"СКРОМНОСТТА"
Скромността красяла човека?!...глупости на търкалета!!! Коя скромност, оная кога се мълчи, защото няма какво да кажеш, поради стеснени граници на ума, останали в последната задължителна книга в училище? Онази, в която си неудовлетворен от живота, но и не си положил никакво усилия той да е Твоя? Онази, която поради собствен мързел не си се докарал до смислено/желано образование/занаят и сега живуркаш в професийка, която хулиш от сутрин до вечер и все другите виновни!
Не харесвам скромните, безлични ми се чинят! В тези времена не са на мода, защото са за хора без самочувствие, за хора без характер, за хора без интереси! Когато си добър в нещо, когато знаеш цената на онова, което си постигнал, когато биваш удовлетворен от успеха на твоите дела, Скромността е последното усещане или фалшива показност.
Харесвам живите, искащи и търсещи, хора имащи цели и мечти! Хората на отдадеността, на вярността към себе си, на тъсещите в себе си и намиращи се в другите! Харесвам онези, с които времето тече без усет, а не в мъката за намиране на тема за дискусия! Увлечени хора, всеки в собствената борба да се докаже, че може, че иска, че е личност, доказала се както в собствената, така и в обществената си среда.
Вчера детето ме попита как да подбира хората около себе си, че да не остава разочаровано?...труден въпрос, но пък вкъщи все говорим за стойността в общуването. Мислих доста какво да отговоря...напоследък няма много ценности, които сегашното поколение да припознава. Накрая и отговорих простичко:" Когато влезеш в една къща и там няма нито една книга, не си губи времето да градиш мостове/приятелства със стопаните и. Такива хора познават само физическото оцеляване и никога не са имали потребност от храна за душата!" Може би съм станала крайна, осъждайки толкова! Може би това е само моя личен опит, може би детето ще харесва другата среда - онази с трапезите, показността на материалното, чалга-културата? Може би...и ако един ден то се чувства комфортно там, ще призная Провала в родителството си!
Вечерта детето отиде на гости в комшиите! Прибра се щастливо: "Мамо, мамо, в Марти е пълно с книги и картини! Поканиха ме да вечерям с тях. Хапнахме салата, лютеница, всички бяха на масата, и майка му, и баща му, и баба му, и дядо му, събират се заедно както у нас...и ми беше интересно да ги слушам за какво говорят. Баба му се е върнала от круиз /едва ли знае значението/ и разказваше много увлекателно къде е била и какво е видяла!" Хапна завалийчето малко от нашите спагети, а аз се чувствах щастлива, че макар за сега може би съм успяла мъничко...салата, лютеница, но Тя се е чувствала страхотно сред четящи и пътуващи хора!
Тия дни и ние ще правим Лютеница!
26.08.2013
