"ВСИЧКИ СЕЗОНИ БИЛИ ХУБАВИ"

Хваща ме Критическата, продроми бликат отвсякъде. Ей го, тази сутрин се вбесих на нещо дребно. Разменям пожелания за хубава седмица във ФБ, като споделям, че се радвам на последните, летни дни. Отвръщат ми, че и есента била прекрасна, както и всеки сезон си имал очарование...а аз в бесове се овъртолих, вътрешни! Каква красота! - всичко умира, с мисъл за дърва и бъдеща топлина се почва всяко утро, вършея по двора с испанското гребло, тревичката жълтее, а жилетките на закачалката увиснаха. Иде и учебната година, нови дрешки, учебници, помагала и бърза душата да състави план, та да не се изпущи нещо! Тъжно време, котките започнаха да искат все по-често вътре, а ние лека-полека стягаме багажа за града! То там, може би всеки сезон е прекрасен, щото любуването става от прозореца на апартамента и същия на колата! Полюбуваш се, повъзхитиш се, па седнеш да харесваш хубави пейзажи и статуси за мъдрост в нета, които никога няма да бъдат последвани! А тук, на село на хората им тъжно! Тъжно, чак до влажни очи...дърва, храна за животните, зимнина за оцеляване и най-вече онези дълги, студени вечери до печката в очакване на първите щъркели. И ние с тях в тъгата ще бързаме уикендите да идваме тук, да напалим печките та да се сгреем, ние и животинките. Ще се будя нощем по няколко пъти за да завивам детето, да слагам дърва в печката, а денем ще топля с дъха си ръчичките му след поредния снежен човек на двора. Само безотговорните харесват всички сезони, защото нямат грижа за нищо, нямат смелостта да поемат сезонната отговорност или обичат близките си само запред другите, но безразлични отвътре! Както съседката вика на внука: "Подай баби лейката, пиле златно!" - щото ме вижда, а след малко, кога ме изгуби от поглед рече :"Не тая бе, идиот!" Всички сезони били хубави? - да Ви имам и живота и безгрижието...сами в старостта!

"СКРОМНОСТТА"

Скромността красяла човека?!...глупости на търкалета!!! Коя скромност, оная кога се мълчи, защото няма какво да кажеш, поради стеснени граници на ума, останали в последната задължителна книга в училище? Онази, в която си неудовлетворен от живота, но и не си положил никакво усилия той да е Твоя? Онази, която поради собствен мързел не си се докарал до смислено/желано образование/занаят и сега живуркаш в професийка, която хулиш от сутрин до вечер и все другите виновни! Не харесвам скромните, безлични ми се чинят! В тези времена не са на мода, защото са за хора без самочувствие, за хора без характер, за хора без интереси! Когато си добър в нещо, когато знаеш цената на онова, което си постигнал, когато биваш удовлетворен от успеха на твоите дела, Скромността е последното усещане или фалшива показност. Харесвам живите, искащи и търсещи, хора имащи цели и мечти! Хората на отдадеността, на вярността към себе си, на тъсещите в себе си и намиращи се в другите! Харесвам онези, с които времето тече без усет, а не в мъката за намиране на тема за дискусия! Увлечени хора, всеки в собствената борба да се докаже, че може, че иска, че е личност, доказала се както в собствената, така и в обществената си среда. Вчера детето ме попита как да подбира хората около себе си, че да не остава разочаровано?...труден въпрос, но пък вкъщи все говорим за стойността в общуването. Мислих доста какво да отговоря...напоследък няма много ценности, които сегашното поколение да припознава. Накрая и отговорих простичко:" Когато влезеш в една къща и там няма нито една книга, не си губи времето да градиш мостове/приятелства със стопаните и. Такива хора познават само физическото оцеляване и никога не са имали потребност от храна за душата!" Може би съм станала крайна, осъждайки толкова! Може би това е само моя личен опит, може би детето ще харесва другата среда - онази с трапезите, показността на материалното, чалга-културата? Може би...и ако един ден то се чувства комфортно там, ще призная Провала в родителството си! Вечерта детето отиде на гости в комшиите! Прибра се щастливо: "Мамо, мамо, в Марти е пълно с книги и картини! Поканиха ме да вечерям с тях. Хапнахме салата, лютеница, всички бяха на масата, и майка му, и баща му, и баба му, и дядо му, събират се заедно както у нас...и ми беше интересно да ги слушам за какво говорят. Баба му се е върнала от круиз /едва ли знае значението/ и разказваше много увлекателно къде е била и какво е видяла!" Хапна завалийчето малко от нашите спагети, а аз се чувствах щастлива, че макар за сега може би съм успяла мъничко...салата, лютеница, но Тя се е чувствала страхотно сред четящи и пътуващи хора! Тия дни и ние ще правим Лютеница! 26.08.2013