06.12.2010
Обикновен ден. Чудат размисъл.
Умеем ли да прощаваме? На кого, за какво и трябва ли?
Напоследък съм останала сама, но не защото така се случи, а защото такава бе волята ми. Уморих се от лицемерие, театъра на деня, фалша на фалшивите хора. Нима са останали толкова малко човеци, с които да се общува непринудено и лесно?
Първо потърсих вината в себе си! От къде се появи тази внезапна нетърпимост към всичко?
Бях готова да поема цялата самокритика и да се порицая даже обществено, но колкото и да рових в събитията не открих причината само в мен. Хаоса, безкрайните идиотски събития в страната, беззаконието и тази инертност на живуркане у хората, случващото се бе отразило на възприятията ми за света. Започнах да чета всичко, което ме интересуваше и добивайки знания, ден след ден установих една Нова, Голяма Истина за нещата, които ме заобикаляха. Но това познание не донесе спокойствие, то бе ключа към врата, която ако знаех какво ще отключи, никога нямаше да поискам. НИКОГА!
Днес освен тъга, друго не мога да изпитам. Тъга по заблудите, тъга по онези дни, когато живееш без да се замисляш сериозно. Имаш своите отговорности, но нямаш въпросите защо се случва всичко това с нас? Не само не знаеш, но и нямаш потребността да научиш. Инертност, битовизъм и увереността да приемаш че, всичко друго е виновно за събитията с теб и живота ти. Колко лесно! Колко удобно!
Сещам се за израза: "Не ти трябва да знаеш?"...усмихвам се тъжно, днес той има огромен смисъл. Защо някой не ме спря с тези думи! Само един човек, който очевидно ме обича наскоро каза:" Съжалявам и те разбирам. От тук насетне се приготви да бъдеш много сама!" - и ето днес тази самота е факт, но не ми тежи. Товара на новата истина е непосилен. Прегърбена минавам през дните и като лавина се уголемява желанието да вниквам все повече в нещата. Не смятам, че ще се откажа да продължа да търся причините, колкото и да боли и тежи.
Може би пътя, който поех е грешен? Може би изолираността ще става още по-голяма? Може би хората не ще искат да общуват с мен, защото няма да мога да партнирам в лицемерието и псевдоценностите на тяхното съществуване. Но това в крайна сметка отсява от самосебе си много фалш.
"Добър ден"- казваш усмихнато на съседа, който те отминава, правейки се на нечул.
"Здравей, как си?"- но никой не изслушва отговора ти.
"Искаш ли да се видим?"- което значи, дай да те залея с оплакванията без да ме интересува, дали това няма да те натовари.
Гледаме телевизия и от там също ни залива целият този цинизъм на общуване. В едно предаване събираха пари за прахосмукачка за беден, социален дом, а водещият в друго предаване беше изтъкнал колко добре живее харчейки няколко хиляди на месец - смених канала и попаднах на още по-циничен, нарцистичен водещ...загасих телевизора! А в тъмнината на тишината се чуваха далечни, телевизорите на другите хора, които сигурно стоят с вперени очи в екраните и вярват на всяка казана дума. Каква велика манипулация и колко вярващ народ! Обърнах го на политика, но тя е огледало на манталитета на народа. Ние ги избираме, когато виждаме себе си в тях, било по убеждения, било по симпатия! После им се прехласваме, но никога не надигаме глава от покорното послушание, даже да сме бедни и недоволни. Склонни сме да псуваме, че всичко ни е виновно, но никой не чух да се самоупрекне, че се е излъгал в избора, когато е дал вот за нещо или някой. И така година след година, тъпчем на едно място и единствено с което свикваме е как нищо няма да се промени, освен лицата по телевизорите ни, макар, че там няма много текучество, само си сменят ролите. Бях се зарекла да не драсна и ред за политика, но не удържах на обещанието си.
С днешна дата ме е яд на народа, че не умее да чете по същество. Някак отгоре-отгоре минава през редовете на информацията. Склонен е веднага да повярва в нещо и да застава зад чужди каузи и идеи, сякаш на всичко се прочита само пряката реч. А истината е в описанието, и когато искаш да имаш собствено мнение, то трябва да е свързано с факти, убеждение и лично израстване. Личното израстване обаче идва само тогава, когато си положил воля и желание за него. То не пада от небето, нито идва от телевизора или пресата. То не е попиване буквално на мнението на друг и после хвърляне в пространството на готови фрази. За да се индентифицираш с нещо/някой се налага да бъдеш много отговорен с последствията на това - въпрос на себеуважение!
Може би не се интересувате политиката на страната, но всеки от нас има собствена политика, как да води и направлява личният живот. Тя е във Вашите ръце!
Каква стойност ще има живота Ви, зависи само от решенията, които ще взимате. Ако Ви се живее лесничко и простичко, гледайте телевизия, четете пресата и вярвайте, че света, който Ви заобикаля е виновен за всичко. Ако пък искате да Ви е сложно, потърсете капката истина, която е пред Вас - може да не Ви харесва и допадне, но припознавайки я за Истина ще видите колко много зависи от Вас самите да имате обяснение за много от нещата. С Истината обаче идва и Самотата! С нея идва и желанието да не бъдем фалшиви, а когато Я кажем на Глас, вече ставаме нежелани за повечето хора!
Никой не иска да бъде разкрит, докато играе своя спектакъл!
Rp./ Горното предоставям за психиатрична оценка! Ако се налага ще се примиря, че вече съм ангажирана психично с някоя от Буквите и цифрите в МКБ-то. Само не бъркайте текста с някаква конспирация. Спестих имена и факти, защото така сметнах за нужно и редно.
Личното израстване си остава само за мое ползване! Нека всеки сам стигне до своето!
http://www.youtube.com/watch?v=_lyve_egY8o
