Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Каква гордост беше да декламираме това стихотворение!!!
Днес се сетих за него и се замислих, дали още е по читанките на съвременните ученици? Не знам, догодина ще разбера, когато детето тръгне на училище. Проблема е обаче, как да обясня това велико и много родолюбно стихче, така, че детето да го почувства като такова?
Започвам от първият стих! "Силна майка мене е родила" - каква ти силна, нито работя на къра, нито имам смелостта да се боря за правата си, щото знам ли кога могат да ме окошарят за нещо казано. Наскоро опитах да бъда силна, но ме обвиниха, че това било прецедент. Щом в тази страна се смята за прецедент да се уповаващ на закона и да воюваш за правата си, за каква сила говорим? Силна... ама само в мислите, щото анонимния намек дали имам семейство си беше чиста заплаха позната ни от близкото минало. Пък и детето непрекъснато слуша вкъщи за тая или оная неправда, която се е стоварила върху семейната ни единица на обществото.
Продължавам с: "с хубости, блага обилна мойта родина е мила." - хубости трънки! Всичко се приватизира, горите се изсякоха, а красивото черноморие застрои. Благата са вече внос, защото никой не е луд да произвежда за изкупна, жалка и смешна цена!
Пропускам за наште планини зелени, малко са онези, които още с охота правят планински походи и разходки, но наблягам на: "българин да се наричам -първа радост е за мене." Радост...каква ти радост? То детето да не расте в самодива среда. Около него е пълно с тъжни и депресирани хора. И що за радост би го обзело ако е гледало например новите в 19 часа, няма значение кой канал! ( предлагам новинарските емисии да имат знак: забранено за лица до 16 години.) Че от там блика "радостта" от сбивания, наръгвания с ножове, убийства, кадри на смачкани, катастрофирали коли, родители, които обикалят с часове болници с тежко болно бебенце на ръце и никъде не ги приемат поради нелепи и абсурдни причини (като изчерпани парични средства например). От кое да му е радостно на детето ми? Че вчера например стоя на тъмно и студено за трети път този месец, защото други радостни българи крадат кабелите на енергото? Или пък, че днес майка му ще трябва да ходи в КАТ, защото снощи група освирепели кучета изядоха регистрационният номер на колата ни! Добре, че беше колата, а не някой човечец!...
"Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея."...поредния абсурд за съвремието ни. Та ние не смеем вече да общуваме по телефона. Кой знае дали не са решили да ни подслушват, защото се оказа, че това е рутина вече. Пък и в момента сме в едни води нагазили, като нефтени петна, черни и мазни, но в името на Правдата. Ама каква ти правда, щом Конституцията не се спазва от Държавния глава, камо ли да си търсиш правата по долните етажи на институции, които са се взели насериозно, а в същото време са извън всички закони и наредби! Не остава много за любене, тачене и милеене!
"Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе." Ето тук вече има много общо! Расте детето, наистина във "велики" дни, сред "велики" люде - умни, прозорливи, креативни, посветили делата си за благото на народа! Блестящи умове са повели народа към светло бъдеще! Не е ли това Славно време? Само зор ще видя да обясня за юнашкото племе, чиято борба в днешни дни е посветена на това, да не им закрият казаните за ракия, да не им начислят акциз на винцето в мазата, но пък юнашката са по опашките на новите вериги супермаркети! Духа български за борбеност се е запазил...генетична памет, кво да се прави!
"АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ!"...
"Но защо близките ни са в други страни, мамо?
Защо моя батко е в Канада?
Защо тати все говори за заминем за друга страна?
Защо ни откраднаха чистачките на колата?
Мамо, защо си тъжна?"
МАМО, НИЕ ЩАСТЛИВИ ХОРА ЛИ СМЕ?
28.12.2010
Таня Заркова
