19.01.2011
От доста дни се каня да напиша последващото, но може би на подсъзнателно ниво изчаквах да премине огорчението. Никога не съм била в заблуда за реалността в страната, но изпитано на собствен гръб е с гротесков вкус!
В ранната есен реших да запиша магистратура, която е последващо обучение по специалност, която имам. Прерових в интернета кои ВУЗ-ове я предлагат, но за всички бях закъсняла с приемните дати. Само един беше останал, като вариант. Свързах се по телефона и разучих изискванията. Искаха дипломата за завършено висше образование, мотивационно есе и естествено готовност да заплатя семестриална такса. Чудесно, рекох и записах трескаво в къщи мотивацията за желанието. На определената дата се явих на "интервюто". Носих всичко изискано. Прегледаха написаното отгоре-отгоре (май, единствена представих нещо такова) и ме упътиха къде да платя таксата за семестъра. Думите им бяха, че там приемат всеки поискал, а селекцията ставала в хода на обучението, демек, който не е поискал, той не е влязъл. Прозвуча Демократично и чинно заплатих таксата (четирицифрена сума) в касата на Университета. Вече бях отново студентка, вярваща, че всичко научено ще бъде в полза за бъдещия ми живот.
Занизаха се дни в ходене на лекции. Признавам бе приятно, базата на учебното заведение беше блестяща, като оборудване, но нещо все ме глождеше, че не може да е толкова лесно да се придобие магистратура така. Реших, че бая време беше минало от предишното ми следване и сега нещата може би имаха своя демократичен нюанс.
Някои от модулите, които посещавах бяха истинско удоволствие откъм попиване на знания, но в други се чувствах, все едно съм във форум от здраве.нет. Там знания не се предлагаха, а злободневно се обсъждаше, кой е велик в сегашната политика и грешките на миналите управления. Един ден не издържах и попитах преподавателя, каква е политическата му принадлежност, защото в един момент ми писна да слушам, какво е направил един Министър на Здравеопазването, кои доктори са най-богати и коя лекарска прослойка кара най-скъпите коли? Той се смути и не даде очаквания отговор. Реших, че мога да си спестя лекциите при него, защото бяха чиста загуба на време.
По друг предмет изучавахме икономическата ситуация в здравеопазването. Основната цел беше да добием знания - мениджмънт в управлението на здравна структура. Писахме таблици, пресмятахме приходи и разходи докато баланса не излизаше позитивен. Едно задание обаче доста ме затрудни. Беше за оптимизация на разходите, където се искаше да съкратим персонал. Предишният ден бе излязла Наредба на Министъра за "нива на компетентност" и нямаше как задачата да бъде решена. Ако си в час, какво се случва с днешна дата повечето задачи загиваха в небитието.Теория и практика се разминаваха тотално! Но поне научих що е социалистическо здравеопазване и как то отдавна няма почва у нас! Нито икономически, нито Морално!
Така минаваха седмиците докато един ден получихме за домашно тема от здравното законодателство. Зарових се да чета закони и тогава ме зашлеви Истината за това, какво учех или по-точно къде го учех! Попаднах на Държавни изисквания за стандарт на тази магистратура, които доста ме смутиха. Оказа се, че по закон съм извън закона и аз и моите колеги. Съмнението, което ме глождеше още в началото вече имаше законен порядък. Прочетох всичко, което можеше да се прочете по темата, но в ума ми все имаше надежда, че нещо ми убягва. Може би грешах и не попадах на текстове, които да ме успокоят? Може би всичко беше редовно и беше въпрос на време да прочета нещо, което отново да ме върне в законното обучение по тази специалност в този Университет? Объркана, след прочита на толкова закони и наредби реших да се допитам до Националната Агенция по Оценяване и Акредитация. Написах имейл и зачаках отговор. На другият ден от там ме потърсиха по телефона. Бяха много любезни и ми обясниха, как наистина съм извън законната рамка да изучавам тази магистратура. Ами сега? ...
Отправих запитване до Департамента в Университета. От тяхна страна беше насрочена среща между нас студентите и тях, за разясняване акредитацията на професионалното направление. Подготвих своя презентация с въпросите които имах да задам. Срещата мина в "духа на академизма". Тяхната презентация беше на добро ниво и на тема що е мениджмънт в здравеопазването, как те работели в отговор на пазарното търсене и как всичко е законно. Когато дойде моя ред за слайдове и въпроси бях многократно прекъсвана с ироничния и забележки. Беше обидно поведение защото всеки мой слайд беше със закон на Република България - от Закона за Висшето образование до Закона за лечебните заведения. Накрая обявиха моята презентация за прецедент в техният Университет, видиш ли, никой студент до сега не си бил позволявал такова поведение и оспорване на тяхната автентичност. След часове в сайта на учебното заведение магистратурата се промени, като заглавие, нещо което въобще не съществува като професионално направление, нито има регулирана професия по законите на страната. Бяхме натирени в направление наистина с акредитация, но за професии от банков деятел до служител на държавна сигурност. С три думи: още по-голяма боза!
Днес си задавам въпросите: Прецедент ли е някой да иска информация за това какво учи?
Прецедент ли е да търсим правата си, като потребители на дадена услуга и дали пък не е прецедент това, че с охота ми върнаха цялата внесена сума?
В заключение искам наистина да им Благодаря! Знанията, които придобих покрай пребиваването там са безценни! И наред с всички прочетени закони, наредби и постановления разбрах, че Човек си запазва Достойнството само ако търси истината за света около него без страх, че може да е неудобен за някой. Неудобни винаги ще има за онези, които удобно седят на постове и места без да си дават сметка, че все някога в тази страна хората ще имат повече съвест и достойнство да търсят правата на собственият си Живот!
Rp./ Позволих си да напиша горното, защото все още търся в себе си морална реабилитация за невежеството да подходя към промяна в личен план без да бъда запозната със законното ми право да пребивавам на желаното място!
