"КОМПРОМИСЪТ"

Когато те поочука психиатрията 13-14 години, когато си бил сред хора без маски - истински поради болестта си, когато си надскочил и загърбил предразсъдъци и глуповати суеверия ... и без да желаеш, виждаш някои неща поради професионална деформация. Не е срамно да признаеш слабостта или грешка, не е грях понякога да излъжеш за да спестиш болка...,, но само Едно нещо ума ми никога няма да приеме или оправдае - БЕЗСМИСЛЕНИТЕ КОМПРОМИСИ, които никога не спасяват положението или хората, а само замазват огромното самозалъгване. Завъртиш ли се един път в подобен компромис, излизане без висока цена - НЯМА!!! Както навремето в един филм, питайки жената, защо се е развела? - та тя, има деца? - отговора беше смайващо простичък, но много Истински: "По-добре децата да се отглеждат от един, щастлив родител, отколкото от двама нещастни!" - това беше само пример за горното, но диапазона на социални и лични ситуации, когато правим безсмислени компромиси е голям. Ами...хубав ден, кой с каквито компромиси е решил да живее! Завършвам монолога със следното, което много ми хареса: "Когато дойде време да се умира, нека не откриваме, че никога не сме живели" - Хенри Дейвид Торо