" ИЗГУБЕН СВЯТ "


21.01.2011
Чувствате ли, че живота ви се разпада?
В Моя, всеки ден губя по нещо от лятото насам.
Започна се със супермаркета, който винаги е съществувал пред нас. Имахме го за даденост, откакто целият квартал се помни. Беше сигурността за бирата, чипса и безалкохолното, докато родители и деца седяхме по градинките. Редувахме се кой да притичва за поредната покупка и чинно привечер събирахме бутилките от бира за да ги обменим за пълни на другият следобяд. В един дъждовен ден, Той просто бе затворен. От криза ли, от що ли? Беше известен и рекламиран, а посолствата около нас правеха добър оборот. В последствие от телевизията разбрахме, че собственика е в някакви тъмни игри и омешал капите с Ректора на Софийският Университет. Кой прав, кой крив, пари ли се перяха, Суперко вече го няма! Сега друга верига се настани там, но живота в квартала не е същия. Остана само кафе-сладкарницата, която да напомня за миналото.
Преди коледните празници, решихме да вечеряме в любимото квартално заведение. Беше затворено и сметнахме, че това е заради идващите празници, но миналата седмица устремени натам установихме, че и него вече го няма. Пусто, тъмно...тъга!Още една наша традиция за петъчните вечери умря!
Пак миналата седмица реших да посетя детският магазин, от който винаги пазарувам за детето. Запътих се натам със списък в ръка и клубна карта, с която ползвам намаление, като редовен клиент. Бях стъписана...и него го нямаше! От последното ми посещение не бе минала и седмица. Винаги имаше хора в него, даже се чакаше на опашки пред касите. Сега бе пуст, като тъмна дупка насред мола. Жегна ме да не би и книжарницата да я беше хванала липсата, но си беше на място. Поне това ме успокои, защото е най-близката и добре заредена до дома ми. Сега обаче ме е страх да отида там, за нея ще ми е най-болно ако я няма!
Другите липси са малко трагично-комични и на тях няма да се спирам в детайли. Комплект чистачки от колата, страничните огледала и няколко пъти регистрационния номер свалян от кучешка свирепост. Да не забравя, че и фактурите от мобилният оператор още ги няма (за октомври). За това минах на прима след много мъка и дебати. Приключи се с абонамент към голям мобилен оператор, с който бях в договорни отношения повече от десетилетие. Тази липса обаче е в графа - поумняване!(лично мнение)...нищо, че ми удържат пари за всяко съобщение, което ми пращат с текуща промоция, от която мога да се възползвам-Евентуално!!! Скоро парите по картата ще свършат без да съм говорила въобще, но пък съм наясно всяка седмица, каква им е прИмоцията!
Поредната раздяла бе тази седмица. Имам карта за предплатена услуга в квартален спа-център. Отивам бодро в ранни зори, подавам картата, а те усмихнато ми заявяват, че тази услуга (моята) вече била закрита (има-няма за три дни от последното ми ходене). Понадигнах гласец и веднага ми предложиха заместителна процедура. Съгласих се, къде ще ходя! Но бе още едно липсващо звено от моята рутинност на живот.
От няколко дни не смея да ходя никъде. Всичко е взело да изчезва за часове.
Вчера реших днес да поема към провинцията за уикенда. Смело звъннах на хотела, където обичам да отсядам, а в слушалката се чу следното: "Избраният номер е грешен или не съществува!" Сайта им в интернет бе с последна публикация от 2008 година.
Явно моя свят се руши? В къщи ме успокояват, че хората били ценни! Ми по тази логика накрая ще останем само хората! Е... и НЕК, Топлофикация и управляващите.
Вчера посветих деня на парламентарният "вот на доверие" за правителството. Цял ден гледах тъжна това зрелище! От телевизора ме заливаше вонята от лъжи, псевдо-материал и нарцисизъм. Поискаха вот от самите себе си! Други пък разчистваха върешно-партийни сметки от трибуната. Агресия, арогантност, себелюбие! Накрая се броиха като пилци, та ме присетиха за песента "Вчера в детската градина..."- знаете продължението.
Хляб и зрелища трябвало на народа! Зрелищата ги осигуриха, ама хляба им се изплъзва, а гладна мечка хоро не играе! Тъй, че наесен, дано ние качествено ги преброим, щото до тогава сигурно не само моя свят ще се е разпаднал!
Може да ме обвините в комерсиална и материална зависимост, но в днешно време не се оцелява качествено само с душевната. Защото за да си душевно извисен, не трябва да губиш дните си в борба за насъщния и покриване на социалният минимум да оцеляваш. Кога да се извися, ако всичко около мен е заложило на свито живуркане в очакване на Чудото? Е, чудо ще имаме...магистрали, пътища, дъги! Само, че след някой друг месец трафика по тях ще залинее, щото хората няма да имат "духовна" потребност да видят планина, море или китни български селца. Едва ли, след като денят им минава да умуват, как да нахранят децата си или с какви спестени парици да сипят гориво в колите , камо ли желание за качествена почивка, която да зарежда положително? Желание има, Стандарт няма!
Това измъдрих днес! Неизвестното е плашещо!
Кога в нашата страна ще можеш смело да планираш Утрешният си ден?

Rp./ Сине, стой където си в момента! Тук едва ли ще постигнеш мечтите си, защото страната в момента няма нужда от креативни и млади хора. Нивото пада с всеки ден, както на предлаганите възможности, така и на всичко което ни заобикаля!

" ИСТИНСКИ ЛЪЖИ "


19.01.2011
От доста дни се каня да напиша последващото, но може би на подсъзнателно ниво изчаквах да премине огорчението. Никога не съм била в заблуда за реалността в страната, но изпитано на собствен гръб е с гротесков вкус!
В ранната есен реших да запиша магистратура, която е последващо обучение по специалност, която имам. Прерових в интернета кои ВУЗ-ове я предлагат, но за всички бях закъсняла с приемните дати. Само един беше останал, като вариант. Свързах се по телефона и разучих изискванията. Искаха дипломата за завършено висше образование, мотивационно есе и естествено готовност да заплатя семестриална такса. Чудесно, рекох и записах трескаво в къщи мотивацията за желанието. На определената дата се явих на "интервюто". Носих всичко изискано. Прегледаха написаното отгоре-отгоре (май, единствена представих нещо такова) и ме упътиха къде да платя таксата за семестъра. Думите им бяха, че там приемат всеки поискал, а селекцията ставала в хода на обучението, демек, който не е поискал, той не е влязъл. Прозвуча Демократично и чинно заплатих таксата (четирицифрена сума) в касата на Университета. Вече бях отново студентка, вярваща, че всичко научено ще бъде в полза за бъдещия ми живот.
Занизаха се дни в ходене на лекции. Признавам бе приятно, базата на учебното заведение беше блестяща, като оборудване, но нещо все ме глождеше, че не може да е толкова лесно да се придобие магистратура така. Реших, че бая време беше минало от предишното ми следване и сега нещата може би имаха своя демократичен нюанс.
Някои от модулите, които посещавах бяха истинско удоволствие откъм попиване на знания, но в други се чувствах, все едно съм във форум от здраве.нет. Там знания не се предлагаха, а злободневно се обсъждаше, кой е велик в сегашната политика и грешките на миналите управления. Един ден не издържах и попитах преподавателя, каква е политическата му принадлежност, защото в един момент ми писна да слушам, какво е направил един Министър на Здравеопазването, кои доктори са най-богати и коя лекарска прослойка кара най-скъпите коли? Той се смути и не даде очаквания отговор. Реших, че мога да си спестя лекциите при него, защото бяха чиста загуба на време.
По друг предмет изучавахме икономическата ситуация в здравеопазването. Основната цел беше да добием знания - мениджмънт в управлението на здравна структура. Писахме таблици, пресмятахме приходи и разходи докато баланса не излизаше позитивен. Едно задание обаче доста ме затрудни. Беше за оптимизация на разходите, където се искаше да съкратим персонал. Предишният ден бе излязла Наредба на Министъра за "нива на компетентност" и нямаше как задачата да бъде решена. Ако си в час, какво се случва с днешна дата повечето задачи загиваха в небитието.Теория и практика се разминаваха тотално! Но поне научих що е социалистическо здравеопазване и как то отдавна няма почва у нас! Нито икономически, нито Морално!
Така минаваха седмиците докато един ден получихме за домашно тема от здравното законодателство. Зарових се да чета закони и тогава ме зашлеви Истината за това, какво учех или по-точно къде го учех! Попаднах на Държавни изисквания за стандарт на тази магистратура, които доста ме смутиха. Оказа се, че по закон съм извън закона и аз и моите колеги. Съмнението, което ме глождеше още в началото вече имаше законен порядък. Прочетох всичко, което можеше да се прочете по темата, но в ума ми все имаше надежда, че нещо ми убягва. Може би грешах и не попадах на текстове, които да ме успокоят? Може би всичко беше редовно и беше въпрос на време да прочета нещо, което отново да ме върне в законното обучение по тази специалност в този Университет? Объркана, след прочита на толкова закони и наредби реших да се допитам до Националната Агенция по Оценяване и Акредитация. Написах имейл и зачаках отговор. На другият ден от там ме потърсиха по телефона. Бяха много любезни и ми обясниха, как наистина съм извън законната рамка да изучавам тази магистратура. Ами сега? ...
Отправих запитване до Департамента в Университета. От тяхна страна беше насрочена среща между нас студентите и тях, за разясняване акредитацията на професионалното направление. Подготвих своя презентация с въпросите които имах да задам. Срещата мина в "духа на академизма". Тяхната презентация беше на добро ниво и на тема що е мениджмънт в здравеопазването, как те работели в отговор на пазарното търсене и как всичко е законно. Когато дойде моя ред за слайдове и въпроси бях многократно прекъсвана с ироничния и забележки. Беше обидно поведение защото всеки мой слайд беше със закон на Република България - от Закона за Висшето образование до Закона за лечебните заведения. Накрая обявиха моята презентация за прецедент в техният Университет, видиш ли, никой студент до сега не си бил позволявал такова поведение и оспорване на тяхната автентичност. След часове в сайта на учебното заведение магистратурата се промени, като заглавие, нещо което въобще не съществува като професионално направление, нито има регулирана професия по законите на страната. Бяхме натирени в направление наистина с акредитация, но за професии от банков деятел до служител на държавна сигурност. С три думи: още по-голяма боза!
Днес си задавам въпросите: Прецедент ли е някой да иска информация за това какво учи?
Прецедент ли е да търсим правата си, като потребители на дадена услуга и дали пък не е прецедент това, че с охота ми върнаха цялата внесена сума?
В заключение искам наистина да им Благодаря! Знанията, които придобих покрай пребиваването там са безценни! И наред с всички прочетени закони, наредби и постановления разбрах, че Човек си запазва Достойнството само ако търси истината за света около него без страх, че може да е неудобен за някой. Неудобни винаги ще има за онези, които удобно седят на постове и места без да си дават сметка, че все някога в тази страна хората ще имат повече съвест и достойнство да търсят правата на собственият си Живот!

Rp./ Позволих си да напиша горното, защото все още търся в себе си морална реабилитация за невежеството да подходя към промяна в личен план без да бъда запозната със законното ми право да пребивавам на желаното място!

" SUMMERTIME "


11.01.2011
Хладнината на палубата караше леко тялото и да потреперва, но не искаше да се отказва от това, което бе пред очите и. Морската шир и необикновеното залязващо слънце. Великолепието му изпълваше душата с прелестното усещане за свобода.
Стоеше облегната и не сваляше очи от потъващата светлина зад морските вълни. Водата изглеждаше черна и леко плашеща, но контраста със златото от лъчите беше като в приказка. Нямаше значение, колко е часа. Пътуването и цялото великолепие от усещания караха душата да се отделя от тялото отново да се връща в него. Един ден си отиваше, пореден от живота, но от малкото, за които си даваше сметка, че е жива.
Защо бе тук? Може би така е трябвало или неосъзнато искаше да избяга за да намери...? Някой пусна музика. Сякаш облаците запяха една любима песен! Спомни си, колко пъти беше слушала тази песен, но сега тя имаше друго звучене.
Корабчето продължаваше да плава, облаците пътуваха по своя път а слънцето се усмихваше за "довиждане". Потопена в приказката на природата сега осъзна защо това преживяване и бе нужно. Бе избягала от света за да преоткрие своя собствен. Толкова смело крачеше през годините, че бе забравила за себе си. Ден след ден минаваха в отговорности, задължения и светска суета. Прикривани емоции за да не бъде наранена. Житейските роли, които доброволно бе приела да изпълнява и в същото време отчуждението от собственият и вътрешен свят. Вечер лягаше уморена и си обещаваше утре да се вслуша в себе си. Утре да си подари, това което отлагаше с години...Време, в което отново да намери своето Аз.
В този момент очите и се напълниха със сълзи...радостни, защото усещаше мириса на морето, даже хладнината на идващата нощ беше някак желана. Тя бе жива, а погледа и изпращаше залязващото слънце. Изпращаше ден от нейният живот!
"Открих се", промълви тихо на себе си. "И успях защото спрях времето, за да мога да видя заобикалящото. Не затворих очи за да видя на ум мечтаното, то е пред мен. Отворих сърцето за да съхраня мига и този залез. Кратък миг на нещо отиващо си, но безкрайно дълъг за един човешки живот. И когато пак се загубя ще се връщам мислено тук и сега, за да си припомням, че живота си заслужава само ако имам очите да видя залеза, само ако мога да усетя аромата на морето, а в облаците да съзирам измислени фигури. Жива съм, защото чувам музиката... и усещам хладнината на идващата вечер!"
Светнаха лампите на корабчето. Някой върна същата песен. Загърна се с якето и за последен път погледна натам, където слънцето преди миг се скри. Обеща си утре да го посрещне за да му подари спомен. В този миг усети ръцете му. Беше зад нея, прегърнал я нежно през раменете.
"Къде се скри?" - попита я той.
"Избягах за малко в себе си!" -отговори му тя.

Rp./http://www.youtube.com/watch?v=MIDOEsQL7lA