03.11.2010
Преди години в клиниката се запознах с една жена. Беше при нас заради поредната депресия. Странеше от персонала и останалите пациенти. Един ден ден се случи така, че двете останахме насаме в стаята за пушене. Попитах я, как се чувства, а тя с тих глас каза едно кратко стихче, което не запомних дословно, но съдържанието му ме накара да настръхна. В общи линии няколкото реда, които чух завършваха горе-долу така: "Цял живот, моята летвичка в живота не беше висока, но никой не посмя да я прескочи!"
До ден днешен мисля върху нейните думи. В тях имаше много болка и тъга, не само заради стигмата, че обществото не приема хората с психични заболявания, а и все още не сме толкова толерантни да приемаме онези от нас, които са различни, било със своите странности (които аз смятам, че са Уникалността на всеки човек), било то със съдбата да живеят с болестта, която не са искали. Тази жена сподели една съвсем проста истина, а гениалността на нещата е точно в простичките неща.
Днес се сетих пак за нея и нейната летвичка. Всички ние си имаме летвичка и сме я сложили на ниво, което желаем. Тя е като бариера, през която допускаме хората по-близо до нас. На някои хора е висока, в съотношение с изискванията, които имат към останалите. В началото на живота Тя е висока, защото имаме и очаквания свързани с мечти, планове или заблуди. Слагаме я високо, даже в очакванията за нас самите. С напредването на живота летвичката бавно пада, сантиметър по сантиметър, и в това няма нищо лошо, защото така все повече се отваряме за света и хората в него. Всяко преживяване ни преоткрива или добавя към личността ни нови качества и умения. Смисъла на летвичката е сами да можем да я прескачаме и да даваме шанс на хората да го направят. Някои успяват да намерят баланса, така че си позволяват да бъдат реалисти спрямо очакванията към себе си и заобикалящото ги. Други, държат летвата високо и тя служи за бариера - в повечето случаи, като каменна стена от високо самочувствие или грубо дискриминиране на хората в старанието да прикрие собствен комплекс. Такава летва не може да прескочите, а и кой ли иска??? Даже, някога да успеете, човека който ще срещнете зад летвата е обикновено студен, себелюбящ се, нарцистично вглъбен в собственото си убеждение за "величие". Заслужава ли си да искате точно това?
Заглеждам се в света около мен. Хора всякакви, летви много. Коя искам да прескоча, до кой бих искала да стигна по-близо? Кой бих допуснала да прескочи моята летвичка?
Много въпроси и само един отговор! Ще прескоча онези летви, които са позволени от хора дали ми шанс за това. Ще прескоча летвичката на човек, с който бих искала да бъда близка, защото това, което би ни свързало ще е Ценно - приятелство, любов, общи виждания и емоции. Онези, които са "високи" не ме влекат, защото зад тях се крие фалша на самозаблудата, че някой се мисли за нещо повече от обикновен човек!
Моята летвичка е малка и ниска, но позволявам да е видима само за хората, които имат очи да виждат невидимото. Те знаят кои са и се борят да бъдат себе си. Хората, които допускам имат едно качество, което безкрайно ценя - Умението да признаят пред себе си и света своята "обикновеност", а това означава да признаеш своята Уникалност!
Моята летвичка я виждат само онези, които имат очи за нея!
Rp./http://www.youtube.com/watch?v=kruxR9IkPRk
