" НОВОГОДИШНО и ТОРТА "
31.12.2010
Последният ден на годината.
Първият Рожден Ден на блога.
Точно преди една година се осмелих да напиша нещо. Страхувах се, че всичко изписано ще е пълна глупост, както и до днес това усещане не ме е напуснало. Както и да е, все пак днес е Рожденият Ден на това късче от нет-пространството. Ще направя домашна торта и ще отпразнувам в чест на страха и скромната смелост, че си позволявам емоциите и мислите в мен да виждат "бял свят".
Една година влизам тук с най-различна емоционална нагласа. Понякога исках да пиша за нещо, а то излизаше съвсем друго. Преглеждам набързо всичко до сега и констатирам, че нищо не е било според замисленото. Дали не спестявах или бях крайна...не знам...но всяка дума е самата истина в мен. На себе си не успях да изневеря!
Сещам се лятото, как си обещах да започна поредица от "разкази" свързани със съвременната психиатрия. Исках повече хора да разберат нейното съвременно значение, малко да открия завесата на стигмата и срама да се признае, че това е медицинска дисциплина, която обхваща много хора, които даже не си дават сметка, че са били под удара на някоя диагноза, но за повечето българи всичко свързано с нея е ограничените познания от страховитите филми по телевизията за домове с психично болни изоставени и от Бога! После си дадох сметка, че е много трудна задача и слабохарактерно се отказах. Днес честно споделям, че през изминалата година и аз преживях лека депресия, както и много от познатите ми, които дори не си дадоха сметка за това. Всеки по различен начин се справя с трудностите и намира своята посока за церене или бягство. Малцина признават даже пред себе си, че са имали или все още имат такъв проблем!
Една Година! Изпращаме 2010 с различни усещания! За някои беше успешна, други чакат с нетърпение тя да си отиде. Но това е само един календар! Едва ли нещо ще се промени на 1 януари. Всички ще се събудим същите. Някои ще са с махмурлук, други не толкова! Светът ще е същия, проблемите няма да са изчезнали магически в полунощ. Ще отворим очи, чакайки някаква магия, която да промени житието! НАИВНО НАЛИ? Доста..., но не и ако сме решили сами да си подарим магията! Тайнството е в решенията ни за нас самите. Забелязали ли сте, как света никога не се променя, но ако за миг ние променим своето мислене или отношение към него, Той става съвсем различен? Магията е в нашите ръце! Магията в ума и най-вече в смелостта да сме точно тези, които искаме - не онези, които света очаква да бъдем! Може поне за ден да поиграете на тази игра и ще видите, как света около Вас става по-чист и реален. Иска се само малко смелост да кажете на глас онова, което не се осмелявате. Може да споделите с Ваш близък, че съжалявате за Ваша грешка, или пък да кажете на Ваш приятел, че сте разочаровани от някоя негова постъпка...това просто е игра на Честност! А честността се възнаграждава, не материално а духовно, защото точно тя ще промени Вашето усещане за света, а от там и как се чувствате точно във Вашият Живот. Нима не е важно дали той е комфортен или измамно доволен?! Това няма да Ви направи лоши, а ще Ви извади от лицемерната роля, която ако я осъзнавате със сигурност Ви тежи. Играта е да сме честни, най-вече със самите нас!
Честит Рожден Ден, мое блогче! Благодаря, че те има! Благодаря и на онези, които прочитат по нещичко в теб. Наградата обаче е не в признанието, дали се харесва, а в това, че винаги, Ти мое блогче си мястото, където мога да споделям. Знам, че разголвам душата си чрез теб. Знам, че мога да бъда много уязвима за враговете, които тази година май станаха доста! И в същото време не ме е страх, че някой ще разбере, какво мисля, защото дълбоко в себе си знам, че не съм длъжна на никой. Не измамих, не ограбих, не нараних! Не чаках подаяния за да оцелея, никой не гладува заради мен. Не прехвърлях своите отговорности върху други хора. Браних принципите си! Сега с чест и без срам заставам пред хората, а играта на Истина ще продължи, защото я дължа най-вече на себе си!
Честита и спокойна да е Новата Година на всички! Пожелавам Ви най-вече да сте честни със себе си! Да умеете да прощавате, но и да признавате Вашите собствени грешки! Да бъдете истински пред света и по-малко да сте в измамни роли. Магията е Смелостта да признаем, колко несъвършени сме, но Уникални! И доста често близките ни обичат точно заради това несъвършенство, но когато то е дълбоко осъзнато. Грешни сме, но греха е грях, когато го разпознаваме. Обичани сме, но когато даваш любов е по-голямото удовлетворението. И мечтаем, и плачем, обичаме и търсим, събираме спомени а спомените събират нас!
Не чакам полунощ, не вярвам в чудеса! Не си пожелавам нищо, което не зависи от мен самата. Единствено от сърце желая, събитията през новата година да ми позволят да се чувствам свободна и истинска!
Нека имаме дни пълни със здраве, да разпознаваме злото от доброто и да умее да даваме, а не само да получаваме! Да бъдем добри родители, добри деца на нашите създатели и да вършим поне по една добрина на ден.
Ако сами не разиграете картите на Живота си, друг ще разиграва Вашите собствени дни!
" АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ "
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Каква гордост беше да декламираме това стихотворение!!!
Днес се сетих за него и се замислих, дали още е по читанките на съвременните ученици? Не знам, догодина ще разбера, когато детето тръгне на училище. Проблема е обаче, как да обясня това велико и много родолюбно стихче, така, че детето да го почувства като такова?
Започвам от първият стих! "Силна майка мене е родила" - каква ти силна, нито работя на къра, нито имам смелостта да се боря за правата си, щото знам ли кога могат да ме окошарят за нещо казано. Наскоро опитах да бъда силна, но ме обвиниха, че това било прецедент. Щом в тази страна се смята за прецедент да се уповаващ на закона и да воюваш за правата си, за каква сила говорим? Силна... ама само в мислите, щото анонимния намек дали имам семейство си беше чиста заплаха позната ни от близкото минало. Пък и детето непрекъснато слуша вкъщи за тая или оная неправда, която се е стоварила върху семейната ни единица на обществото.
Продължавам с: "с хубости, блага обилна мойта родина е мила." - хубости трънки! Всичко се приватизира, горите се изсякоха, а красивото черноморие застрои. Благата са вече внос, защото никой не е луд да произвежда за изкупна, жалка и смешна цена!
Пропускам за наште планини зелени, малко са онези, които още с охота правят планински походи и разходки, но наблягам на: "българин да се наричам -първа радост е за мене." Радост...каква ти радост? То детето да не расте в самодива среда. Около него е пълно с тъжни и депресирани хора. И що за радост би го обзело ако е гледало например новите в 19 часа, няма значение кой канал! ( предлагам новинарските емисии да имат знак: забранено за лица до 16 години.) Че от там блика "радостта" от сбивания, наръгвания с ножове, убийства, кадри на смачкани, катастрофирали коли, родители, които обикалят с часове болници с тежко болно бебенце на ръце и никъде не ги приемат поради нелепи и абсурдни причини (като изчерпани парични средства например). От кое да му е радостно на детето ми? Че вчера например стоя на тъмно и студено за трети път този месец, защото други радостни българи крадат кабелите на енергото? Или пък, че днес майка му ще трябва да ходи в КАТ, защото снощи група освирепели кучета изядоха регистрационният номер на колата ни! Добре, че беше колата, а не някой човечец!...
"Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея."...поредния абсурд за съвремието ни. Та ние не смеем вече да общуваме по телефона. Кой знае дали не са решили да ни подслушват, защото се оказа, че това е рутина вече. Пък и в момента сме в едни води нагазили, като нефтени петна, черни и мазни, но в името на Правдата. Ама каква ти правда, щом Конституцията не се спазва от Държавния глава, камо ли да си търсиш правата по долните етажи на институции, които са се взели насериозно, а в същото време са извън всички закони и наредби! Не остава много за любене, тачене и милеене!
"Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе." Ето тук вече има много общо! Расте детето, наистина във "велики" дни, сред "велики" люде - умни, прозорливи, креативни, посветили делата си за благото на народа! Блестящи умове са повели народа към светло бъдеще! Не е ли това Славно време? Само зор ще видя да обясня за юнашкото племе, чиято борба в днешни дни е посветена на това, да не им закрият казаните за ракия, да не им начислят акциз на винцето в мазата, но пък юнашката са по опашките на новите вериги супермаркети! Духа български за борбеност се е запазил...генетична памет, кво да се прави!
"АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ!"...
"Но защо близките ни са в други страни, мамо?
Защо моя батко е в Канада?
Защо тати все говори за заминем за друга страна?
Защо ни откраднаха чистачките на колата?
Мамо, защо си тъжна?"
МАМО, НИЕ ЩАСТЛИВИ ХОРА ЛИ СМЕ?
28.12.2010
Таня Заркова
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Каква гордост беше да декламираме това стихотворение!!!
Днес се сетих за него и се замислих, дали още е по читанките на съвременните ученици? Не знам, догодина ще разбера, когато детето тръгне на училище. Проблема е обаче, как да обясня това велико и много родолюбно стихче, така, че детето да го почувства като такова?
Започвам от първият стих! "Силна майка мене е родила" - каква ти силна, нито работя на къра, нито имам смелостта да се боря за правата си, щото знам ли кога могат да ме окошарят за нещо казано. Наскоро опитах да бъда силна, но ме обвиниха, че това било прецедент. Щом в тази страна се смята за прецедент да се уповаващ на закона и да воюваш за правата си, за каква сила говорим? Силна... ама само в мислите, щото анонимния намек дали имам семейство си беше чиста заплаха позната ни от близкото минало. Пък и детето непрекъснато слуша вкъщи за тая или оная неправда, която се е стоварила върху семейната ни единица на обществото.
Продължавам с: "с хубости, блага обилна мойта родина е мила." - хубости трънки! Всичко се приватизира, горите се изсякоха, а красивото черноморие застрои. Благата са вече внос, защото никой не е луд да произвежда за изкупна, жалка и смешна цена!
Пропускам за наште планини зелени, малко са онези, които още с охота правят планински походи и разходки, но наблягам на: "българин да се наричам -първа радост е за мене." Радост...каква ти радост? То детето да не расте в самодива среда. Около него е пълно с тъжни и депресирани хора. И що за радост би го обзело ако е гледало например новите в 19 часа, няма значение кой канал! ( предлагам новинарските емисии да имат знак: забранено за лица до 16 години.) Че от там блика "радостта" от сбивания, наръгвания с ножове, убийства, кадри на смачкани, катастрофирали коли, родители, които обикалят с часове болници с тежко болно бебенце на ръце и никъде не ги приемат поради нелепи и абсурдни причини (като изчерпани парични средства например). От кое да му е радостно на детето ми? Че вчера например стоя на тъмно и студено за трети път този месец, защото други радостни българи крадат кабелите на енергото? Или пък, че днес майка му ще трябва да ходи в КАТ, защото снощи група освирепели кучета изядоха регистрационният номер на колата ни! Добре, че беше колата, а не някой човечец!...
"Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея."...поредния абсурд за съвремието ни. Та ние не смеем вече да общуваме по телефона. Кой знае дали не са решили да ни подслушват, защото се оказа, че това е рутина вече. Пък и в момента сме в едни води нагазили, като нефтени петна, черни и мазни, но в името на Правдата. Ама каква ти правда, щом Конституцията не се спазва от Държавния глава, камо ли да си търсиш правата по долните етажи на институции, които са се взели насериозно, а в същото време са извън всички закони и наредби! Не остава много за любене, тачене и милеене!
"Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе." Ето тук вече има много общо! Расте детето, наистина във "велики" дни, сред "велики" люде - умни, прозорливи, креативни, посветили делата си за благото на народа! Блестящи умове са повели народа към светло бъдеще! Не е ли това Славно време? Само зор ще видя да обясня за юнашкото племе, чиято борба в днешни дни е посветена на това, да не им закрият казаните за ракия, да не им начислят акциз на винцето в мазата, но пък юнашката са по опашките на новите вериги супермаркети! Духа български за борбеност се е запазил...генетична памет, кво да се прави!
"АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ!"...
"Но защо близките ни са в други страни, мамо?
Защо моя батко е в Канада?
Защо тати все говори за заминем за друга страна?
Защо ни откраднаха чистачките на колата?
Мамо, защо си тъжна?"
МАМО, НИЕ ЩАСТЛИВИ ХОРА ЛИ СМЕ?
28.12.2010
Таня Заркова
" НеМА ТАКАВА КОЛЕДА "
23.12.2010 / 11:12
Добър ден, Уважаеми Читателю!
(чета си се редовно сам-сама)
Коледно ли ви е? Всъщност наименованието "коледа" едва ли е точното определение за празника, които очакваме! За потвърждение попитайте младото поколение, какво празнуваме на 25 декември? Много малко от тях знаят верният отговор: Рождество Христово!!! Ама ние възрастните сме виновни, че не сме обяснили на децата, пък даже и да сме отделили от скъпоценното си време да им разкажем за празника те пак ще са леко объркани.
От ония дни дъщеря ми негодува гледайки телевизия. Тя е на 6 години и не може да си обясни защо в рекламата за някакво кафе в хола на едни хора са се събрали много дядо коледовци? Не само, че са много, ами са зарязали трудовия процес по раздаване на подаръци за да сърбат чароматната течност! И понеже знае какво е клонинг покрай "Междузвездни войни" минах с обяснението, че Той-Истинския е назначил свои помощници, защото послушните деца са много и не смогва с толкова адреси по света. До тук някак се разминахме с нейното прозрение, което се очаква рано или късно да дойде. Тя и за това прие разбиращо появата на поредния клонинг в детската градина за тържеството и не беше разочарована, че брадата му се крепеше на разбридан ластик а одеждите с налепения бял губер бяха много уморени от години употреба. Реквизита си е реквизит ама нашите деца вече не са толкова наивни. Догодина няма да имам очи вече да лъготя, щото само ще се изложа! Сега в къщи сложихме фотографията на дъщеря ми и гореупоменатия клонинг, ама само за празниците!
От няколко дни сме се юрнали да пазаруваме. То не ми е празнично, но се налага заради челядта и традицията. Купихме пуйка около 3кг и 400гр.-от чуждоземните с часовника, който изкача, когато е опечена. В къщи настана дебат кога да я ядем, щото по време на соца си я оглозгвахме на 1 януари и се криехме, че празнуваме тези празници, но сега е дивен капитализъм, та решихме да е баш на 25 декември. Синхронизирахме се със световното меню за деня!
Зелето ни втаса навреме и нямаме гайле за гозбите свързани с него. То, зелцето преживя цял форум във Фейсбук-а за схемата на претакване. Минали години сина ми имаше задължение около претакването (срещу 2 лева за сеанса маркуч-леген), но сега детето е в Канадата и видяхме зор. Чужди зелки в канадски бидон се радват на неговия труд, сигурно за ставка в долари.
Миналата седмица украсихме елхата. Не е истинска, но у дома сме радетели за опазване на околната среда, та се радваме от десет години на пластмасова. Хубавичка стана, както всяка година де! Запалихме лампичките и детето ахна от удоволствие. За разкош накичихме и прозорците със звезди и светлини, та сега от далеч се вижда колко ни е празнично! Вечер ги включваме, но като залягаме ги изключваме, щото китайските изделия не се знае кога ще ти свият номер с някоя публикация в пресата за изгорял дом.
Описах ви какво е у дома, ама не ми е празнично. Душата ми е свита в разочарование и погнуса от всичко което ни заобикаля. Сякаш всяка лампичка от елхата е един от многобройните скандали в държавата... блестят ли блестят. Гирляндите пък ми напомнят, как нашите родни политици са се овъртели като черва в една и съща схема/търбух (за наука глух). Намирисва на планирана програма за преизпълнение на план-програма: "Кой е "най-интелигентен"?"
Няма спор, всичките са ни умни! От групата за кандидат-притежатели на свръхтехнологии свързани с импулсите (първосигнални), до възвишените слова за професионална, регулирана професия "микро-педиатър", сиреч неонатолог. Кадърни служители с легитимни дипломи, парламентарни петъчни контроли, които след гледане са те вкарали в дълбокомислие, кой си ти и къде живееш?...май лампичките на елхата не стигат за всичко което преживяхме тази година? И гирляндите са къси, щото списъка на агентите на ДС си беше доста дълъг! Догодина ще лобирам вкъщи за по-голяма еко-елха за да събере всичко "достойно" за блясък по нея!
След броени часове е Бъдни Вечер! След броени часове е Рождество Христово!
Ще седнем с моето семейство и ще разчупим питата. Ще заделим залък за Дева Мария, ще заделим и за Исус, а после всеки ще получи своя за здраве и берекет. Тази година ще заделим и за България! И ще се помолим, склонили глава над трапезата. Моята молба ще бъде с тези слова: "Господи, дай живот и здраве на близките и приятелите ми! Дай по-достоен живот на сънародниците, а на мен Господи, дай сила и кураж да продължа да се боря за правата си, като гражданин-човек в тази страна! Смили се Господи и над онези, които нечестиво извоюваха благата си, смили се над греховете и успокой гузната им съвест, ако имат такава. Нека всички сме живи и здрави!"
В моето семейство само детето чака празника с нетърпение, защото само То още не е осъзнало, че не може в Цинична, безморална социална среда да има Светли Празници!
Rp./ Въпреки цялата тъга около събитията на които бяхме свидетели, Ви пожелавам да сте много здрави и щастливи! Със сърцата пожелайте желаното, а с ума го постигнете!
http://www.youtube.com/watch?v=4NCwcPWuDrM&feature=related
" (не)ПРОСТИМО "
06.12.2010
Обикновен ден. Чудат размисъл.
Умеем ли да прощаваме? На кого, за какво и трябва ли?
Напоследък съм останала сама, но не защото така се случи, а защото такава бе волята ми. Уморих се от лицемерие, театъра на деня, фалша на фалшивите хора. Нима са останали толкова малко човеци, с които да се общува непринудено и лесно?
Първо потърсих вината в себе си! От къде се появи тази внезапна нетърпимост към всичко?
Бях готова да поема цялата самокритика и да се порицая даже обществено, но колкото и да рових в събитията не открих причината само в мен. Хаоса, безкрайните идиотски събития в страната, беззаконието и тази инертност на живуркане у хората, случващото се бе отразило на възприятията ми за света. Започнах да чета всичко, което ме интересуваше и добивайки знания, ден след ден установих една Нова, Голяма Истина за нещата, които ме заобикаляха. Но това познание не донесе спокойствие, то бе ключа към врата, която ако знаех какво ще отключи, никога нямаше да поискам. НИКОГА!
Днес освен тъга, друго не мога да изпитам. Тъга по заблудите, тъга по онези дни, когато живееш без да се замисляш сериозно. Имаш своите отговорности, но нямаш въпросите защо се случва всичко това с нас? Не само не знаеш, но и нямаш потребността да научиш. Инертност, битовизъм и увереността да приемаш че, всичко друго е виновно за събитията с теб и живота ти. Колко лесно! Колко удобно!
Сещам се за израза: "Не ти трябва да знаеш?"...усмихвам се тъжно, днес той има огромен смисъл. Защо някой не ме спря с тези думи! Само един човек, който очевидно ме обича наскоро каза:" Съжалявам и те разбирам. От тук насетне се приготви да бъдеш много сама!" - и ето днес тази самота е факт, но не ми тежи. Товара на новата истина е непосилен. Прегърбена минавам през дните и като лавина се уголемява желанието да вниквам все повече в нещата. Не смятам, че ще се откажа да продължа да търся причините, колкото и да боли и тежи.
Може би пътя, който поех е грешен? Може би изолираността ще става още по-голяма? Може би хората не ще искат да общуват с мен, защото няма да мога да партнирам в лицемерието и псевдоценностите на тяхното съществуване. Но това в крайна сметка отсява от самосебе си много фалш.
"Добър ден"- казваш усмихнато на съседа, който те отминава, правейки се на нечул.
"Здравей, как си?"- но никой не изслушва отговора ти.
"Искаш ли да се видим?"- което значи, дай да те залея с оплакванията без да ме интересува, дали това няма да те натовари.
Гледаме телевизия и от там също ни залива целият този цинизъм на общуване. В едно предаване събираха пари за прахосмукачка за беден, социален дом, а водещият в друго предаване беше изтъкнал колко добре живее харчейки няколко хиляди на месец - смених канала и попаднах на още по-циничен, нарцистичен водещ...загасих телевизора! А в тъмнината на тишината се чуваха далечни, телевизорите на другите хора, които сигурно стоят с вперени очи в екраните и вярват на всяка казана дума. Каква велика манипулация и колко вярващ народ! Обърнах го на политика, но тя е огледало на манталитета на народа. Ние ги избираме, когато виждаме себе си в тях, било по убеждения, било по симпатия! После им се прехласваме, но никога не надигаме глава от покорното послушание, даже да сме бедни и недоволни. Склонни сме да псуваме, че всичко ни е виновно, но никой не чух да се самоупрекне, че се е излъгал в избора, когато е дал вот за нещо или някой. И така година след година, тъпчем на едно място и единствено с което свикваме е как нищо няма да се промени, освен лицата по телевизорите ни, макар, че там няма много текучество, само си сменят ролите. Бях се зарекла да не драсна и ред за политика, но не удържах на обещанието си.
С днешна дата ме е яд на народа, че не умее да чете по същество. Някак отгоре-отгоре минава през редовете на информацията. Склонен е веднага да повярва в нещо и да застава зад чужди каузи и идеи, сякаш на всичко се прочита само пряката реч. А истината е в описанието, и когато искаш да имаш собствено мнение, то трябва да е свързано с факти, убеждение и лично израстване. Личното израстване обаче идва само тогава, когато си положил воля и желание за него. То не пада от небето, нито идва от телевизора или пресата. То не е попиване буквално на мнението на друг и после хвърляне в пространството на готови фрази. За да се индентифицираш с нещо/някой се налага да бъдеш много отговорен с последствията на това - въпрос на себеуважение!
Може би не се интересувате политиката на страната, но всеки от нас има собствена политика, как да води и направлява личният живот. Тя е във Вашите ръце!
Каква стойност ще има живота Ви, зависи само от решенията, които ще взимате. Ако Ви се живее лесничко и простичко, гледайте телевизия, четете пресата и вярвайте, че света, който Ви заобикаля е виновен за всичко. Ако пък искате да Ви е сложно, потърсете капката истина, която е пред Вас - може да не Ви харесва и допадне, но припознавайки я за Истина ще видите колко много зависи от Вас самите да имате обяснение за много от нещата. С Истината обаче идва и Самотата! С нея идва и желанието да не бъдем фалшиви, а когато Я кажем на Глас, вече ставаме нежелани за повечето хора!
Никой не иска да бъде разкрит, докато играе своя спектакъл!
Rp./ Горното предоставям за психиатрична оценка! Ако се налага ще се примиря, че вече съм ангажирана психично с някоя от Буквите и цифрите в МКБ-то. Само не бъркайте текста с някаква конспирация. Спестих имена и факти, защото така сметнах за нужно и редно.
Личното израстване си остава само за мое ползване! Нека всеки сам стигне до своето!
http://www.youtube.com/watch?v=_lyve_egY8o
Абонамент за:
Публикации (Atom)