мигове на собствен мир и спокойствие. Съжалявам, че не взех някой том на Елин Пелин или Йовков. Знам, че тук, на това място те ще имат нов прочит. Другият път ще го направя.
Написах горното единствено заради себе си, за да мога, когато се върна в града да го препрочитам и мислено да се връщам отново тук. Птичките продължават да пеят, кафето го изпих и с радост ще загася компютъра за да се върна в годините назад, там където хората са били истински, обичащи всяко стръкче трева, конче, дръвче, а любовта към партньора е била неподправена!
Пожелавам Ви хубав и стойностен ден, кой както разбира ценните неща в живота!
Аз ще целуна мъжа, който още сладко спи до мен и ще му кажа: ОБИЧАМ ТЕ!