18 октомври 2011
Драги Приятели!
Далеч съм от идеята да ви агитирам за кой да гласувате!
Много от вас вече са под ударите на политическата репресия със забрани от страна на управляващите да бъдат това което са, а други ги грозят политически уволнения!!! Връщаме се години назад, когато СТРАХА беше онази "движеща" сила да преминаваме през живота си без реализация и единствено в името на това да оцеляваме живи!
Може би някои от вас милеят за онези години, преди Демокрацията, но това е позицията единствено от личният опит да се "живее добре" с цената на скритата репресия срещу много наши сънародници, дръзнали да казват ИСТИНАТА за онази ГОЛЯМА ЛЪЖА на това време! Реалната ни История е вече достъпна и всеки може да поправи информацията в ума си за комунизма в България!
Днес съм притеснена точно от това сходство с Реалността и Миналото! Обезпокоена съм, че Народа е склонен да вярва на медиите и откровенните им лъжи! И колко абсурди трябва да се преживеят за да се събуди моя Народ?
Знам, че ви е писнало да сте лъгани! На мен също - най-хубавите ми години, минаха в очакване да се събудя една сутрин и да видя доволни от живота хора. Моето ежедневие е вашето, а вашето е моето! Свързани сме, защото хората живеят заедно, трудят се заедно и всички полагаме сили да дадем на децата си, това което смятаме, че заслужават. Не сме ли заедно в тази борба, значи няма зряло общество!
В онези години, никои не ни учеше как да обичаме емоциите си, да уважаваме себе си и да бъдем взискателни към личното израстване! Бяхме обучавани да се подчиняваме на стадното оцеляване, да имаме за идоли хора, чиито морал днес е Срам! Гледахме с обожание портрети от стените и ни промиваха с идеология, че нямаме право да сме себе си!
Днес е същото! Звучи абсурдно, но е така! Пак има "портрети", не са на стените, но всеки ден ги виждате по медиите. А последните, блеят жално в стадното оцеляване...за някой лев, други от страх, трети от репресия.
Всички сме снишени в това да продължим да живеем в буквалният смисъл, на елементарно битово ниво. Мачкани от монополи, влачени по бюрократични администрации и смачвани от липса на визия за Утре! Дните минават, тъгата се засилва, защото всички ние стареем и всеки от нас се разделя с някоя своя мечта...!
Идват поредните избори! Сигурна съм, че за повечето от вас цялата кампания е една пародия и цирк! Вие седите и недоумявате наглостта на вече до болка познати политически физиономии да ви убеждават колко са правоверни и морални! Между дебатите някои от нас сядат зад мониторите за да зърнат и чуят децата си. Изпратили сте ги с надежда за по-хубав живот! Отронвате сълзата на родителя и преглъщате отново болката, че не може да ги целунете и прегърнете! Връщате се към телевизионния екран, от където Някой го е срам, че децата на България ги няма в Родината! Да, но напоследък моята родителска сълза е от щастие, че детето ми няма да бъде възпитавано от лицемерно общество и обиграни за собствена изгода политици! (иначе "Стъклен дом" си го бива)
Та, ЩЕ ГЛАСУВАМ! Защото МИ ПУКА! За мен, за близките ми, за приятелите! Не ми е все едно, че сте тъжни, угрижени и недоволни от живота! Искам ви усмихнати и реализирани, защото само така се вдига и моето качество на живот. Искам да общувам с хора, които са удовлетворени и имат ясна визия за дните си, хора, които се радват на заобикалящото ги!
ВИЕ ХОРА, СТЕ И МОЯ ЖИВОТ!
ЩЕ ГЛАСУВАМ ЗА ВАШЕТО И МОЕТО БЪДЕЩЕ!
А ВИЕ, ДАЛИ ЩЕ ГЛАСУВАТЕ Е ВЪПРОС НА МЪДРОСТ И ПОЛИТИЧЕСКА ЗРЯЛОСТ!
