26.10.2010 / 12:28
Препускаме във времето и то лети в нас! Препускайки, сякаш пропускаме да се огледаме? Годините летят по-бързо от дните, а ежедневието ни е сграбчило в битовизма да оцеляваме. Шеметен преход в собственият ни Живот!
Вчера си казах: Спри! Огледай се, заслушай се в мислите и усещанията, виж есенните листа, в тях има толкова цветове. Макар природата да умира, това е неизбежното за да събере наново сили да се роди напролет! И всеки паднал лист, всеки негов цвят е дошъл от умората, а това може да означава много...!
За да осъзнаеш кой си, трябва да си като тях - падналите есенни листа. Те са като нашите обрулени чувства през годините, като нашите възторзи и падения. Те са душата на всеки човек в зряла възраст!
Докато сме млади няма как да си даваме сметка за много неща! Природата не може да ни го позволи. Всичко е лесно, защото здравето е постоянна величина, емоциите са повърхностни и приоритетите ги няма. Младостта е безгрижието да не мислим за утре. Всичко се случва днес, останалото е далечно, необозримо бъдеще!
Представям си младостта, като младо дръвче, още мъничко на ръст, огрято от слънцето! То не може да види света, както би го видял Голямото дърво до него. И с всеки сантиметър, пораствайки нагоре, погледа му обхваща все по-голямо пространство около него. Така минава време, клон по клон, лист по лист, то става голямо. И в един ден дръвчето вижда света! Този миг може да е очарование, а може да е и покруса! В този ден идва и равносметката. Някои са възхитени от клоните и красотата на листата си, други са потънали в тъга, поради заблудата в която са израствали. Поглеждаме старото дърво до нас и го питаме: "Защо не ни каза, че света е толкова малък?; Защо не се обръщах към слънцето, за да имам и аз сега хубави клони, като теб?; Защо не ме научи да усвоявам водата през годините, за да бъда силно и с дълбоки корени, за да издържам на предстоящите бури?"- А старото дърво ще отговори: " През годините бях твой съветник, но дали си осмислил казаното и си се вслушал в съветите, е било само твой избор!"
Есен е! Оглеждам се... не съм толкова слаба, имам няколко прекрасни клона, а листата по тях са в приказни цветове. Тези дни ще паднат, но напролет пак ще се появят за да ме украсят с младостта си! Нима в живота паденията не са повод за да се изправим още по-силни и по-мъдри! Всеки клон е пътя, който сме избрали да извървим, а всяко листо е наша емоция - в началото млада и зелена, накрая на жизненият път, цветна и прекрасна. Днес се радвам на есенните листа. Не бях послушно младо дръвче, но не спрях да гледам слънцето и да вярвам в мечтите си!
Есента може да е тъжна, но не и когато вярваш в своето утре! Снега ще покрие клоните ми с белота, а слънцето ще отблясва в падналите снежинки. По-голямото дърво до мен ще се усмихне, а аз ще му смигна съпричастно. Във всеки етап от живота ни има красота! Всяка възраст има очарование, но това го разбираме, когато понатрупаме години. Тогава е най-сладко осъзнаването на всяка емоция в нас!
Rp./ http://www.youtube.com/watch?v=bHUH8cP7p90&feature=related
