"ЗАБЪРЗАН ХОД"

На 43 години е нелепо да се лъжеш, че си млад, колкото и глупости да твориш в ежедневието. Младостта е със сигурност зад гърба ти, минала и заминала, оставяйки в теб само вкуса на трепетното очакване за чудеса в живота ти. Те, трепетите може да останат да сдрусват от време на време, но жалката действителност за необратимото трябва да се осъзнае. Всъщност, нашето поколение нямаше много избор или диапазон за реализация. Родени в безумното безсмислие на соц-а, възпитани от заблудата, как живота може да протече в строго организиран ред, попивайки живота на родителите ни, че нищо не се променя - от цената на киселото мляко, до "учи мама, да не работиш". После дойде Демокрацията, ама надали осъзнавахме, какво значи Тя? ! На 19 години, вълнуваха много други неща, а нашите житейски струни бяха настроени за дивотията да се възползваме от енергията на незрелите ни години. Нищо лошо - напълно полагаемо докато преливаш от младост, да си твориш грешките/глупостите, да си наивен и да вярваш, че всичко е прекрасно и вечно, най-вече Ти. Но тези години бяха толкова ушашани, че и нашето минаване през младостта не беше много пълноценно преживяно, щото точно тогава нямаше ресурс да се натрупа опит чрез грешки, по причина - една - бедност и загуба на ценности. Спомням си моите проблеми на 20 години - дебнех нощем камиона с мляко за да мога да го купя без да се редя на опашка, разбира се срещу 1 лев, вместо 0.23 лв. и 0.36 лв. за прясното. Бяхме по график майките от квартала. Също така денем бяхме по опашките за хляб, щото далаверата с камиона не ставаше. Да не припомняме и виещите се километрите за бензин, дето с татко се редувахме да местим колата цяла нощ, а на сутринта резервоара беше изпразнен с маркуч от съседа - спинкал, сладко-мързел! И какви 20 години, каква ти младост!!! Като равносметка - направо зачерквам стойността на младостта - Тя бе безсмислена, освен, че имах прекрасен син, всичко останало висеше във въздуха - глухо, нямо и безстойностно! После дойде зрелостта...да почва някъде към 30. Ехото от предишните 10 години, съвсем не беше отминало. Поп-фолк, мутри, все още с мама и тати /къде ти собствено жилище/, лека-полека всичко затъваше в пошлост, кич и криворазбрана демокрация, в смесица от нелепост и абсурд. Сбръчкан ум, в това да осмисляш всяка социална простотия или безкрайно адаптиране в променящата се в нанадолнище среда! Детето отрасна в това да слуша за цени, ток и неговия режим, политика, оцеляване. Накрая замина за Канада и на втория месец там, сподели, че е изумен, в какво блато на живота се намираме - ние, в България! Оценка на 21 годишен младеж. Та, така и до днес. Пътя се изминава и лека-полека зрелостта отива към старост. Не, хич не е рано да се говори за нея. Осъзнах, че поговорката: "Каквото посееш, това ще пожънеш" е жестоката истина. И започнах като катерица да градя "хралупа", да трупам "жълъди" с единствената идея, че след толкова БЕЗСМИСЛИЕ, поне КРАЯ трябва да е СМИСЛЕН! До тук, Държавата не успя да ми осигури нормална среда, тъй че реших да се справям сама и понеже съм на 43, трябва да действам от сега, щото хубавите неща не се градят за ден-два. Не ме е страх от старостта, даже се уморих от това, все да се старая да изглеждам добре. Кому е нужна тази суета, след като се чувствам прекрасно, като отшелник на село и се виждам само с хора по единомислие. И здраво почна да не ми пука за света, хората не се променят, ако не са узрели за това. Нека идват бръчките, малко по малко, видимо-невидимо - натам сме тръгнали, и който смята, че не е красиво, едва ли е щастлив в живота си! Смисъла не е в това да сме харесвани, а в това да си харесваме живота - въпрос на инвестиция. Та за нашето поколение /поне така го чувствам и даже с усмивка бързам към старостта/ - НАЧАЛОТО БЕ БЕЗСМИСЛЕНО, СРЕДАТА ТОЖЕ, БАРЕМ СТАРОСТТА БЪДЕ СМИСЛЕНА!

"КОМПРОМИСЪТ"

Когато те поочука психиатрията 13-14 години, когато си бил сред хора без маски - истински поради болестта си, когато си надскочил и загърбил предразсъдъци и глуповати суеверия ... и без да желаеш, виждаш някои неща поради професионална деформация. Не е срамно да признаеш слабостта или грешка, не е грях понякога да излъжеш за да спестиш болка...,, но само Едно нещо ума ми никога няма да приеме или оправдае - БЕЗСМИСЛЕНИТЕ КОМПРОМИСИ, които никога не спасяват положението или хората, а само замазват огромното самозалъгване. Завъртиш ли се един път в подобен компромис, излизане без висока цена - НЯМА!!! Както навремето в един филм, питайки жената, защо се е развела? - та тя, има деца? - отговора беше смайващо простичък, но много Истински: "По-добре децата да се отглеждат от един, щастлив родител, отколкото от двама нещастни!" - това беше само пример за горното, но диапазона на социални и лични ситуации, когато правим безсмислени компромиси е голям. Ами...хубав ден, кой с каквито компромиси е решил да живее! Завършвам монолога със следното, което много ми хареса: "Когато дойде време да се умира, нека не откриваме, че никога не сме живели" - Хенри Дейвид Торо

"ВСИЧКИ СЕЗОНИ БИЛИ ХУБАВИ"

Хваща ме Критическата, продроми бликат отвсякъде. Ей го, тази сутрин се вбесих на нещо дребно. Разменям пожелания за хубава седмица във ФБ, като споделям, че се радвам на последните, летни дни. Отвръщат ми, че и есента била прекрасна, както и всеки сезон си имал очарование...а аз в бесове се овъртолих, вътрешни! Каква красота! - всичко умира, с мисъл за дърва и бъдеща топлина се почва всяко утро, вършея по двора с испанското гребло, тревичката жълтее, а жилетките на закачалката увиснаха. Иде и учебната година, нови дрешки, учебници, помагала и бърза душата да състави план, та да не се изпущи нещо! Тъжно време, котките започнаха да искат все по-често вътре, а ние лека-полека стягаме багажа за града! То там, може би всеки сезон е прекрасен, щото любуването става от прозореца на апартамента и същия на колата! Полюбуваш се, повъзхитиш се, па седнеш да харесваш хубави пейзажи и статуси за мъдрост в нета, които никога няма да бъдат последвани! А тук, на село на хората им тъжно! Тъжно, чак до влажни очи...дърва, храна за животните, зимнина за оцеляване и най-вече онези дълги, студени вечери до печката в очакване на първите щъркели. И ние с тях в тъгата ще бързаме уикендите да идваме тук, да напалим печките та да се сгреем, ние и животинките. Ще се будя нощем по няколко пъти за да завивам детето, да слагам дърва в печката, а денем ще топля с дъха си ръчичките му след поредния снежен човек на двора. Само безотговорните харесват всички сезони, защото нямат грижа за нищо, нямат смелостта да поемат сезонната отговорност или обичат близките си само запред другите, но безразлични отвътре! Както съседката вика на внука: "Подай баби лейката, пиле златно!" - щото ме вижда, а след малко, кога ме изгуби от поглед рече :"Не тая бе, идиот!" Всички сезони били хубави? - да Ви имам и живота и безгрижието...сами в старостта!

"СКРОМНОСТТА"

Скромността красяла човека?!...глупости на търкалета!!! Коя скромност, оная кога се мълчи, защото няма какво да кажеш, поради стеснени граници на ума, останали в последната задължителна книга в училище? Онази, в която си неудовлетворен от живота, но и не си положил никакво усилия той да е Твоя? Онази, която поради собствен мързел не си се докарал до смислено/желано образование/занаят и сега живуркаш в професийка, която хулиш от сутрин до вечер и все другите виновни! Не харесвам скромните, безлични ми се чинят! В тези времена не са на мода, защото са за хора без самочувствие, за хора без характер, за хора без интереси! Когато си добър в нещо, когато знаеш цената на онова, което си постигнал, когато биваш удовлетворен от успеха на твоите дела, Скромността е последното усещане или фалшива показност. Харесвам живите, искащи и търсещи, хора имащи цели и мечти! Хората на отдадеността, на вярността към себе си, на тъсещите в себе си и намиращи се в другите! Харесвам онези, с които времето тече без усет, а не в мъката за намиране на тема за дискусия! Увлечени хора, всеки в собствената борба да се докаже, че може, че иска, че е личност, доказала се както в собствената, така и в обществената си среда. Вчера детето ме попита как да подбира хората около себе си, че да не остава разочаровано?...труден въпрос, но пък вкъщи все говорим за стойността в общуването. Мислих доста какво да отговоря...напоследък няма много ценности, които сегашното поколение да припознава. Накрая и отговорих простичко:" Когато влезеш в една къща и там няма нито една книга, не си губи времето да градиш мостове/приятелства със стопаните и. Такива хора познават само физическото оцеляване и никога не са имали потребност от храна за душата!" Може би съм станала крайна, осъждайки толкова! Може би това е само моя личен опит, може би детето ще харесва другата среда - онази с трапезите, показността на материалното, чалга-културата? Може би...и ако един ден то се чувства комфортно там, ще призная Провала в родителството си! Вечерта детето отиде на гости в комшиите! Прибра се щастливо: "Мамо, мамо, в Марти е пълно с книги и картини! Поканиха ме да вечерям с тях. Хапнахме салата, лютеница, всички бяха на масата, и майка му, и баща му, и баба му, и дядо му, събират се заедно както у нас...и ми беше интересно да ги слушам за какво говорят. Баба му се е върнала от круиз /едва ли знае значението/ и разказваше много увлекателно къде е била и какво е видяла!" Хапна завалийчето малко от нашите спагети, а аз се чувствах щастлива, че макар за сега може би съм успяла мъничко...салата, лютеница, но Тя се е чувствала страхотно сред четящи и пътуващи хора! Тия дни и ние ще правим Лютеница! 26.08.2013