28.04.2011 / 06:08
Дали бях наивна?
Дали създадох Вярата си сама за да мога да вярвам в нещо?
Дали творих илюзията, че още има каузи, които са честни, и в които си заслужава борбата?
Днес въпросите са много! Задавам ги в ранни зори на себе си и нямам отговор!
Ако всяка мисъл, която ме крепеше до днес е била с цел да се самосъхраня ще го приема, но знам, че нещата не стоят така. И бях предупреждавана, че "каузите" са балон, че играта е "мръсна", а хората в нея не до там честни! Но не повярвах, защото не исках, въпреки, че разума говореше същото. Да бъдеш част от нещо мъдро, да говориш и да бъдеш разбиран, да имаш около себе си хора, с които общувате на една честота...!
Днес обаче съм като след голям шамар, а бузата ми още пламти! И чета редовете, които до скоро попивах и припознавах за свои, защото в тях виждах единомислие. Сега тези думи ми напомнят само за шамара, за пламтящата страна и за наивността, че съм вярвала!
Преди време бях убедена, че ако желанието да променим света е голямо, трябва да започнем от нещо мъничко. Всичко е в нашите ръце, а примера, който даваме все на някой ще направи впечатление. Започнах да променям себе си, после подхванах и малкият свят около мен. Неща простички, като да живея отстоявайки вижданията си и не-чакайки друг да направи нещата такива, каквито ги желаех.
Почиствах редовно градинката, в която с детето играехме с часове, и не защото толкова ме дразнеше, а защото исках то да приеме за даденост - Чистотата. Така я прие горкото, че сега се дразни на всяко малко боклуче, а аз се чувствам виновна, че му вмених това светоусещане. Каква пародия...предстои му живот, в който Чистото ще му прави впечатление!!! И днес, слизайки за поредната игра винаги носим със себе си ръкавици и плик за отпадъци. Почистваме (станало е ритуал), а после се отдаваме на играта. Съседите недоумяват, защото го правим, а на мен ми омръзна да обяснявам причината! Утре щяло да бъде пак същото, само сме се хабели...думат драгите съседи, отварят пликчето със семки и залюпват благо, плюейки люспи на земята, докато ние около тях събираме с малката...гротеска, но не в тяхното поведение, а в моите усилия да възпитам усет към света в детето ми. И няма, какво да му отговоря, то самото е започнало да осъзнава, че труда ни е все на вятъра, срещу едно общество, на което не му пука, в какъв свят живее. Хора, които не виждат по-далеч от черджето пред дома си!
Всичко започва от малките неща! Първо, да се научим да Уважаваме другите и техният свят. После, да бъдем благодарни, ако някой е положил усилия да ни достави някаква радост или посветил времето си на нас. И ако успяваме да кажем на глас думата БЛАГОДАРЯ, макар често пъти да ни е срам, вече сме постигнали доста! Много мъничко ни трябва, и толкова много за да осъзнаем, че прекрасните неща се крият в малките жестове. Ние сме това, което изразяваме, като отношение към хората около нас!!!
Ще продължим с малката да почистваме мъничкият свят около нас! Ще продължаваме да поздравяваме и онези, които ни отминават без поздрав. Ще събираме умалели дрешки и омръзнали играчки и ще ги даряваме, но този път няма да са за роднини, за които е дефицит думата "Благодаря", а ще отидем в някой дом за изоставени деца, защото и тези малчугани са наша обществена грижа, а радостта в очите им поне ще донесе малкото удовлетворение, че сме свършили нещо добро!
Преди време бях готова за нещо по-голямо в името на това, света ни поне малко да се промени! И не бяха само мисли и думи, а предприех действия. Посветих време, вяра и надежда, че имам силите и куража да постигна желаното. Не търсих материална облага, нито слава. Исках света, който е в нас и около нас да бъде по-чист, по-мъдър и по-смислен. Днес се чувствам като Дон Кихот, глупаво и наивно! Та, Той-света не искал да се променя, а аз шизофренно посветих енергия, даже без подкрепата на някой Санчо!
Добро Утро! Изпихте ли си кафето? Какви дела ви чакат днес? В какво ще възпитате децата си с личният пример?...и драги съседи, люпете семките бързо, че ние с дъщеря ми ще чистим следобяд!
