15.03.2011
Дааа, Уважаеми Българино!
Достоен си за Уважение, достоен заради търпението!
Достойно минават дните в живота ти!
Събуждаш се сутрин в отруденото си жилище, за което може би още плащаш непосилният кредит. Правиш кафето и четеш пресата, хванал се за главата. Събуждаш децата, слагаш им закуската (какво си смогнал да напазаруваш). Сипваш прясното мляко, което напоследък е с доста намален грамаж в опаковката, а качеството е отдавна съмнително. От там ги закарваш/завеждаш на детска градина или училище. Смееш ли, драги Българино да пуснеш децата сами да отидат до там, когато знаеш, че правилата за движение по пътищата са последното нещо, което се спазва! Прекосяваш града, в който отдавна живее половин България. Добираш се до целта, а тя обикновено е твоята работа, която работиш с нежелание, защото или не е по специалността, или не носи удовлетворение. Бъхтиш цял ден и трябва ли да ти е смешно, ако заплатата е смешна? Вечер, пребит от безумията на средата и абсурдите в родният бизнес се прибираш у дома. Посядаш уморен и пускаш телевизора. От там те залива още по-големият абсурд, който те чака в утрешният ден. Нови цени, нови малоумни идеи, чиято цел е да те смаже...не само психически...започнахме да се съмняваме даже във физическото оцеляване! На екрана се появява родният "Премиер", който изтърсва поредният бисер облечен в тотална некомпетентност, а от думите му лъха наивна глуповатост примесена със завидно самочувствие! Новинарските емисии продължават да излъчват репортажи за по-големи нещастия, за да не помислиш, ТИ, драги сънароднико, че положението ти е клето и окаяно. И си казваш: "Я, имало и по-зле от мен. Добре, че поне тук няма война или земетресение!" Ами няма, то оставаше и това да ни сполети! Обаче, мили ми Българино, не е ли война в душата ти, че живота минава в толкова напразни усилия да живееш достойно и всяка крачка с желание за напредък е с подложен крак, някъде от горе, някъде в закона, някъде в друг твой събрат, чийто интерес е защитен от недосегаемите, които всеки ден от медиите обясняват вече близо четвърт век, как всичко ще се оправи. Да, ама минаха 20 години от собственото съществуване. Зад гърба са най-хубавите ти години. Тогава, когато Искаше, тогава, когато Трябваше и тогава, когато Можеше. Сега си в инерцията без право на Нов старт. Единствената борба е тази за децата и разума казва - нека заминат! За да не подарят и те своите хубави години на безплодната вяра и надежда. И ще продължаваш да къташ всяка стотинка за да могат да се махнат от тук. Ще ги изпратиш на самолета със сълзи в очи, но и надежда в сърцето, защото вярваш и искаш те да имат онзи живот, който ти не успя да съградиш! Всяка сълза ще бъде отронена не само за тях, а и за всяка година от твоя живот, която потъна в измамното очакване да бъде ценена личността, човешкият живот и неговите ценности. Ще се прибереш у дома, ще усетиш голямата празнота, но сърцето няма да се свива от болка и мъка, че децата ти живея за да подаряват дните си на потънала в лъжи, корупция, лобизъм, монополна България и две шепи добрали се до властта некадърници.
Създаде децата си, Българино, за да ги изпратиш надалеч, с единствената цел да ги спасиш...!
Как си днес? Усмихваш ли се на пролетният ден? Виждаш ли щастливи хора около себе си? Плати ли данъците? Чакаш ли някакво радостно събитие, което да крепи съществуването ти? Нима в теб има още дози търпение да гледаш отстрани, как осакатяват всеки твой ден с безумия? Нима, няма поне да извикаш - СТИГА!
...медал за "Търпение" ти се полага Българино!
...но тези медали, Живота ги раздава посмъртно!
