02.06.2010 / 14:31
Да се похваля, ходих до Испания. Не, че беше планувано, но някак между редовете на една държавна командировка се вреди и моя милост. Стегнах едно куфарче и в ранни зори на аерогарата. Знам, че изрядния пасажер трябва да е с два часа преди полета на летището. И те ме те, в 5:30 сутринта на Терминал 2. Предодох дисагата на гишето и жадно запафках една последна цигара пред входа. Знаех, че ще минат часове преди следващата. В 7:30 настанена в самолета отлетяхме към далечната страна. Полета мина чудесно, около 4 часа въздушно време, една жалка закуска с преобладаващ хляб и топла минерална вода. Съобщиха, че който се гласи да пуши тайно в тоалетната ще бъде преследван от закона и да не се опитва да чупи датчиците. Със закъснение от близо час кацнахме в Мадрид. То едно летище...вървиш нагоре, надолу, ескалатори, асансьори, даже мини метро за да стигнеш до паспортния контрол, а после още толкова път докато зачакаш до лентата за багажчето. След час и нещо, опознавайки мадридскоро летище по неволя вече пътувах по магистрала за хотела в такси - любима марка кола Шкода "Октавия". Не са чак толкова големи дървета, както съм чувала, остава ми любима.
Хотела добър, 4 звезди, ма не могат да открият резервацията, едно ровене по тяхни бумаги...две цигари време, ма отвън, вътре не се пушело. Накрая дадоха картата за стаята а аз ги питам за Интернет. С неохота ми написаха паролата да им ползвам рутера, въпреки, че влизаше в цената. В стаята набързо се преоблякох в спортни дрехи и с картата на Метрото се запътих към най-близката станция. Чудесно метро си имат тия испанци, чак не го заслужават. Мотрисите им превъзходни, чисти, всички дисплеи работят за следваща станция, чак на глас обявяват маршрута. На втората спирка се качи жена и на висок глас каза нещо на испански. Реших да не е някаква контрола, ма в метрото няма такива. Тогава жената с пълно гърло запя: "Червено вино снощи пих" на чист и роден български език. Добре, че си бях турила слънчевите очила, че умрях от срам. Нямаше и няколко часа от както бях в Мадрид, а вече нашенската реалност в чужбината ме застигна. Слязох на желаната спирка и се започна едно обикаляне и разглеждане. Решихме да поспрем с моя спътник в пътуването и в живота да ударим по нещо за пиене на техният най-известен площад. Седнахме малко уморени и поръчахме бира и вода. Помолих сервитьора за пепелник (хората си пушеха), а той ми измотоляви да си тръскам на земята. Е, добре, ще си тръскам, ма после фаса...! Пуших, но си събирах фасовете в салфетка, която после изхвърлих в кошче за боклук. Продължихме разходката до вечерта. Хубав град е Мадрид, особено музея "Прадо". Там откарахме 3 часа. Влюбих се даже в една картина и изкупих всичко рекламно за нея, от магнит до репродукция. Сега ще си турна репродукцийката в рамка и ще и се любувам.
На другия ден по план пътувахме до Толедо с влака-стрела. Централната им ж.п. гара не е като нашата. Организация цари навсякъде, само дето им се развали електронната стена, с която викаха номерата за пътниците за закупуване на билет. Там, както в нашите банки и в НАП си взимаш електронен номер и чакаш да те викнат на определено гише. Почнаха да крякат на глас служителите, ма като не знаем испански, ходи разбери кой номер викат. До нас едни добри хора ни помогнаха, когато се стигна да сме ние. С билетче в ръка и айде на влака. То, като в самолет и препълнен с туристи. Стигнахме в Толедо още преди да сме усетили пътуването. Този град си заслужава славата, не заради великият Сервантес, който е роден там, а заради архитектура и историческото потапяне назад в годините. Пълен разкош за очите и душата да бродиш по малките улички, да стигнеш до величествената катедрала и да изкупиш магнитите от спретнатите магазинчета (за колекцията де). Набарахме закътано кафе, и там доволно хапнахме и пийнахме. Това пусто Толедо ще го сънувам много дълго, впечатлена съм!
Третия ден. Вече си имаше дейност по самата командировка. Аз останах в хотела, защото бях нерегламентирана притурка към мероприятието. Реших да ползвам лап-топа. Седнах си доволно, но нета беше ограничен, ни скайп, ни чат във Фейсбука. Поблеях картинки, поспорих жестомимично с една камериерка, че няма нужда да шета из стаята, защото тя много настояваше, следобяд даже му отперих следобеден испански сън, същият е като в София. Вечерта решихме пак да излезнем за разходка и се набихме точно на Коридата. То кислород нямаше за вдишване, тълпи, екзалтация...полиция! Испанците са луди по коридата си и всички бяха накипрени и натокани. Видяхме събитието на деня, за което всички телевизии говореха вечерта. Вечеряхме в някакво типично тяхно заведение, където всички си хвърляха салфетките на земята и това беше доста странно, но после разбрах, че колкото по-голяма мръсотия е, толкова по-голям е оборота на заведението. Ако ходите в Испания гледайте къде е най-мръсно, значи е посещавано заведение.
Тва беше в общи линии за тази визита. Хубава испанка не видях, нито па испанец. Тия хич не държат на външният си вид, освен старата им генерация. Всеки е навлякъл, каквото му попадне и не му пука. Никой не те поглежда за нищо, освен ако нямаш комуникация за нещо. Там, както и в цяла западна Европа има едно лично пространство, в което никой няма право да навлиза ако не ти е разрешено.
В самолета навръщане, пак оня жалък сандвич, но даваха и бира, щото си беше обедно време. Този път си дойдохме за по-малко от 3 часа, явно шофьорчето(пилота) на самолета бързаше да не изпусне "Формула 1" по телевизията. Като видях Витошата ми се напълниха очите със сълзи. От нашето по-родно и мило си нЕма! Но е хубаво от време на време да се прескача до някъде, че да се разбереш сам-самият и да си обогатиш архитектурата в главата!
