"НЕ МИ ЗВЪНИ"

Не ми звъни!

Спести поредното разочарование,

спести ми болка и сълзи,

да пълня времето изпразнено!

Като на "пауза", в която ти

искаш да съм съдържание,

а когато живота ти кипи,

от мене нужда няма.... оправдания!

Не ми звъни!

Ти, личния си избор - шумно огласи,

на везните свои - сложи ясни очертания

в ляво - обич, в дясно - лъжи и празни обещания!

И прошката по нищо не личи,

защото Прошка няма - сякаш наказание!

Не ми звъни!

В роля подозрително обличаш

всяка дума, всеки жест и обещание...

В студения ти поглед все личи,

че всяко действие е твое отрицание!

Служебна обич няма,

няма грижа от която да боли,

ако в сърцето и ума са ясно очертани

действията, с които ти

показват обич и терзание - въпрос на съвест е дори...

Не ми звъни! 

Уморих се от оправдания и лъжи

и грешки в себе си да търся,

да обвинявам дните си дори,

че Вселената за нещичко ми връща!

Не ми звъни!...

и аз няма да ти звънна!

И знам, че много ще боли...

За теб не знам ..., но в мене ще гори

любовта, на която не отвърна!

А своя "ИЗБОР" си пази...!

По изборите наши, личи ме и отвънка

кое ценим и на кое държим... уви...!

Подаръка е най-свещен,

когато не е вещ закупен с пари,

безценен е тогава, когато свое "Време" подаряваш!

Не ми звъни!

Завличаш двама ни в гнетяща тишина,

в спестени и преглътнати слова.

И сол не сипвай в раната кървяща...

преживяхме толкоз болест и беда

боли от безразличие скрежащо!

Аз нямам право да те наранявам,

мой морал, а и законът е такъв...

защото Майчицата може само да Създава!

06.02.2022