Хваща ме Критическата, продроми бликат отвсякъде.
Ей го, тази сутрин се вбесих на нещо дребно. Разменям пожелания за хубава седмица във ФБ, като споделям, че се радвам на последните, летни дни. Отвръщат ми, че и есента била прекрасна, както и всеки сезон си имал очарование...а аз в бесове се овъртолих, вътрешни! Каква красота! - всичко умира, с мисъл за дърва и бъдеща топлина се почва всяко утро, вършея по двора с испанското гребло, тревичката жълтее, а жилетките на закачалката увиснаха. Иде и учебната година, нови дрешки, учебници, помагала и бърза душата да състави план, та да не се изпущи нещо!
Тъжно време, котките започнаха да искат все по-често вътре, а ние лека-полека стягаме багажа за града! То там, може би всеки сезон е прекрасен, щото любуването става от прозореца на апартамента и същия на колата! Полюбуваш се, повъзхитиш се, па седнеш да харесваш хубави пейзажи и статуси за мъдрост в нета, които никога няма да бъдат последвани! А тук, на село на хората им тъжно! Тъжно, чак до влажни очи...дърва, храна за животните, зимнина за оцеляване и най-вече онези дълги, студени вечери до печката в очакване на първите щъркели. И ние с тях в тъгата ще бързаме уикендите да идваме тук, да напалим печките та да се сгреем, ние и животинките. Ще се будя нощем по няколко пъти за да завивам детето, да слагам дърва в печката, а денем ще топля с дъха си ръчичките му след поредния снежен човек на двора.
Само безотговорните харесват всички сезони, защото нямат грижа за нищо, нямат смелостта да поемат сезонната отговорност или обичат близките си само запред другите, но безразлични отвътре! Както съседката вика на внука: "Подай баби лейката, пиле златно!" - щото ме вижда, а след малко, кога ме изгуби от поглед рече :"Не тая бе, идиот!" Всички сезони били хубави? - да Ви имам и живота и безгрижието...сами в старостта!
