05.10.2010 / по обедно време
Криза е и всичко живо се е юрнало да пише проекти по различни програми, с надеждата да получи финансиране, а от там да капне някое евро във вид на хонорар. То, всичко иде от чужбината, защото в нашата страна пари за подобни мероприятия няма.
Та и аз днес ще нахвърлям мое си проектче, на тема: "Как да оцелея, докато трае кризата?"
Като начало личната програма за оцеляване започна април месец. Черни облаци надвиснаха над работното ми място, поради конфликт на интереси. Сметнах за необходимо да се отдръпна от полесражението на двата лагера, които враждуваха, защото си дадох сметка, че у мен липсва капацитет да се справя психологически с предстоящата "война". Първо, не можех открито да заема позиция, и второ бях в лагера на врага. Тъй, че достойното отдръпване беше най-доброто решение, поне според мен. И те ме домакиня в къщи! То не е лошо, даже ми харесва. Дните минават бавно и спокойно. Имам време за всичко. Сутрин я няма дилемата, какво да облека и каква прическа да спретна? Суетата бавно замря обвита в паяжина. Сега да не решите, че съм се разпуснала и развлекла, като някоя разплута домакина в мърляв пеньоар....неее, простичко и ясно по цял ден съм себе си, без натруфеното тялоизложение на напрегната служаща в държавна институция. Щото, когато си сред хора, от Уважение към тях и себе си, трябва по-старателни грижи за външния вид. Това ми престарание отпадна от дневният ред!
Второ, имам цялото време на деня да посветя на детето. В България детските градини почиват през лятото, а моето виждане за отглеждане на дете, не е да го отпратя на някоя баба за отглеждане. Не ми е в ценностната система и не го смятам за редно, само ако не е в краен случай, при крайно необходими обстоятелства. С малката имахме едно прекрасно, незабравимо лято. Спяхме до късно, така че направо обядвахме, а после целият ден бяхме навън. Открих, колко интересни неща ставали пред блока в градинката. Там има цяла комуна родители с трайни навици привечер по хладно да се пие биричка с мезенца. Сладки приказки до 22 часа. Децата уморени от игри, ние възрастните удовлетворени от социалният контакт. Тъй, неусетно мина лятото и с няколко почивки извън града, но в общи линии летните ми "светски" тоалети останаха необлечени на закачалките в гардероба, а и не бях изкушавана за нови, защото липсваше "подиум" за дефилиране на нови такива...то в градинката пред блока си изкарах с 2-3 роклета, тип "домашному".
От цялата работа бях на келепир, не похарчих нито лев за нови парцалки, а старите не видяха бял свят. Малко само се озорих за разнообразието в градинката откъм чипс, безалкохолно или друго за хапване, защото кибика си беше по 8-10 часа на ден!
Трето, спестих суматило пара за гориво на колата, тя мойта е голяма ламя, а сега си седеше кротичко на паркинга и беше припалвана единствено за някое кино или почивка извън града. Още една точка в моя полза за справяне с кризата.
Четвърто, имах времето и нервите да се снабдя с новите документи за самоличност. Ако бях работеща тоя парашут нямаше да ми се отвори. Сега съм горд собственик и от трите вида.
Да ама лятото мина! Вече не става да се виси навън, а и детето тръгна на детска градина. То предучилищната група си било нещо сериозно и задължително, и не търпят неизвинени отсъствия. Програма яка са спуснали от Министерството на Образованието. И по тази причина денят ми опустя. Малката я няма, аз се водя безработна, а в къщи не остана непочистено и неизлъскано местенце. Даже преди малко чистих пак нещо, което почистих вчера. Застанах сама насред стаята на "Ф" и си рекох:" Драга моя, трябва ти проект за оцеляване по време на финансова и душевна криза!!!" ...са ще кажете да се ловя на работа, но моята е толкова специфична, че надали би влязла в друга програма за психично оцеляване, тъй че за сега - дела по специалността се отлагат за близко и неблизко бъдеще, поне докато мъжа ми няма взимане-даване с реформата в здравеопазването, щото не е гот да си буфер, ако той се бори за промяна на сегашното статукво, където допреди месеци бях полупартиен член по неволя.
Оф, отплеснах се, нали седнах да пиша Проекто-програмата:
1. Ограничения в бюджета: тва е лесно, щото не излизам. Той бюджета, семейният е добър, защото покрай тая криза сме на далавера, но точно сега е момента да се натрупат "капиталите" за "светлото бъдеще". По тази точка, обещавам да не харча за парцали от нови и съмнителни модни колекции, да не купувам много обувки, даже хич! Само не мога да обещая да спра или намаля цигарите.
2. Ограмотяване или ъбдейт на специализирани умения: тук влиза ново, задочно образование (демек, отново съм студентка), пак с цел предстоящо светло бъдеще. С цялото си съзнание, обещавам чинно да ходя на лекции и да се подготвям за сесиите. Па то е наложително, защото май само аз съм записала тази специалност и ще съм единствена по лекции и изпити. Кой учи за нещо, в което няма и троха ЛЕБ!
3. Да придобия умения в кулинарният свят! Много ми се е дощяло да стана виртуоз в кухнята и да смайвам близките с блюда изискана кухня. (тази точка подлежи на ревизиране от спонсора за хранителните продукти). За сега оставам на елементарни познания в областта на боб, леща, миш-маш, сандвичи и не толкова екстравагантни блюда.
4. Да прочета всичко в библиотеката, което съм подминавала с тъга, поради липса на време. Томове литература, от Елин Пелин (нов прочит) до Мопасан. Дано успея да ги съчетая с учебниците по здравен мениджмънт?
5. Да се науча да плета по-качествено, щото сега съм на дълги шалове и одеала за куклите на дъщеря ми. Ако някой може на една кука, от онези бабини ковьорчета да ми се обади, много ги харесвам!
6. Да намаля "трагедизма" на събитията, отразявани в собственият ми ум. За тази цел обаче се иска здраво финансиране, поради слоеве натрупани с годините. Залагам на самообучение, поради стеснения в бюджета. Като начало, размисъл покрай една цигара време, с опит (успешен или не), съсредоточен в собствено самоубеждение, колко е смешно всичко. За тази точка ми трябват много оптимизъм и доста цигари!
7. Активна агитация на приятелите ми за реални срещи. Аман от скайп и други мониторни общувания. Мухлясахме в тоя нет! То бива-бива, ма такава обсесия тресе много хора, че чак е плашещо. Малко културно-реален живот, няма да дойде на никого зле, стига обаче да има потребност от него.
8. РАЗНИ: тук влизат много неща, на които няма да се спирам, защото са от плана за личностова промяна. Всеки си има кирливи ризи и дертове, ама едва ли някои иска да ги просне на показ? (обещавам да спра да простирам всяка дреха с еднакъв цвят щипки)
В заключение Проекта, чака одобрение единствено от мен и решенията, които ще взема не са съдбоносни, но крайно належащи. Самооценка и ревизия на делата до момента, изискват спешни мерки за оцеляване при новите обстоятелства. Обещавам, сериозно да погледна на живота и да взема нужната поука! Обещавам, че няма да отклоня нито лев от явил се спонсор за реализация по гореизложения проект, най-вече за закупуване на цигари, плащане на новото ми висше образование, прежда за плетива (за една или две куки), книги и учебници, както и билети за театър, кино и др.
Благодаря Ви за вниманието!
Вие имате ли проект, как да оцелеете по време на криза? :)
