11.07.2010 / 9:30
Със сигурност нямате представа, какво се случва в една родна българска болница, освен ако не сте труженик там? Но даже и да сте наясно с фактите е доста трудно човек да осмисли събитията, целите и проблематиката, която вълнува пребиваващите зад стените на родното здравеопазване в сградният му фонд, наречен Болница. И за децата е ясна конкретиката на това заведение - има боледуващи, има персонал, който е инвестирал в себе си, обучавайки се да лекува и обслужва т.нар. Пациенти. До тук всичко е ясно!
Представете си една съвременна нова клиника, наскоро отремонтирана с пари отпуснати от Световната Банка. Ремонт, влачещ се близо две години, а персонала лашкан от сграда в сграда, за да може да продължи някак да обслужва контингента. И след толкова пренасяния, най-накрая да се завърне в "ослепителната нова постройка". С ентусиазъм да възобнови лечебната дейност на заведението, въпреки липсващият акт 15 и 16, но кво пък, глобите ще ги отнесе Министерството! На бърза ръка, леглата биват заети от пациенти, то спецификата на болничното заведение е в неотложна нужда и услуга за обществото. Ден след ден, възобновената клиника набирала своята популярност и даже на моменти не можела да се справи с големият наплив от желаещи за лечение точно там. Всичко е прекрасно, персонала доволен, пациентите щастливи! До един прекрасен миг, когато всичко започва да се срутва едно по едно в буквалният смисъл. Парите за ремонта са били отпуснати преди време на Министерство на Здравеопазването, а то пък от своя страна обявило конкурс за изпълнител на ремонта...и естествено спечелено по "българският" начин. Лека-полека всичко започнало да се руши, тавана протекъл, та персонала правел своите рапорти и обсъждания на клинични случаи заобиколен от легени, събиращи дъждовната вода. Казанчетата в тоалетните течали безспир, защото се оказало, че за тях на българският пазар нямало резервни части. Прозорците отказвали да се затварят или отварят. Абонатната се пълнела с вода и по стените избило мухъл и плесен. В коридорите се възцарила тягосна миризма и влага. Отвън - една прекрасна сграда, отвътре - гнила, българска работа! Заваляли писма към Министерството, а от там вдигали ръце. За тях поръчката била приключена, да се оправяли на местно ниво. Управата на болницата пък отказвала да поеме текущи ремонти, защото клиниката била в гаранционен срок от фирмата изпълнител на ремонта. Порочен кръг на безхаберие! Типично по нашенски! С подръчни средства и материали персонала някак закърпвал бедите. Дошла зимата, студа сковал и "Топлофикация" пуснала очакваното Топло. Поредната катастрофа за пребиваващите в клиниката. Радиаторите протекли, някои даже паднали, защото били закрепени за гипсокартона. Други въобще не се пълнели с топлина, но с малко цака и с помощта на една монета персонала се научил да ги обезвъздушава. Това, че винтилите за регулиране на влизащата топлина не работели било най-малкото притеснение. Всеки ден било борба за оцеляване, на фона на счупени брави със заключен персонал, заседнали асансьори и всякакви битови катаклизми. Започнали и глобите от ХЕИ, за какво ли не, с персонална отговорност и съдебни решения с парични глоби, които трябвало да се плащат от служителя на смяна по време на инспекцията. Здравни работници с наказателни постановления за парични глоби в трицифрени числа. Дела, съдилища, обжалвания!!! И всичко случващо се, трябвало да се спестява на пациентите до колкото можело в името на Хуманността на самата Медицина! Но било доста трудно, да се обясни на болният, че не може да излезне на разходка, защото бравата на външната врата е счупена и се чака някой да я оправи, че в стаята не може да е топло, защото радиатора е протекъл и е спрян, че шума на течащото казанче денонощно е почти непоправяемо, и че персонала след малко ще го обслужи или изслуша - само да смени легените, че преливат със стичащата се от тавана вода! Как да обясниш на болният човек, че Хипократовата клетва в тази клиника върви ръка за ръка с тапия за: "Любител по неволя на довършителни ремонти", след като доста често се налага и двете да са приоритетни!!!
Знаете ли, тази клиника не е измислица, тя съществува и се намира почти в центъра на столицата. Тя е емблематична, заради своята история и великите лекари, които са се трудили и посветили живота си там. И сега в нея работят прекрасни специалисти. Проблемите и не са решени, защото никой не поема отговорност за нея, а тя е на държавна издръжка, не се ползва с превилегията да източва здравната каса и единствената финансова помощ е тази на заложената в бюджета! Европа ни отпусна пари, да имаме модерна сграда, а ние я направихме точно по "български", с фалшивите фактури, присвоените пари и крилатата фраза: "Боли ме фара, кво ще оставя след мен, аз нали се нагуших!"
БОЛИ ТЕ, НЕ БОЛИ, ЧУКАЙ НА ДЪРВО ДА НЕ СИ УТРЕ ПАЦИЕНТ ТАМ!
