09.03.2011
Здравейте!
Как сте след празника вчера?
Славен ден за българската реалност - деня, в който се налага да почитаме и уважаваме българската жена! Достойната съпруга, майка, сестра, любима, колежка. Някои от вас не харесвали празника, други много му се радвали. Аз съм неутрал по въпроса и либерал за празнуването му. Всъщност, само на този ден ли трябва да бъдем почтителни и уважаващи? Българският мъж се сеща, че има жена, майка и напряга усилия да се представи добре. Купуват се китки и други подаръци и гордо се прибира в къщи. Жената пък трепетно очаква неговата поява, защото това е нейният ден, чакан от миналият 8 март. Тук да ме извинят мъжете, но повечето са мухльовци, на които им трябва определена дата за да покажат чувствата си. И целият ден минава в духа на: "Честит 8 март, Скъпа" т.е. - днес се сетих, че си жена, майка, че се грижиш за нас, че ходиш и на работа, а когато се прибереш вкъщи работата продължава. Благодаря, че раждаш и отглеждаш децата ни, че ме переш и гладиш, готвиш и чистиш, а между всичките задължения трябва и да си във форма да задоволяваш моите сексуални и не-сексуални потребности. Хиляди пъти "благодаря", че правиш салатата, наливаш ракията и претакаш зелето. Знаеш къде са семейните ни документи, мръсните ми чорапи и с охота минаваш колите на годишен-технически преглед. Ти, моя жено си върхът (за някои мъже), защото издържаш на бой и търпиш любовните ми похождения!
Голям "мъж" е българина! Бъка от манталитет и възпитание в порядките на отминали цивилизации. Не спира да си напомня, колко е велик във всичко и как целият свят му е ясен и длъжен! Остроумен, забавен и галантен! И 8 март е неговият ден!
Знам, че ви е яд да четете това ако сте мъж. Разбира се има изключения, но те са голяма рядкост. Рядкост е поднесеното цвете без повод, както и жеста на внимание без празничен ден. А целувката, която идва непринудено е запазена марка само за началото на една връзка. После всичко идва на подчинителното съжителство с категоричното изискване за грижа, като даденост - без тя да има цена, без тя да бъде уважавана.
До тук с хуленето на българският мъж и неговият начин да тълкува 8 март. Историята на празника всеки я знае и има избора дали да придава значимост на този ден. Повечето жени имат нужда да го има, защото само тогава получават малка капчица фалшиво уважение, но и това е нещо! Пък и статистически погледнато мъжете са тези, които най-много се веселят на него, като хапване и пийване, защото има кой да им прислугва и принася!
Връщам се на моя 8 март вчера. Целият ден мина в търсене на една бълха у дома. Как беше дошла и от къде имам две версии. Едната ще я премълча, другата е от нашето мазе в столичен, престижен квартал. Риска да слезеш да си вземеш някой буркан зимнина е висок, поради обратен пренос в апартамента на бълха/бълхи! Борбата с тях е от години и корените и са в "усвоените пари" по европейски проекти на Столична община в грижа за безстопанствените животни. Цяла гвардия котки живеят в мазето ни. Там се раждат котенцата, там са милите бълхички. И сега ми дойде нещо като поговорка в главата: "Мене ми не требват кози, за да имам бълхи!"
Вчера "празника" мина в съсредоточено, целодневно оглеждане на сантиметър по сантиметър на апартамента. Бойна готовност за унищожаване на врага с прахосмукачка в ръце. Една туба "Фенистил" за мазане на детето по местата на ухапванията и почесване доста често по психологични причини без реални нахапвания.
Днес направих аналогия между тази бълха, онези български "мъже" и 8 март. Трябва да си голяма Бълха, за да чакаш празник, на който да покажеш уважение и любов към някого! Трябва да си голям блъхльо (идва от думите бълха и мухльо) за да проявиш лицемерието само един ден в годината да се правиш на любящ и уважаващ "мъж". И що за бълхи подаряват цветя и подаръци в почивките между чашката алкохол и сладкото шамаросване на любимата!
Това е! Ако съм била крайна, Моля да ме извините! Честит 9 март!
Всяка прилика с реални мъже и ситуации е измислена!
Всяка прилика с реални бълхи е действителна!!!
