03.07.2011
Стоя изправена пред Теб!
Смразяваш ме с думи и поглед, които сякаш не заслужавам!
Убедително ме поучаваш в обратното на това, в което вярвам, а аз мълча! Два свята в сблъсък, но в твоя вилнеят урагани, а моя е привидно спокоен. Не ме гледай с укор...всеки има своята вяра и всеки има право на нея!
Стоя седнала пред Теб! Сега ме гледаш нежно. Очите ти са спокойни и топли, не виждам онези искри. В този момент май ме харесваш...нищо, че сме "врагове", но можем да бъдем и в привиден компромис...всичко трае кратко! Душата ми е свита в очакване от поредните ти тежки и укорителни думи! Търся в ума си отговор на въпроса: "Защо го правиш?"
Започвам нервно да се разхождам из стаята, какво ли правя тук??? Лутане без отговор!
И си тръгвам...умислена и тъжна! Щях да ти кажа много неща, но не успях. Може би не исках, не посмях или нямаше смисъл?
Вървя през минутите сама, макар, че още те усещам! Вярата е в мен, не си я унищожил!...като след тежък полет се връщам отново в моя свят.
Ще се опитам да те забравя...за сега ще бъде само опит!!!
А Ти донякъде успя..., но не да погубиш в своя ураган моите убеждения!
Успя в друго...колко съм била слаба!!!
Ще се повторя, дано помниш думите ми: "Между нас не може да има Толерантност, прекалено много се самообичаме!"
...а Кауза има само тогава, когато до болка добре познаваш себе си и си наясно, какви жертви би могъл да дадеш! За това се иска онази осъзната мъдрост - на СЕБЕОТРИЦАНИЕ!
Танго..., но танца винаги е за ДВАМА!
А с Теб общото, което ни свързва е страстта в личните Каузи!
Rp./ http://www.youtube.com/watch?v=bB9xXGzAdT4
