01.09.2010 / 9:07
Усмихвам се, влизайки в блога! Не съм го забравила, даже помня как се пише в него и как се публикува, а имах страх от онези дни, че съм забравила!
Здравейте! Лятото мина неусетно, както между впрочем всички лета. То така минава и целият живот. Сезон след сезон, година след година. Оня ден се замислих, че и моя живот е доста напреднал, поне младостта си отиде. Колкото и да се опитвам да задържа част от нея, всичко е безвъзвратно изгубено. Купих младежка рокля, но в къщи бая се смяха, че съм се опитвала да изглеждам, като гимназистка. Направих две кръгчета с нея из квартала, но навън познатите не бяха толкова смели да кажат, че изглеждам смешно в нея. Сега седи на закачалка в гардероба и напомня, че вече съм възрастна. Извода е, че някои одежди са само за определена възраст, особено при жените!
Имам друго за споделяне, горното беше увод!
През последните дни доста мисля за алчността на хората към материалното. Не осъждам стремежа да се притежава, а онзи нелеп апетит непрекъснато да се демонстрира с вещите. Коли, дрехи, домове...много от хората се надпреварват, кой от кой да е по-велик в очите на другите с материалните си постижения. Е... вярно е, че по "дрехите посрещат", защото по това личи самоуважение и уважение към околните, но "по акъла изпращат" - ето тук вече е тъжната част! Тези хора са обсебени от стремежа за показност, защото в техният ум да имаш - значи да си щастлив, поне в очите на другите да изглеждаш като такъв! В очите на общата маса - може би? И ако поразгледате в живота си, в нет-пространството, в профилите на приятелите, веднага ще разпознаете тези хора. То са коли, апартаменти, къщи, снимки от които лъха някакъв лукс, показност на познанства с известни хора! Цялото им съществуване е свързано с демонстрация, за какъв "стойностен" живот става на дума. Не бързайте да завиждате или да се депресирате, че не сте успяли, както наскоро изнесоха такава статистика, че мнозина от нас изпадали в депресия при вида на подобно "щастие". Нещата са много по-дълбоки психологически и едва ли искате подобно щастие, освен ако не сте "дивен материалист"! Всъщност ние хората сме различни, защото в това е очарованието на живота и контакта помежду ни. Всеки има своя предства за щастие, но има един Общ знаменател - а това е неистовата потребност да сме обичани, да сме значими за друго човешко същество! Разликата е как търсиме и как получаваме тази любов, и самите ние способни ли сме да я даваме? Някои хора я търсят в обикновенните неща, при тях любовта идва чрез харесване, поглед, усмивка, начин на мислене, общи интереси. Харесваме някой, после се влюбваме, като откриваме себе си в човека до нас! Други търсят чрез материалното. Те очакват да бъдат харесвани заради това, което притежават а не заради това което са! При среща първо ще Ви покажат, какво имат в материалният си свят, защото това е най-важното и ще очакват Вие да ги гледате с възхищение. Няма да се впуснат в разговор за своите чувства и емоции и всичко ще е сведено до фактология и хронология на продобивките. Тъжни срещи, ако сте от хората, които търсят истинският и стойностен контакт. Знаете ли, тези хора също са тъжни, защото в живота си, предлагайки само собствено лустро са били разочаровани десетки пъти, измамвани от други хора, че са с тях не заради това което са, а всъщност друг е поискал покрай контакта да се перчи с привидното "щастие". Такива хора се събират със същите хора. Единият предлага, другия консумира. Единият се залъгва, че е обичан, другият лъже, че обича. В крайна сметка имаме двама нещастни, защото любовта не може да се измерва с капитали и материализъм. Рано или късно всеки от тях е разочарован и такива срещи и раздели се редуват с предизвестен край, защото фалша винаги има срок на годност. Историята винаги ще се повтаря докато се търси топлинка, нежност и любов, чрез материалната показност!
Тук може да ме опровергаете, защото всеки ще каже, че сме в 21 век, че работим за да си осигурим добър живот или поне това е целта, и колкото по-ценни неща притежаваме, толкова това означава, че сме успели в кариера и професия. ДА, съгласна съм, но не и когато те са средство за да бъдем ценени по достойнство, като хора със своята емоционалност, чувства и мисли. И в крайна сметка човек, когато иска да бъде харесван заради самият него, няма да "завира" в очите на другите, какво притежава! Мъдрият даже би прикрил собственото си материално постижение, защото понякога демонстрацията му се тълкува, като жажда за унижение към другите, как те нямат неговото. Мъдрият, може да общува на човешко, емоционално ниво и няма нищо по-хубаво от това в последствие да пожелае да сподели постигнатото. Но да се търси Уважение, Любов, Приятелства, демонстрирайки великите материални постижения, рано или късно водят до едно голямо житейско огорчение, до тиха самота сред алчостта на придобитите вещи и фалша, който цял живот е царувал в общуването.
Наскоро публикувах един фотоколаж във Фейсбук-а, публикувам снимката и тук! От коментарите под нея се замислих върху гореизложеното. Замислих се дали съм алчна да притежавам...ами ще ми се да имам, може би с цел да улеснявам житието си, но ако държа някой да ме оцени, никога няма да демонстрирам притежаваното, защото ме вълнува Човека срещу мен и искам той/тя да хареса човека в мен! Имам приятели, които нарочно паркират колите си далеч от обща среща, за да покажат Уважение и това, че ценят другите заради самите тях. "Алчността" ако можеше щеше да паркира под носа Ви, за да Ви завре в светогледа с колко "велик" човек имате допир...а това в крайна сметка ще е една тъжна среща, с един тъжен човек, който покрай вещите си е лишен да изживее Истинското удоволствие от общуването с друг индивид!
Всички остаряваме и започваме да си даваме сметка за ценността на живота. Всички помъдряваме и в крайна сметка започваме да ценим едни и същи неща. Деня, изгрева, това, че сме живи, здравето, а старостта е смислена единствено ако има за кого да се грижим и за кого да мислим! Дали и някой ще мисли за нас?
"Каквото посеем, това ще пожънем."
