19.10.2010 / 11:00
Запознах се с нея наскоро. Първото, което ми направи впечатление бяха тъжните очи! Усмихваше се леко, докато разговаряхме, но погледа оставаше потопен в някаква измъчваща тъга. Не посмях да я попитам направо, но в думите и прозрях причината.
От тогава се виждаме почти всеки ден. Разговорите ни са дълги и приятни, но най-важното е, че след тях съм потънала в размисли. Тя успява да събуди в мен неосъзнати емоции и ме учи да ги разпознавам. Накара ме да се замислям върху неща, които съм имала за незначителни и маловажни...но всъщност, нищо не е без значение ако то касае живота.
Преди дни говорихме за старостта. Слушах я внимателно и попивах всяка една нейна дума. Според нея, човек трябва да се обучава да старее, да може да извлича онова, от което има нужда, като преживяно и ако съумее да го направи по правилният начин за себе си, остаряването няма да е болезнен процес, а достойно навлизане в следващ етап. Когато разговора ни беше към края си, тя каза нещо, което ме изуми с вярността и точността: УМЕЕНЕТО ДА СТАРЕЕШ ИЗИСКВА ПОДГОТОВКА ДА ПРИЕМЕШ С МЪДРОСТ НЕИЗБЕЖНОСТТА НА МНОГО ЗАГУБИ! Колко истина и колко болка в осъзнаването на тези думи...неизбежност, загуба...! Прибирайки се в къщи, застанах пред огледалото и видях нещо, което ме смая...вече имах нейните очи, Тъжни и плуващи във влагата на неизбежните мисли, вече не можех да избягам от това, което научих! Не се страхувах от старостта, умирах от страх заради осъзнатото. Бях ли готова да изготвя своя списък със загубите, които трябваше да приема, имах ли Мъдростта да се поуча от преживяното до тук? Гледах тъжните си очи в отражението, виждах и леката усмивка, която постепенно се размаза от напиращите топли сълзи. Тогава се сетих за онази фраза от филмите: "Искам да остарея с теб!" Колко важно е да имаш някого до себе си, колко важно е да вървиш по този път с близък човек. Да държиш ръката му, да умеете да споделяте мислите, да целувате с любов всяка нова малка бръчица, да имате общи занимания и да се поучавате взаимно от натрупаната мъдрост! И в този ред на мисли, в един момент осъзнах, че за секса, като интимност въобще не бях помислила! Картината в ума ми беше на двама души, потънали в една и съща ценностна система, далеч от първичните функционални потребности. Може би след години сексуалната близост минава на заден план пред това да бъдеш до човек, който разбира мислите ти, който се радва, че си до него и взаимно черпите енергия да продължите напред. Човек, с който обичаш да правиш обикновените неща от деня. Някой, който ще те завие, ако си заспал на дивана, някой, който нежно ще те целуне, докато миеш чиниите, Някой, с който ще ти е хубаво даже да мълчиш! Имам ли аз, този някой до себе си, който е готов да остарее с мен?
На следващата среща и споделих премисляното, тя се усмихна и ми каза само едно:
" Свободата на Човешката Воля е да можеш да избираш своя път, не само въз основа биологичните си потребности, но и в зависимост от приоритетите в ценностната си система!" Извода беше само един! Ние сами избираме човека до нас, ние сами решаваме с кой да споделим дните си, ние самите много често сме без свободата на собствената воля. Но решавайки днес, аз самата правя своето Утре!
Днес имам среща с нея. Иска ми се да говорим за смелостта! Точно за онази смелост да променяме нещата. Знам, какво ще ми каже, защото диалога ни е комплементарен. Ще се усмихне с тъжните си очи и ще ме попита: "Опозна ли се, за да искаш промяната?"
ЗАПОЗНАХ СЕ С "НЕЯ" НАСКОРО!
ТЯ Е С ТЪЖНИ ОЧИ, НО С УСПОКОЯВАЩА УСМИВКА!
ТЯ МЕ УЧИ НА ЕМОЦИОНАЛНА ЗРЯЛОСТ!
ТЯ Е НОВА ЗА МЕН И Е ВЪЛНУВАЩО!
ДНЕС ИМАМ СРЕЩА С МОЕТО НОВО "АЗ".
Rp./ http://www.youtube.com/watch?v=-pzrAKWqy4Y
