21.01.2011
Чувствате ли, че живота ви се разпада?
В Моя, всеки ден губя по нещо от лятото насам.
Започна се със супермаркета, който винаги е съществувал пред нас. Имахме го за даденост, откакто целият квартал се помни. Беше сигурността за бирата, чипса и безалкохолното, докато родители и деца седяхме по градинките. Редувахме се кой да притичва за поредната покупка и чинно привечер събирахме бутилките от бира за да ги обменим за пълни на другият следобяд. В един дъждовен ден, Той просто бе затворен. От криза ли, от що ли? Беше известен и рекламиран, а посолствата около нас правеха добър оборот. В последствие от телевизията разбрахме, че собственика е в някакви тъмни игри и омешал капите с Ректора на Софийският Университет. Кой прав, кой крив, пари ли се перяха, Суперко вече го няма! Сега друга верига се настани там, но живота в квартала не е същия. Остана само кафе-сладкарницата, която да напомня за миналото.
Преди коледните празници, решихме да вечеряме в любимото квартално заведение. Беше затворено и сметнахме, че това е заради идващите празници, но миналата седмица устремени натам установихме, че и него вече го няма. Пусто, тъмно...тъга!Още една наша традиция за петъчните вечери умря!
Пак миналата седмица реших да посетя детският магазин, от който винаги пазарувам за детето. Запътих се натам със списък в ръка и клубна карта, с която ползвам намаление, като редовен клиент. Бях стъписана...и него го нямаше! От последното ми посещение не бе минала и седмица. Винаги имаше хора в него, даже се чакаше на опашки пред касите. Сега бе пуст, като тъмна дупка насред мола. Жегна ме да не би и книжарницата да я беше хванала липсата, но си беше на място. Поне това ме успокои, защото е най-близката и добре заредена до дома ми. Сега обаче ме е страх да отида там, за нея ще ми е най-болно ако я няма!
Другите липси са малко трагично-комични и на тях няма да се спирам в детайли. Комплект чистачки от колата, страничните огледала и няколко пъти регистрационния номер свалян от кучешка свирепост. Да не забравя, че и фактурите от мобилният оператор още ги няма (за октомври). За това минах на прима след много мъка и дебати. Приключи се с абонамент към голям мобилен оператор, с който бях в договорни отношения повече от десетилетие. Тази липса обаче е в графа - поумняване!(лично мнение)...нищо, че ми удържат пари за всяко съобщение, което ми пращат с текуща промоция, от която мога да се възползвам-Евентуално!!! Скоро парите по картата ще свършат без да съм говорила въобще, но пък съм наясно всяка седмица, каква им е прИмоцията!
Поредната раздяла бе тази седмица. Имам карта за предплатена услуга в квартален спа-център. Отивам бодро в ранни зори, подавам картата, а те усмихнато ми заявяват, че тази услуга (моята) вече била закрита (има-няма за три дни от последното ми ходене). Понадигнах гласец и веднага ми предложиха заместителна процедура. Съгласих се, къде ще ходя! Но бе още едно липсващо звено от моята рутинност на живот.
От няколко дни не смея да ходя никъде. Всичко е взело да изчезва за часове.
Вчера реших днес да поема към провинцията за уикенда. Смело звъннах на хотела, където обичам да отсядам, а в слушалката се чу следното: "Избраният номер е грешен или не съществува!" Сайта им в интернет бе с последна публикация от 2008 година.
Явно моя свят се руши? В къщи ме успокояват, че хората били ценни! Ми по тази логика накрая ще останем само хората! Е... и НЕК, Топлофикация и управляващите.
Вчера посветих деня на парламентарният "вот на доверие" за правителството. Цял ден гледах тъжна това зрелище! От телевизора ме заливаше вонята от лъжи, псевдо-материал и нарцисизъм. Поискаха вот от самите себе си! Други пък разчистваха върешно-партийни сметки от трибуната. Агресия, арогантност, себелюбие! Накрая се броиха като пилци, та ме присетиха за песента "Вчера в детската градина..."- знаете продължението.
Хляб и зрелища трябвало на народа! Зрелищата ги осигуриха, ама хляба им се изплъзва, а гладна мечка хоро не играе! Тъй, че наесен, дано ние качествено ги преброим, щото до тогава сигурно не само моя свят ще се е разпаднал!
Може да ме обвините в комерсиална и материална зависимост, но в днешно време не се оцелява качествено само с душевната. Защото за да си душевно извисен, не трябва да губиш дните си в борба за насъщния и покриване на социалният минимум да оцеляваш. Кога да се извися, ако всичко около мен е заложило на свито живуркане в очакване на Чудото? Е, чудо ще имаме...магистрали, пътища, дъги! Само, че след някой друг месец трафика по тях ще залинее, щото хората няма да имат "духовна" потребност да видят планина, море или китни български селца. Едва ли, след като денят им минава да умуват, как да нахранят децата си или с какви спестени парици да сипят гориво в колите , камо ли желание за качествена почивка, която да зарежда положително? Желание има, Стандарт няма!
Това измъдрих днес! Неизвестното е плашещо!
Кога в нашата страна ще можеш смело да планираш Утрешният си ден?
Rp./ Сине, стой където си в момента! Тук едва ли ще постигнеш мечтите си, защото страната в момента няма нужда от креативни и млади хора. Нивото пада с всеки ден, както на предлаганите възможности, така и на всичко което ни заобикаля!
