Последен поглед и последен залез,
а после в мрак и тишина,
погълната от мисли, шепот - плашещо
за сбогом, притаила дъх
сред бездната от счупени неща!
Нима напразно, всеки миг градила
ден по ден, с любов и топлина
и всеки спомен е грижливо подредила
в книгата на своята съдба.
Така до днес, живота минал
вярвайки, че всяко дело има доброта,
в миг изгарящ...възпламенило
книгата и вярата-
останала купчина тъмна в пепелта!
В какво да вярва, щом мигът настъпил
след толкоз вяра, няма връщане назад
щом в сърцето, пепел възцарила,
а то в скреж пулсира бавно
в хладнината пуста на нощта.
Последен поглед - време за раздяла,
...топла капчица сълза
напомняйки, че още трябва да се вярва
макар загубила, без право на размяна
всички ценности, градени до сега!
Безпътица, но все ще трябва да поеме
нанякъде, макар да няма път и светлина
багажа малък е - една торбичка бреме
събрала само грешките до тук
...и малка капчица сълза!
01.11.2010
http://www.youtube.com/watch?v=KLNe3c44IG4&feature=share
