" ХРОНИКИ ИЗ ЕДИН САЙТ "

23.03.2011
Известен сайт за запознанства!
Заглавие: Небивалици!
Как описва себе си: Утрин! Чаша топло кафе! Компютъра работи.
Жената влезе в сайта, както всяка сутрин. Запали цигара и отвори получените писма. Първото съдържаше следното "писание":
"Zdr iska6li dase zapoznaem" - какъв текст само, даже написалият го беше домързяло да поздрави с пълната дума. После личеше, че си няма представа, колко много думи са отделно. " До кой ли завършен клас, имаше потребителя?"-се замисли жената и изтри писмото.
Отвори второто писмо:
"ako iska6 da go vidi6 ela na skaip goliam mi e 21 sm"...без да се замисли изтри и това писмо.
Дали да отвори и другите? Вече бе подразнена от съдържанието на предишните. Рискува и го направи. Беше отново от профил скалъпен набързо без снимка и смешен ник - "gotin pi4"- до сега, всъщност не бе попадала на не-готини. Зачете неговото творение:
"mnogo si gotina ako iska6 dase vidim na pitie az sam zabaven s 4uvstvo za humor i se nadiavam dasi dopadnem" - отново латиница, отново липса на главна буква или запетая, за точка след мисъл вече бе дребнавост. Замисли се над прочетеното. Мъж, готов веднага да се види с непозната??? Това малко събуди съжаление в нея, защото който е готов веднага за срещи е очевидно, че социалният му живот куца, или може би бе от онези женени мъже, на които вече им бе все тая с коя, важното е да има разнообразие. Изтри и това писмо.
Дали имаше смисъл да продължава? - но надеждата да попадне на стойностен събеседник не я напускаше. Отвори поредното писмо. Бе от абонат със снимки и написано четливо, грамотно на кирилица:
"Много ми допадна профила ти. Предлагам ти финансова помощ срещу виждане един път седмично." - след прочетеното, жената се почувствам жалка и смазана. Нима я мислеха за такава? Нима регистрацията тук се смяташе, като търсене за финансови постъпления? И що за мъж, който има тази възможност би предлагал това, вместо да посети специализиран дом за тези услуги?
Дали пък не беше в този сайт за да изтрива непрекъснато съобщенията? Идеята не беше ли за нормално общуване, с нормални хора!?! Кое беше норма за там?
Повече не искаше за днес да чете писмата. От тях лъхаше на отчаяни мъже, зажаднели за секс, предлагащи се като проститутки в нета...а това уж било женски патент! И въпреки всичко и беше жал за тях, защото очевидно имаше причина да се докарат до положението да просят интимност и внимание. Кой беше осакатил така душите им - действителността, пропиляното време, липсата на самочувствие или психопатологията у някои?
Няма сегашно положение без причина!
Допи кафето, мислейки над това и реши да излезне от сайта. В ума си даде още малко шанс на късмета да намери Човек, с който наистина да е удоволствие общуването, но и се зарече, че прекалено много уважава себе си и това, което беше постигнала в живота, за да позволява макар и непознати да я третират по този обиден начин.
Стана от компютъра, а телефона извъня. Обаждаха се от приемен кабинет, че качват нов пациент в отделението. "Дали пък и той няма регистрация в този сайт? Дали, няма да ме познае, защото съм качила лични снимки? И за каква ли ще ме помисли, ако ме разпознае? Нима в нета да имаш профил в почтен сайт е признак за душевна и физическа проституция?"- с тези мисли, тя се отправи да приеме пациента. На вратата вече я чакаше мъж, с документи в ръка. Пое ги, прочете първоначалната диагноза- "депресия", усмихна се и го покани в кабинета за разговор. Поредният човек, на който ще бъде помогнато. Поредният мъж, който може би също седи в интернет с надежда да се почувства по-добре в живота си...НО тя знаеше, че това бе голямата илюзия за хората, защото виртуалната надежда, остава винаги на виртуално ниво. Стига да не си тръгнал да задоволяваш първосигналното в себе си!

П.П. Написаното по-горе не беше одобрено от администратора на сайта, защото съдържаше злочестата истина за повечето потребители и подронваше авторитета на популярният сайт. Дереджето на нацията проличава навсякъде и във всичко. Нивото на общуване говори много за нас самите, а регистрацията там бе опит да се затвърди личното мнение за постоянните анонимни и лъжовни обитатели на виртуалното.
С този опит убежденията, че нещата СА МНОГО ЗЛЕ се затвърдиха!

"Дааа, БЪЛГАРИНО..."

15.03.2011
Дааа, Уважаеми Българино!
Достоен си за Уважение, достоен заради търпението!
Достойно минават дните в живота ти!
Събуждаш се сутрин в отруденото си жилище, за което може би още плащаш непосилният кредит. Правиш кафето и четеш пресата, хванал се за главата. Събуждаш децата, слагаш им закуската (какво си смогнал да напазаруваш). Сипваш прясното мляко, което напоследък е с доста намален грамаж в опаковката, а качеството е отдавна съмнително. От там ги закарваш/завеждаш на детска градина или училище. Смееш ли, драги Българино да пуснеш децата сами да отидат до там, когато знаеш, че правилата за движение по пътищата са последното нещо, което се спазва! Прекосяваш града, в който отдавна живее половин България. Добираш се до целта, а тя обикновено е твоята работа, която работиш с нежелание, защото или не е по специалността, или не носи удовлетворение. Бъхтиш цял ден и трябва ли да ти е смешно, ако заплатата е смешна? Вечер, пребит от безумията на средата и абсурдите в родният бизнес се прибираш у дома. Посядаш уморен и пускаш телевизора. От там те залива още по-големият абсурд, който те чака в утрешният ден. Нови цени, нови малоумни идеи, чиято цел е да те смаже...не само психически...започнахме да се съмняваме даже във физическото оцеляване! На екрана се появява родният "Премиер", който изтърсва поредният бисер облечен в тотална некомпетентност, а от думите му лъха наивна глуповатост примесена със завидно самочувствие! Новинарските емисии продължават да излъчват репортажи за по-големи нещастия, за да не помислиш, ТИ, драги сънароднико, че положението ти е клето и окаяно. И си казваш: "Я, имало и по-зле от мен. Добре, че поне тук няма война или земетресение!" Ами няма, то оставаше и това да ни сполети! Обаче, мили ми Българино, не е ли война в душата ти, че живота минава в толкова напразни усилия да живееш достойно и всяка крачка с желание за напредък е с подложен крак, някъде от горе, някъде в закона, някъде в друг твой събрат, чийто интерес е защитен от недосегаемите, които всеки ден от медиите обясняват вече близо четвърт век, как всичко ще се оправи. Да, ама минаха 20 години от собственото съществуване. Зад гърба са най-хубавите ти години. Тогава, когато Искаше, тогава, когато Трябваше и тогава, когато Можеше. Сега си в инерцията без право на Нов старт. Единствената борба е тази за децата и разума казва - нека заминат! За да не подарят и те своите хубави години на безплодната вяра и надежда. И ще продължаваш да къташ всяка стотинка за да могат да се махнат от тук. Ще ги изпратиш на самолета със сълзи в очи, но и надежда в сърцето, защото вярваш и искаш те да имат онзи живот, който ти не успя да съградиш! Всяка сълза ще бъде отронена не само за тях, а и за всяка година от твоя живот, която потъна в измамното очакване да бъде ценена личността, човешкият живот и неговите ценности. Ще се прибереш у дома, ще усетиш голямата празнота, но сърцето няма да се свива от болка и мъка, че децата ти живея за да подаряват дните си на потънала в лъжи, корупция, лобизъм, монополна България и две шепи добрали се до властта некадърници.
Създаде децата си, Българино, за да ги изпратиш надалеч, с единствената цел да ги спасиш...!
Как си днес? Усмихваш ли се на пролетният ден? Виждаш ли щастливи хора около себе си? Плати ли данъците? Чакаш ли някакво радостно събитие, което да крепи съществуването ти? Нима в теб има още дози търпение да гледаш отстрани, как осакатяват всеки твой ден с безумия? Нима, няма поне да извикаш - СТИГА!
...медал за "Търпение" ти се полага Българино!
...но тези медали, Живота ги раздава посмъртно!

"8 март - ден на Бълхата"

09.03.2011
Здравейте!
Как сте след празника вчера?
Славен ден за българската реалност - деня, в който се налага да почитаме и уважаваме българската жена! Достойната съпруга, майка, сестра, любима, колежка. Някои от вас не харесвали празника, други много му се радвали. Аз съм неутрал по въпроса и либерал за празнуването му. Всъщност, само на този ден ли трябва да бъдем почтителни и уважаващи? Българският мъж се сеща, че има жена, майка и напряга усилия да се представи добре. Купуват се китки и други подаръци и гордо се прибира в къщи. Жената пък трепетно очаква неговата поява, защото това е нейният ден, чакан от миналият 8 март. Тук да ме извинят мъжете, но повечето са мухльовци, на които им трябва определена дата за да покажат чувствата си. И целият ден минава в духа на: "Честит 8 март, Скъпа" т.е. - днес се сетих, че си жена, майка, че се грижиш за нас, че ходиш и на работа, а когато се прибереш вкъщи работата продължава. Благодаря, че раждаш и отглеждаш децата ни, че ме переш и гладиш, готвиш и чистиш, а между всичките задължения трябва и да си във форма да задоволяваш моите сексуални и не-сексуални потребности. Хиляди пъти "благодаря", че правиш салатата, наливаш ракията и претакаш зелето. Знаеш къде са семейните ни документи, мръсните ми чорапи и с охота минаваш колите на годишен-технически преглед. Ти, моя жено си върхът (за някои мъже), защото издържаш на бой и търпиш любовните ми похождения!
Голям "мъж" е българина! Бъка от манталитет и възпитание в порядките на отминали цивилизации. Не спира да си напомня, колко е велик във всичко и как целият свят му е ясен и длъжен! Остроумен, забавен и галантен! И 8 март е неговият ден!
Знам, че ви е яд да четете това ако сте мъж. Разбира се има изключения, но те са голяма рядкост. Рядкост е поднесеното цвете без повод, както и жеста на внимание без празничен ден. А целувката, която идва непринудено е запазена марка само за началото на една връзка. После всичко идва на подчинителното съжителство с категоричното изискване за грижа, като даденост - без тя да има цена, без тя да бъде уважавана.
До тук с хуленето на българският мъж и неговият начин да тълкува 8 март. Историята на празника всеки я знае и има избора дали да придава значимост на този ден. Повечето жени имат нужда да го има, защото само тогава получават малка капчица фалшиво уважение, но и това е нещо! Пък и статистически погледнато мъжете са тези, които най-много се веселят на него, като хапване и пийване, защото има кой да им прислугва и принася!
Връщам се на моя 8 март вчера. Целият ден мина в търсене на една бълха у дома. Как беше дошла и от къде имам две версии. Едната ще я премълча, другата е от нашето мазе в столичен, престижен квартал. Риска да слезеш да си вземеш някой буркан зимнина е висок, поради обратен пренос в апартамента на бълха/бълхи! Борбата с тях е от години и корените и са в "усвоените пари" по европейски проекти на Столична община в грижа за безстопанствените животни. Цяла гвардия котки живеят в мазето ни. Там се раждат котенцата, там са милите бълхички. И сега ми дойде нещо като поговорка в главата: "Мене ми не требват кози, за да имам бълхи!"
Вчера "празника" мина в съсредоточено, целодневно оглеждане на сантиметър по сантиметър на апартамента. Бойна готовност за унищожаване на врага с прахосмукачка в ръце. Една туба "Фенистил" за мазане на детето по местата на ухапванията и почесване доста често по психологични причини без реални нахапвания.
Днес направих аналогия между тази бълха, онези български "мъже" и 8 март. Трябва да си голяма Бълха, за да чакаш празник, на който да покажеш уважение и любов към някого! Трябва да си голям блъхльо (идва от думите бълха и мухльо) за да проявиш лицемерието само един ден в годината да се правиш на любящ и уважаващ "мъж". И що за бълхи подаряват цветя и подаръци в почивките между чашката алкохол и сладкото шамаросване на любимата!
Това е! Ако съм била крайна, Моля да ме извините! Честит 9 март!

Всяка прилика с реални мъже и ситуации е измислена!
Всяка прилика с реални бълхи е действителна!!!