" ПРИТЧА ЗА ДЪРВОТО "

26.10.2010 / 12:28
Препускаме във времето и то лети в нас! Препускайки, сякаш пропускаме да се огледаме? Годините летят по-бързо от дните, а ежедневието ни е сграбчило в битовизма да оцеляваме. Шеметен преход в собственият ни Живот!
Вчера си казах: Спри! Огледай се, заслушай се в мислите и усещанията, виж есенните листа, в тях има толкова цветове. Макар природата да умира, това е неизбежното за да събере наново сили да се роди напролет! И всеки паднал лист, всеки негов цвят е дошъл от умората, а това може да означава много...!
За да осъзнаеш кой си, трябва да си като тях - падналите есенни листа. Те са като нашите обрулени чувства през годините, като нашите възторзи и падения. Те са душата на всеки човек в зряла възраст!
Докато сме млади няма как да си даваме сметка за много неща! Природата не може да ни го позволи. Всичко е лесно, защото здравето е постоянна величина, емоциите са повърхностни и приоритетите ги няма. Младостта е безгрижието да не мислим за утре. Всичко се случва днес, останалото е далечно, необозримо бъдеще!
Представям си младостта, като младо дръвче, още мъничко на ръст, огрято от слънцето! То не може да види света, както би го видял Голямото дърво до него. И с всеки сантиметър, пораствайки нагоре, погледа му обхваща все по-голямо пространство около него. Така минава време, клон по клон, лист по лист, то става голямо. И в един ден дръвчето вижда света! Този миг може да е очарование, а може да е и покруса! В този ден идва и равносметката. Някои са възхитени от клоните и красотата на листата си, други са потънали в тъга, поради заблудата в която са израствали. Поглеждаме старото дърво до нас и го питаме: "Защо не ни каза, че света е толкова малък?; Защо не се обръщах към слънцето, за да имам и аз сега хубави клони, като теб?; Защо не ме научи да усвоявам водата през годините, за да бъда силно и с дълбоки корени, за да издържам на предстоящите бури?"- А старото дърво ще отговори: " През годините бях твой съветник, но дали си осмислил казаното и си се вслушал в съветите, е било само твой избор!"
Есен е! Оглеждам се... не съм толкова слаба, имам няколко прекрасни клона, а листата по тях са в приказни цветове. Тези дни ще паднат, но напролет пак ще се появят за да ме украсят с младостта си! Нима в живота паденията не са повод за да се изправим още по-силни и по-мъдри! Всеки клон е пътя, който сме избрали да извървим, а всяко листо е наша емоция - в началото млада и зелена, накрая на жизненият път, цветна и прекрасна. Днес се радвам на есенните листа. Не бях послушно младо дръвче, но не спрях да гледам слънцето и да вярвам в мечтите си!
Есента може да е тъжна, но не и когато вярваш в своето утре! Снега ще покрие клоните ми с белота, а слънцето ще отблясва в падналите снежинки. По-голямото дърво до мен ще се усмихне, а аз ще му смигна съпричастно. Във всеки етап от живота ни има красота! Всяка възраст има очарование, но това го разбираме, когато понатрупаме години. Тогава е най-сладко осъзнаването на всяка емоция в нас!

Rp./ http://www.youtube.com/watch?v=bHUH8cP7p90&feature=related

" ТЪГАТА НА МЪДРОСТТА "

19.10.2010 / 11:00
Запознах се с нея наскоро. Първото, което ми направи впечатление бяха тъжните очи! Усмихваше се леко, докато разговаряхме, но погледа оставаше потопен в някаква измъчваща тъга. Не посмях да я попитам направо, но в думите и прозрях причината.
От тогава се виждаме почти всеки ден. Разговорите ни са дълги и приятни, но най-важното е, че след тях съм потънала в размисли. Тя успява да събуди в мен неосъзнати емоции и ме учи да ги разпознавам. Накара ме да се замислям върху неща, които съм имала за незначителни и маловажни...но всъщност, нищо не е без значение ако то касае живота.
Преди дни говорихме за старостта. Слушах я внимателно и попивах всяка една нейна дума. Според нея, човек трябва да се обучава да старее, да може да извлича онова, от което има нужда, като преживяно и ако съумее да го направи по правилният начин за себе си, остаряването няма да е болезнен процес, а достойно навлизане в следващ етап. Когато разговора ни беше към края си, тя каза нещо, което ме изуми с вярността и точността: УМЕЕНЕТО ДА СТАРЕЕШ ИЗИСКВА ПОДГОТОВКА ДА ПРИЕМЕШ С МЪДРОСТ НЕИЗБЕЖНОСТТА НА МНОГО ЗАГУБИ! Колко истина и колко болка в осъзнаването на тези думи...неизбежност, загуба...! Прибирайки се в къщи, застанах пред огледалото и видях нещо, което ме смая...вече имах нейните очи, Тъжни и плуващи във влагата на неизбежните мисли, вече не можех да избягам от това, което научих! Не се страхувах от старостта, умирах от страх заради осъзнатото. Бях ли готова да изготвя своя списък със загубите, които трябваше да приема, имах ли Мъдростта да се поуча от преживяното до тук? Гледах тъжните си очи в отражението, виждах и леката усмивка, която постепенно се размаза от напиращите топли сълзи. Тогава се сетих за онази фраза от филмите: "Искам да остарея с теб!" Колко важно е да имаш някого до себе си, колко важно е да вървиш по този път с близък човек. Да държиш ръката му, да умеете да споделяте мислите, да целувате с любов всяка нова малка бръчица, да имате общи занимания и да се поучавате взаимно от натрупаната мъдрост! И в този ред на мисли, в един момент осъзнах, че за секса, като интимност въобще не бях помислила! Картината в ума ми беше на двама души, потънали в една и съща ценностна система, далеч от първичните функционални потребности. Може би след години сексуалната близост минава на заден план пред това да бъдеш до човек, който разбира мислите ти, който се радва, че си до него и взаимно черпите енергия да продължите напред. Човек, с който обичаш да правиш обикновените неща от деня. Някой, който ще те завие, ако си заспал на дивана, някой, който нежно ще те целуне, докато миеш чиниите, Някой, с който ще ти е хубаво даже да мълчиш! Имам ли аз, този някой до себе си, който е готов да остарее с мен?
На следващата среща и споделих премисляното, тя се усмихна и ми каза само едно:
" Свободата на Човешката Воля е да можеш да избираш своя път, не само въз основа биологичните си потребности, но и в зависимост от приоритетите в ценностната си система!" Извода беше само един! Ние сами избираме човека до нас, ние сами решаваме с кой да споделим дните си, ние самите много често сме без свободата на собствената воля. Но решавайки днес, аз самата правя своето Утре!
Днес имам среща с нея. Иска ми се да говорим за смелостта! Точно за онази смелост да променяме нещата. Знам, какво ще ми каже, защото диалога ни е комплементарен. Ще се усмихне с тъжните си очи и ще ме попита: "Опозна ли се, за да искаш промяната?"

ЗАПОЗНАХ СЕ С "НЕЯ" НАСКОРО!
ТЯ Е С ТЪЖНИ ОЧИ, НО С УСПОКОЯВАЩА УСМИВКА!
ТЯ МЕ УЧИ НА ЕМОЦИОНАЛНА ЗРЯЛОСТ!
ТЯ Е НОВА ЗА МЕН И Е ВЪЛНУВАЩО!
ДНЕС ИМАМ СРЕЩА С МОЕТО НОВО "АЗ".

Rp./ http://www.youtube.com/watch?v=-pzrAKWqy4Y

" ПРОЕКТ с очаквано (само)финансиране "

05.10.2010 / по обедно време
Криза е и всичко живо се е юрнало да пише проекти по различни програми, с надеждата да получи финансиране, а от там да капне някое евро във вид на хонорар. То, всичко иде от чужбината, защото в нашата страна пари за подобни мероприятия няма.
Та и аз днес ще нахвърлям мое си проектче, на тема: "Как да оцелея, докато трае кризата?"
Като начало личната програма за оцеляване започна април месец. Черни облаци надвиснаха над работното ми място, поради конфликт на интереси. Сметнах за необходимо да се отдръпна от полесражението на двата лагера, които враждуваха, защото си дадох сметка, че у мен липсва капацитет да се справя психологически с предстоящата "война". Първо, не можех открито да заема позиция, и второ бях в лагера на врага. Тъй, че достойното отдръпване беше най-доброто решение, поне според мен. И те ме домакиня в къщи! То не е лошо, даже ми харесва. Дните минават бавно и спокойно. Имам време за всичко. Сутрин я няма дилемата, какво да облека и каква прическа да спретна? Суетата бавно замря обвита в паяжина. Сега да не решите, че съм се разпуснала и развлекла, като някоя разплута домакина в мърляв пеньоар....неее, простичко и ясно по цял ден съм себе си, без натруфеното тялоизложение на напрегната служаща в държавна институция. Щото, когато си сред хора, от Уважение към тях и себе си, трябва по-старателни грижи за външния вид. Това ми престарание отпадна от дневният ред!
Второ, имам цялото време на деня да посветя на детето. В България детските градини почиват през лятото, а моето виждане за отглеждане на дете, не е да го отпратя на някоя баба за отглеждане. Не ми е в ценностната система и не го смятам за редно, само ако не е в краен случай, при крайно необходими обстоятелства. С малката имахме едно прекрасно, незабравимо лято. Спяхме до късно, така че направо обядвахме, а после целият ден бяхме навън. Открих, колко интересни неща ставали пред блока в градинката. Там има цяла комуна родители с трайни навици привечер по хладно да се пие биричка с мезенца. Сладки приказки до 22 часа. Децата уморени от игри, ние възрастните удовлетворени от социалният контакт. Тъй, неусетно мина лятото и с няколко почивки извън града, но в общи линии летните ми "светски" тоалети останаха необлечени на закачалките в гардероба, а и не бях изкушавана за нови, защото липсваше "подиум" за дефилиране на нови такива...то в градинката пред блока си изкарах с 2-3 роклета, тип "домашному".
От цялата работа бях на келепир, не похарчих нито лев за нови парцалки, а старите не видяха бял свят. Малко само се озорих за разнообразието в градинката откъм чипс, безалкохолно или друго за хапване, защото кибика си беше по 8-10 часа на ден!
Трето, спестих суматило пара за гориво на колата, тя мойта е голяма ламя, а сега си седеше кротичко на паркинга и беше припалвана единствено за някое кино или почивка извън града. Още една точка в моя полза за справяне с кризата.
Четвърто, имах времето и нервите да се снабдя с новите документи за самоличност. Ако бях работеща тоя парашут нямаше да ми се отвори. Сега съм горд собственик и от трите вида.
Да ама лятото мина! Вече не става да се виси навън, а и детето тръгна на детска градина. То предучилищната група си било нещо сериозно и задължително, и не търпят неизвинени отсъствия. Програма яка са спуснали от Министерството на Образованието. И по тази причина денят ми опустя. Малката я няма, аз се водя безработна, а в къщи не остана непочистено и неизлъскано местенце. Даже преди малко чистих пак нещо, което почистих вчера. Застанах сама насред стаята на "Ф" и си рекох:" Драга моя, трябва ти проект за оцеляване по време на финансова и душевна криза!!!" ...са ще кажете да се ловя на работа, но моята е толкова специфична, че надали би влязла в друга програма за психично оцеляване, тъй че за сега - дела по специалността се отлагат за близко и неблизко бъдеще, поне докато мъжа ми няма взимане-даване с реформата в здравеопазването, щото не е гот да си буфер, ако той се бори за промяна на сегашното статукво, където допреди месеци бях полупартиен член по неволя.
Оф, отплеснах се, нали седнах да пиша Проекто-програмата:
1. Ограничения в бюджета: тва е лесно, щото не излизам. Той бюджета, семейният е добър, защото покрай тая криза сме на далавера, но точно сега е момента да се натрупат "капиталите" за "светлото бъдеще". По тази точка, обещавам да не харча за парцали от нови и съмнителни модни колекции, да не купувам много обувки, даже хич! Само не мога да обещая да спра или намаля цигарите.
2. Ограмотяване или ъбдейт на специализирани умения: тук влиза ново, задочно образование (демек, отново съм студентка), пак с цел предстоящо светло бъдеще. С цялото си съзнание, обещавам чинно да ходя на лекции и да се подготвям за сесиите. Па то е наложително, защото май само аз съм записала тази специалност и ще съм единствена по лекции и изпити. Кой учи за нещо, в което няма и троха ЛЕБ!
3. Да придобия умения в кулинарният свят! Много ми се е дощяло да стана виртуоз в кухнята и да смайвам близките с блюда изискана кухня. (тази точка подлежи на ревизиране от спонсора за хранителните продукти). За сега оставам на елементарни познания в областта на боб, леща, миш-маш, сандвичи и не толкова екстравагантни блюда.
4. Да прочета всичко в библиотеката, което съм подминавала с тъга, поради липса на време. Томове литература, от Елин Пелин (нов прочит) до Мопасан. Дано успея да ги съчетая с учебниците по здравен мениджмънт?
5. Да се науча да плета по-качествено, щото сега съм на дълги шалове и одеала за куклите на дъщеря ми. Ако някой може на една кука, от онези бабини ковьорчета да ми се обади, много ги харесвам!
6. Да намаля "трагедизма" на събитията, отразявани в собственият ми ум. За тази цел обаче се иска здраво финансиране, поради слоеве натрупани с годините. Залагам на самообучение, поради стеснения в бюджета. Като начало, размисъл покрай една цигара време, с опит (успешен или не), съсредоточен в собствено самоубеждение, колко е смешно всичко. За тази точка ми трябват много оптимизъм и доста цигари!
7. Активна агитация на приятелите ми за реални срещи. Аман от скайп и други мониторни общувания. Мухлясахме в тоя нет! То бива-бива, ма такава обсесия тресе много хора, че чак е плашещо. Малко културно-реален живот, няма да дойде на никого зле, стига обаче да има потребност от него.
8. РАЗНИ: тук влизат много неща, на които няма да се спирам, защото са от плана за личностова промяна. Всеки си има кирливи ризи и дертове, ама едва ли някои иска да ги просне на показ? (обещавам да спра да простирам всяка дреха с еднакъв цвят щипки)
В заключение Проекта, чака одобрение единствено от мен и решенията, които ще взема не са съдбоносни, но крайно належащи. Самооценка и ревизия на делата до момента, изискват спешни мерки за оцеляване при новите обстоятелства. Обещавам, сериозно да погледна на живота и да взема нужната поука! Обещавам, че няма да отклоня нито лев от явил се спонсор за реализация по гореизложения проект, най-вече за закупуване на цигари, плащане на новото ми висше образование, прежда за плетива (за една или две куки), книги и учебници, както и билети за театър, кино и др.
Благодаря Ви за вниманието!
Вие имате ли проект, как да оцелеете по време на криза? :)