16.02.2011
А, добро утро!
Тази сутрин съм на романтична вълна. Събудих се така не защото бях сънувала нещо. Отворих очи и се сетих, че бях жена. Напоследък съм всичко друго, но не и това. Първо изпълнявам с любов дълга на родител, после по документи съм съпруга и накрая детето на мама и татко. Те още ме имат за такова и не пропускат да дадат съвет, които отдавна не се вписва с действителността. Най-често, обаче водим люти спорове за управлението на държавата и аз много им се връзвам, защото ми се иска да са малко по-зрели и адекватни. Нямат вина, че не виждат истината. Целият им живот мина в заблудата на строя, в който живяха. Мама, даже се отходи по чужбината, въпреки, че бяхме следени от комунистите, защото в рода имаме народен враг, убит зверски 1944 година. Татко също бе репресиран (заради дядо, който е бил в Беляне), но е успял да завърши медицина, след като е сменил фамилията си.
Отплеснах се! Да се върна на романтиката. Снощи гледах филми със сина ми от рожденият му ден, когато стана пълнолетен и от абитуриентската вечер. Филмираме в къщи, че да имаме спомени. Много е мило да пуснеш нещо от преди години и да те завладеят отново тези емоции. Гледах как децата се веселяха, танцуваха и аз някак там от време на време се показвах. Къде притърчах да принасям, къде се поклащах на някоя песен, танцувайки с тях. Установих, че децата си бяха пуснали Бони М, то и за това съм се разтанцувала. Техните хаос-парчета са трудни за изпълняване от одъртели кокаляци. В този ред на мисли, се сетих за младостта, а тя винаги се свързва с онези емоции около любовта.
Първото влюбване беше в Митко от детската градина. След много години се видяхме и доста се смяхме на тези наши емоции. Сега Митака живее в Холандия, сигурно е женен и има деца. После се влюбих в училище. Много смешна любов беше. Той имаше мотор и беше по-голям от мен. Возилото беше "симсон", на мода бяха братя Аргирови. Днес си давам сметка, че май заради мотора се бях увлекла по момчето. Ми то беше толкова модерно да си моторист, камо ли гаджето ти да е такъв. И тази любов беше платонична, както и в детската градина (то оставаше и да е друга). После хронологията се позагубва, защото увлеченията и мечтанията са пълен хаос от пуберни хормони. Въобразявахме си ние момичетата разни неща и се скъсвахме да се надлъгваме, че тоя или оня ни е гадже. В повечето случаи момчетата даже не знаеха, че принадлежат на някоя от нас.
Ей, колко години се изнизаха от тогава! По-зрелите ми спомени са все в моногамната права. Все си мисля, че когато си с един човек и когато ви свързват чувства е много идиотски да търсиш в други подобни емоции. Най-малкото е липса на самоуважение, а после и уважение към човека до теб. Това не зависи само от договора за брак, а и от онзи, които е в ума и сърцето. Щом си до даден човек, щом делите една постеля и имате общи интереси и отговорности е адски тъпо да имаш двойнствен живот. Така и до днес не мога да разбера жените, които имат всичко, но продължават да се самодоказват пред света, че са жени. Не отричам безобидният флирт, защото той доста често е нужен за нашето самочувствие, но не разбирам търчането от легло в легло. Не упреквам никого, просто се чудя! Дали това е завишена потребност от секс или незадоволително, непрекъснато утвърждаване на мисълта, че си някому потребен. Сигурно са свързани и сложни за анализ. Всеки има причина да е такъв! И всеки си има своето обяснение. Когато човек не се е намерил и не се чувства комфортно в живота си, може би тогава това е най-лесният начин да му придаде значимост. Контактите са такива, каквито ние ги поискаме. Средата е тази, която ние избираме! Кое ще ни задоволи, в коя насока ще посветим енергия и мисъл, това вече е ценностна система и морал. Всъщност, май нямам право да анализирам постъпките на другите, защото и аз имам кусури. Не са свързани с похождения или кривване по тъмни авантюрни пътеки.
Една приятелка все ме критикува в добрият смисъл на думата. Както всички хора се оплакваме взаимно от време на време. Моите брътвежи са в областта на липсваща романтика. Нейния съвет е да я създам сама. Обяснявам и, че съм от задръстените и отживели в мисленето. Вярна робиня на моралните ценности. В края на всеки разговор съм в дълбок размисъл, че очевидно аз не съм в ред и причината за без-романтичното ми съществуване е лична заслуга. Заприличала съм на стара мома (въпреки, че не съм) на която не може да се угоди. Вглеждам се в малките детайли и правя бързо генерални заключения. И равносметката е - Тя живее лесно, Аз живея трудно. Тя се открива всеки ден, Аз се търся постоянно.Тя, вижда себе си в натрупаните спомени, Аз виждам отражението в самотата да бъда майка, съпруга и дъщеря. Не е малко да си всичко това, но понякога се загубваш в реалността все да бъдеш нещо за някого.
Май е крайно време да позволя Някой да е нещо за мен. Да осмисли романтичното в живота и да се почувствам отново жена. Ренесанс за сетивата, провокация на чувствата, завръщане в младостта! Едно цвете, кутия бонбони...знам ли!
П.П. Отивам да купя кутия шоколадови бонбони и ще ги хапна с голямо удоволствие, слушайки това:
http://www.youtube.com/watch?v=VDKzm7qkAW8
