"ЗАБЪРЗАН ХОД"

На 43 години е нелепо да се лъжеш, че си млад, колкото и глупости да твориш в ежедневието. Младостта е със сигурност зад гърба ти, минала и заминала, оставяйки в теб само вкуса на трепетното очакване за чудеса в живота ти. Те, трепетите може да останат да сдрусват от време на време, но жалката действителност за необратимото трябва да се осъзнае. Всъщност, нашето поколение нямаше много избор или диапазон за реализация. Родени в безумното безсмислие на соц-а, възпитани от заблудата, как живота може да протече в строго организиран ред, попивайки живота на родителите ни, че нищо не се променя - от цената на киселото мляко, до "учи мама, да не работиш". После дойде Демокрацията, ама надали осъзнавахме, какво значи Тя? ! На 19 години, вълнуваха много други неща, а нашите житейски струни бяха настроени за дивотията да се възползваме от енергията на незрелите ни години. Нищо лошо - напълно полагаемо докато преливаш от младост, да си твориш грешките/глупостите, да си наивен и да вярваш, че всичко е прекрасно и вечно, най-вече Ти. Но тези години бяха толкова ушашани, че и нашето минаване през младостта не беше много пълноценно преживяно, щото точно тогава нямаше ресурс да се натрупа опит чрез грешки, по причина - една - бедност и загуба на ценности. Спомням си моите проблеми на 20 години - дебнех нощем камиона с мляко за да мога да го купя без да се редя на опашка, разбира се срещу 1 лев, вместо 0.23 лв. и 0.36 лв. за прясното. Бяхме по график майките от квартала. Също така денем бяхме по опашките за хляб, щото далаверата с камиона не ставаше. Да не припомняме и виещите се километрите за бензин, дето с татко се редувахме да местим колата цяла нощ, а на сутринта резервоара беше изпразнен с маркуч от съседа - спинкал, сладко-мързел! И какви 20 години, каква ти младост!!! Като равносметка - направо зачерквам стойността на младостта - Тя бе безсмислена, освен, че имах прекрасен син, всичко останало висеше във въздуха - глухо, нямо и безстойностно! После дойде зрелостта...да почва някъде към 30. Ехото от предишните 10 години, съвсем не беше отминало. Поп-фолк, мутри, все още с мама и тати /къде ти собствено жилище/, лека-полека всичко затъваше в пошлост, кич и криворазбрана демокрация, в смесица от нелепост и абсурд. Сбръчкан ум, в това да осмисляш всяка социална простотия или безкрайно адаптиране в променящата се в нанадолнище среда! Детето отрасна в това да слуша за цени, ток и неговия режим, политика, оцеляване. Накрая замина за Канада и на втория месец там, сподели, че е изумен, в какво блато на живота се намираме - ние, в България! Оценка на 21 годишен младеж. Та, така и до днес. Пътя се изминава и лека-полека зрелостта отива към старост. Не, хич не е рано да се говори за нея. Осъзнах, че поговорката: "Каквото посееш, това ще пожънеш" е жестоката истина. И започнах като катерица да градя "хралупа", да трупам "жълъди" с единствената идея, че след толкова БЕЗСМИСЛИЕ, поне КРАЯ трябва да е СМИСЛЕН! До тук, Държавата не успя да ми осигури нормална среда, тъй че реших да се справям сама и понеже съм на 43, трябва да действам от сега, щото хубавите неща не се градят за ден-два. Не ме е страх от старостта, даже се уморих от това, все да се старая да изглеждам добре. Кому е нужна тази суета, след като се чувствам прекрасно, като отшелник на село и се виждам само с хора по единомислие. И здраво почна да не ми пука за света, хората не се променят, ако не са узрели за това. Нека идват бръчките, малко по малко, видимо-невидимо - натам сме тръгнали, и който смята, че не е красиво, едва ли е щастлив в живота си! Смисъла не е в това да сме харесвани, а в това да си харесваме живота - въпрос на инвестиция. Та за нашето поколение /поне така го чувствам и даже с усмивка бързам към старостта/ - НАЧАЛОТО БЕ БЕЗСМИСЛЕНО, СРЕДАТА ТОЖЕ, БАРЕМ СТАРОСТТА БЪДЕ СМИСЛЕНА!