" ОПРАВДАНИЕ "
01.07.2010
Страшно е да виждаме грешките си!!!
Още по-страшно е да ги повтаряме, знаейки, че пак ще ни боли от тях, но в името на някакъв неповторим миг, се хвърляме със затворени очи в поредното преживяване, в поредната грешка. После идва болката, и след всеки път на повторения, тя е още по-силна...!И се заричаме, и си обещаваме...до следващият път, когато отново сякаш сме събрали поредните сили за новата заблуда, за новата болка!
Каква сутрин само!!! Някои посрещнаха утрото на морският бряг. В нечии очи, изгрева се потопи и зареди душата с надежда. Изгрев..., който е всеки ден, но много хора отдавна нямат очи да го видят, залисани от собствената си суета и ежедневие. А, когато си там, на морският бряг, когато слънцето започва да къпе с лъчи морската шир и златистите отблясъци докосват душата...може би това е един миг на истината за нас, кои сме, къде сме и за какво мечтаем?!
Вчера се запитах, дали още мога да обичам? Дали в живота ми, май не преобладават залезите? Дали със всеки изминал ден не се разделям с някоя илюзия, в която съм вярвала и към която съм се стремяла? И всъщност, какво е любовта...? Дали не е егоизма, да се чувстваме обичани, дали не е потребността да сме специални за някого...все тъжни въпроси! Отричаме се от нея, а после пак започваме сляпо да вярваме в съществуването и!...сетих се за стиха на Яворов - "Две хубави очи"..."музика, лъчи...не искат и не обещават те" Малък стих, но с толкова съдържание - душата на дете!
Е, днес май отново тъгата е в превес. Годините летят, мечтите стават все по-малко. Детето в мен сякаш си отива а с него и изгревите на надежда. Налага се да преосмисля значението на много неща, за да мога да постигна уж някаква хармония!
Днес заминавам за морският бряг. Знам, че ще посрещна много изгреви и знам, че те ще ми дадат много отговори. Утре в ранни зори, ще приседна на пясъка и ще позволя на слънцето да докосне сърцето ми, ще попия с очи всяка минута от неговият изгрев...и ще потърся себе си! Дано се намеря... чувствам се изгубена!
" МАЛКО ЗА ИСПАНИЯ "
02.06.2010 / 14:31
Да се похваля, ходих до Испания. Не, че беше планувано, но някак между редовете на една държавна командировка се вреди и моя милост. Стегнах едно куфарче и в ранни зори на аерогарата. Знам, че изрядния пасажер трябва да е с два часа преди полета на летището. И те ме те, в 5:30 сутринта на Терминал 2. Предодох дисагата на гишето и жадно запафках една последна цигара пред входа. Знаех, че ще минат часове преди следващата. В 7:30 настанена в самолета отлетяхме към далечната страна. Полета мина чудесно, около 4 часа въздушно време, една жалка закуска с преобладаващ хляб и топла минерална вода. Съобщиха, че който се гласи да пуши тайно в тоалетната ще бъде преследван от закона и да не се опитва да чупи датчиците. Със закъснение от близо час кацнахме в Мадрид. То едно летище...вървиш нагоре, надолу, ескалатори, асансьори, даже мини метро за да стигнеш до паспортния контрол, а после още толкова път докато зачакаш до лентата за багажчето. След час и нещо, опознавайки мадридскоро летище по неволя вече пътувах по магистрала за хотела в такси - любима марка кола Шкода "Октавия". Не са чак толкова големи дървета, както съм чувала, остава ми любима.
Хотела добър, 4 звезди, ма не могат да открият резервацията, едно ровене по тяхни бумаги...две цигари време, ма отвън, вътре не се пушело. Накрая дадоха картата за стаята а аз ги питам за Интернет. С неохота ми написаха паролата да им ползвам рутера, въпреки, че влизаше в цената. В стаята набързо се преоблякох в спортни дрехи и с картата на Метрото се запътих към най-близката станция. Чудесно метро си имат тия испанци, чак не го заслужават. Мотрисите им превъзходни, чисти, всички дисплеи работят за следваща станция, чак на глас обявяват маршрута. На втората спирка се качи жена и на висок глас каза нещо на испански. Реших да не е някаква контрола, ма в метрото няма такива. Тогава жената с пълно гърло запя: "Червено вино снощи пих" на чист и роден български език. Добре, че си бях турила слънчевите очила, че умрях от срам. Нямаше и няколко часа от както бях в Мадрид, а вече нашенската реалност в чужбината ме застигна. Слязох на желаната спирка и се започна едно обикаляне и разглеждане. Решихме да поспрем с моя спътник в пътуването и в живота да ударим по нещо за пиене на техният най-известен площад. Седнахме малко уморени и поръчахме бира и вода. Помолих сервитьора за пепелник (хората си пушеха), а той ми измотоляви да си тръскам на земята. Е, добре, ще си тръскам, ма после фаса...! Пуших, но си събирах фасовете в салфетка, която после изхвърлих в кошче за боклук. Продължихме разходката до вечерта. Хубав град е Мадрид, особено музея "Прадо". Там откарахме 3 часа. Влюбих се даже в една картина и изкупих всичко рекламно за нея, от магнит до репродукция. Сега ще си турна репродукцийката в рамка и ще и се любувам.
На другия ден по план пътувахме до Толедо с влака-стрела. Централната им ж.п. гара не е като нашата. Организация цари навсякъде, само дето им се развали електронната стена, с която викаха номерата за пътниците за закупуване на билет. Там, както в нашите банки и в НАП си взимаш електронен номер и чакаш да те викнат на определено гише. Почнаха да крякат на глас служителите, ма като не знаем испански, ходи разбери кой номер викат. До нас едни добри хора ни помогнаха, когато се стигна да сме ние. С билетче в ръка и айде на влака. То, като в самолет и препълнен с туристи. Стигнахме в Толедо още преди да сме усетили пътуването. Този град си заслужава славата, не заради великият Сервантес, който е роден там, а заради архитектура и историческото потапяне назад в годините. Пълен разкош за очите и душата да бродиш по малките улички, да стигнеш до величествената катедрала и да изкупиш магнитите от спретнатите магазинчета (за колекцията де). Набарахме закътано кафе, и там доволно хапнахме и пийнахме. Това пусто Толедо ще го сънувам много дълго, впечатлена съм!
Третия ден. Вече си имаше дейност по самата командировка. Аз останах в хотела, защото бях нерегламентирана притурка към мероприятието. Реших да ползвам лап-топа. Седнах си доволно, но нета беше ограничен, ни скайп, ни чат във Фейсбука. Поблеях картинки, поспорих жестомимично с една камериерка, че няма нужда да шета из стаята, защото тя много настояваше, следобяд даже му отперих следобеден испански сън, същият е като в София. Вечерта решихме пак да излезнем за разходка и се набихме точно на Коридата. То кислород нямаше за вдишване, тълпи, екзалтация...полиция! Испанците са луди по коридата си и всички бяха накипрени и натокани. Видяхме събитието на деня, за което всички телевизии говореха вечерта. Вечеряхме в някакво типично тяхно заведение, където всички си хвърляха салфетките на земята и това беше доста странно, но после разбрах, че колкото по-голяма мръсотия е, толкова по-голям е оборота на заведението. Ако ходите в Испания гледайте къде е най-мръсно, значи е посещавано заведение.
Тва беше в общи линии за тази визита. Хубава испанка не видях, нито па испанец. Тия хич не държат на външният си вид, освен старата им генерация. Всеки е навлякъл, каквото му попадне и не му пука. Никой не те поглежда за нищо, освен ако нямаш комуникация за нещо. Там, както и в цяла западна Европа има едно лично пространство, в което никой няма право да навлиза ако не ти е разрешено.
В самолета навръщане, пак оня жалък сандвич, но даваха и бира, щото си беше обедно време. Този път си дойдохме за по-малко от 3 часа, явно шофьорчето(пилота) на самолета бързаше да не изпусне "Формула 1" по телевизията. Като видях Витошата ми се напълниха очите със сълзи. От нашето по-родно и мило си нЕма! Но е хубаво от време на време да се прескача до някъде, че да се разбереш сам-самият и да си обогатиш архитектурата в главата!
" ПЪТЕПИС НА СПОМЕНА "
02.06.2010 / 12:50
Напоследък съм започнала да живея с миналото. Всеки ден се връщам назад във времето и нарочно търся хубави спомени. Да си призная малко моменти съм запаметила, като изключителни, но съзнанието само е избрало, какво да ни остави, като спомен или пък съм имала твърде скучен живот, поради собствени ограничения. Не съжалявам обаче за нищо, защото това е било от възпитание и лично разбиране за морал.
Пътепис...май нямам такъв, който да е твърде интересен за споделяне. До тук, един обикновен живот, дни посветени на семейството и работата, децата...приятелите. Ако трябва да направя равносметка за тези 40 години - нищо изключително! Може би, бих могла да споделя не факти, а по-скоро емоционални състояния, защото, когато и да погледна назад, там виждам огромна пъстрота на вътрешни преживявания. Всеки ги има. Наглед обикновенна ситуация, но всеки я приема по свой начин с ума и сърцето. Някои от нас са по-чувствителни, други по-трезво виждащи и мислещи. Емоционалният ни свят винаги влияе на поведението и реакциите, но обществото все ни слага в рамките на възпитаната изява на чувствата. Рамки, които приемаме от раждането си, и така до края на дните. Малцина се осмеляват да не бъдат въвлечени в коловозите на т.нар."морал на поведение" и може би съумяват да извлекат доста повече, като преживявания в живота си. Може би те биха написали един интересен автопътепис на собственият си живот!
Моя е скучен, и колкото да осъзнавам, че пясъчният ми часовник е преполовен, да не кажем посвършва, не успях да добия смелостта да отхвърля Рамките. Поглеждам назад и виждам толкова мечти, за които времето изтече да се боря, виждам толкова желания, които чисто физиологически са неизпълними...по пътеката назад има само цветя и всяко цвете е емоцията, която съм изпитвала. Остана ми единствено куража, да се върна малко за да набера от цветята и от тях да направя чудесен букет, от който да вдишвам аромата на прекрасните емоции, които даже нямах смелостта да споделя с никой!
След всичките тези години ми остана само една мечта, която все още е изпълнима. Мечтата да срещна някой, в чиито очи, когато погледна да виждам себе си. Човек, с който даже в тишината да чуваме мислите си и да можем да говорим без думи. Човек, който ще е по-смел от мен и хващайки ме за ръка ще мога да извървя без страх останалият път в живота с гордо вдигната глава, че обичам и се чувствам обичана!
Rp./ са тва да не го вземете на сериозно, чудех се кви щуротии да напиша! :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)