29.06.2011/ преди изгрев
БАУ-БАУ...демек или сиреч "Добро утро"!
Изпъвам гърбина, а четирите ми краченца потреперват. Каква нощ само! Хладна и дъждовна. В колибката ми тече вода от две години, а студените капки мокрят козинката ми.
Ето, тази сутрин пак съм мокро!
Подавам муцунка да зърна какво става навън. Все още е пусто и другите ми събратя спят в тъмните си панелни колибки.
Е, поне на спокойствие сега ще обиколя двора за да препикая ония дървета дето вчера не можах.
В нашият "Кучкарник" е голяма борба за оцеляване! Хранят ни само по веднъж на ден, а доста често и въобще сме забравени. Държат ни изкъсо... "тъжно бауууу". Всички сме с хронично-тлееща депресия и пост-травматичен кучешки стрес!
Но за да не бъда такъв песимист, трябва да ви се похваля с инфраструктура. Имаме чисто нови алеи и Биг Бул (Б.Б.) често ни прави празненства по откриване на някоя нова. Ние се строяваме чинно и послушно гледаме церемониите с къркорещи стомахчета. На много от нас ни се иска да попрескачаме тия сладки лентички в игри, но Шефа все държи някоя ножица и не остава време за забавления! Той, Б.Б. не е лош човек, но ако се разсърди козинката ни настръхва, подвиваме болезнено опашлета и присвиваме уши. На много от нас е сложил наморници, за да не си позволяват онзи болезнен лай, при който на много кучета им се свиват сърцераздирателно сърцата в усещане за истината.
Наскоро едни кучета избягаха от "Кучкарника" и сега само слушаме от далеч техният Лай. Скитат се немили-недраги, но тайно им завиждаме за свободата.
Взех много да се оплаквам! Тук дебнат доста от кучешката полиция. Много са страшни. Едни големи, нищо, че са селски кучета. Расли са на воля по полетата и доста са натрупали, като телесна маса. Само да не те набележат, че много другарчета заминаха в питбулската им захапка - обратна и смъртоносна. Тъжна гледка за свободата на словото!
В общи линии Шефа като ходи на посещения из другите "кучкарници" все разправя, че сме живеели добре. Толкова е уверен в приказките си, че чак да му се повярва! Били сме за пример! Пример, пример, но вечер в столовата нали гледаме "теле-джаф" и виждаме как живеят по чуждите земи. Едни такива наперени и горди, доволни от живота. И при тях имало криза, ала като нашата едва ли? Ние ту излизаме, ту с нова сила влизаме (както разправя Дог-Дян) и общо взето съотношението на излизане към влизане е 2:1, баш като в тангото!Така погледнато ще излезе, че сме царе на танго-танца.
Каквото и да излая тази сутрин все ще е тъжно. От другият месец в колибката ми поскъпва и тока, и водата, и топлото. Угрижено съм и тъжно. Уж, някакви договори се подписваха с Русияндог за евтин природен газ, ама НА...все едно нищо! Толкова много обещания и дваж повече отмятания - помиярска му работа. (леле, осрах пейзажа с този израз!!!)
Добре, че наскоро откриха евтин "Кокал-дрийм" - магазин наблизо и сега припкаме що-годе доволни на пазар. Всичките ми съседоги мога да видя там. Тия в заслужена пенсия пък си осигуряват социалният кучешки живот.
Май много се разджафках? Не е на хубаво!
Скоро ще избираме нови шефове в "Кучкарника". От време на време, като се събираме на глутници, все слушам кой за кого ще гласува. Повечето много харесват сегашния, а на мен ми се иска да има промяна. Питам се с моя пинчерски мозък, не виждат ли реалността и не си ли дават сметка, че сегашната ни дог-управа е като "Импулс на Незрялото Пале", на което се задоволяват всичките прищявки! Позволявам си да изкажа мнение, но всички вкупом така силно се разлайват, че оставам същисано с клепнали уши. Е, тяхна воля, ама скришом стягам бухчата и замислям бягство. Размечтало съм се за колибка, в която не капе, когато вали и ведри събратя около мен. (тук отронвам топла, кучешка сълза)
КАИШКАТА МИ ЗА БЪЛХИ ВЕЧЕ НЕ ДЕЙСТВА!
КУЧЕШКИ ЖИВОТ!
