"ВСИЧКИ СЕЗОНИ БИЛИ ХУБАВИ"
"СКРОМНОСТТА"
Скромността красяла човека?!...глупости на търкалета!!! Коя скромност, оная кога се мълчи, защото няма какво да кажеш, поради стеснени граници на ума, останали в последната задължителна книга в училище? Онази, в която си неудовлетворен от живота, но и не си положил никакво усилия той да е Твоя? Онази, която поради собствен мързел не си се докарал до смислено/желано образование/занаят и сега живуркаш в професийка, която хулиш от сутрин до вечер и все другите виновни!
Не харесвам скромните, безлични ми се чинят! В тези времена не са на мода, защото са за хора без самочувствие, за хора без характер, за хора без интереси! Когато си добър в нещо, когато знаеш цената на онова, което си постигнал, когато биваш удовлетворен от успеха на твоите дела, Скромността е последното усещане или фалшива показност.
Харесвам живите, искащи и търсещи, хора имащи цели и мечти! Хората на отдадеността, на вярността към себе си, на тъсещите в себе си и намиращи се в другите! Харесвам онези, с които времето тече без усет, а не в мъката за намиране на тема за дискусия! Увлечени хора, всеки в собствената борба да се докаже, че може, че иска, че е личност, доказала се както в собствената, така и в обществената си среда.
Вчера детето ме попита как да подбира хората около себе си, че да не остава разочаровано?...труден въпрос, но пък вкъщи все говорим за стойността в общуването. Мислих доста какво да отговоря...напоследък няма много ценности, които сегашното поколение да припознава. Накрая и отговорих простичко:" Когато влезеш в една къща и там няма нито една книга, не си губи времето да градиш мостове/приятелства със стопаните и. Такива хора познават само физическото оцеляване и никога не са имали потребност от храна за душата!" Може би съм станала крайна, осъждайки толкова! Може би това е само моя личен опит, може би детето ще харесва другата среда - онази с трапезите, показността на материалното, чалга-културата? Може би...и ако един ден то се чувства комфортно там, ще призная Провала в родителството си!
Вечерта детето отиде на гости в комшиите! Прибра се щастливо: "Мамо, мамо, в Марти е пълно с книги и картини! Поканиха ме да вечерям с тях. Хапнахме салата, лютеница, всички бяха на масата, и майка му, и баща му, и баба му, и дядо му, събират се заедно както у нас...и ми беше интересно да ги слушам за какво говорят. Баба му се е върнала от круиз /едва ли знае значението/ и разказваше много увлекателно къде е била и какво е видяла!" Хапна завалийчето малко от нашите спагети, а аз се чувствах щастлива, че макар за сега може би съм успяла мъничко...салата, лютеница, но Тя се е чувствала страхотно сред четящи и пътуващи хора!
Тия дни и ние ще правим Лютеница!
26.08.2013
" "морал" в КОМУНИЗМА "
15 ноември 2011
Шофирах, а очите ми бяха пълни със сълзи. Знаех, че трябва да спра колата, не бе редно да карам така...но не можех. Единствената емоция, която изпитвах беше Гняв!
22 години след 10 ноември 1989. Помня този ден, бях на 19 години. Тогава не осъзнавах, какво точно се случва! Целият ми живот до тук беше БКП и другаря Тодор Живков! Идеали, ценности и планове за бъдещето. Всичко бе лесно да се прогнозира. Инертност и заблуда!
Днес се сетих за този ден и последвалите години, в които си дадох сметка в какъв политически строй сме живели. След този ден Тайните в семейството бяха споделени, нямаше нужда да бъдат премълчавани вече. Стана ми ясно защо често ни посещаваха разни непознати и тарашуваха из дома ни, защо винаги писмата ни идваха отворени и защо родителите ми скриваха някои книги в дълбините на семейните ракли. Тогава изпитах същият Гняв, който и днес отново ме сграбчи.
Преди година напуснах работа, която обичам. В нашите психиатрични среди са се обособили лагери на хора които искат реформа и на такива, които се борят да няма. Не е открита война, но е толкова дълбока вражда, която се отразява на всички работещи в тази сфера. "Реформа" все пак се състоя - в усвояване на европейски пари за модернизиране и осъвременяване на сградния фонд. Доста болници придобиха угледен вид за радост на обществото и хората работещи в тях. Това беше голямата реформата, една фасада, че вече имаме съвременна психиатрия. Не е малко, ще кажете и е така. Предишната визия на тези институции беше не само плашеща, но даже ужасяваща!...и тук се сещам за онази поговорка: "Пременил се Илия, па в тия." (има и друга, но ще я спестя)
Далеч съм от мисълта да правя анализ на промените в психиатрията за тези 22 години. Първо, защото нямам нужния капацитет /и документален/, и второ защото не това искам да споделя. С тези редове искам да излея гнева от днешният ден!
15 ноември 2011 - Демокрация! Всеки има право на избор и всеки има право на свободно слово. Ден за интервю за работа. Столична психиатрия. Моя бъдещ работодател и аз. Просторен и хубав кабинет /нова сграда с европейски пари/.
Първият въпрос към мен: "Аз, Вас от къде Ви познавам?" - отговарям, че сигурно от някоя конференция? Познавам дамата по име и физиономия, не сме общували.
Втори въпрос: "Какво мислите за реформата в психиатрията?" - чувам въпроса така: "Ще се справя ли?" Наясно съм със всички закони и наредби, за правата на пациентите, за "Хартата на Обединените нации" - "утвърждава вярата в основните права на човека, в достойнството и ценноста на човешката личност". Започвам отговора с познания и лично мнение, че има още много какво да се желае в нашата страна. Тук усещам напрежение и недоволство. Очевидно бъркам, очевидно вече не ме харесват. Всяка следваща дума, ще е нова копка в пропастта, която зейва между нас. Давам си ясна сметка, че срещу мен много добре знаят коя съм. Вече съм проучена, както по онова време, преди 89-та! Спирам да говоря, няма смисъл. Тук, това да имаш познания, работи срещу теб! Усетили слабостта ми ме настъпват още по-силно, този път по партийна принадлежност. Ирония, сарказъм...гнева се покачва...а на изречението, което чувам: "...е, че вашият Москов ли ще сложите за Министър?", вече съм с преляла чаша. Какво правя тук, на какъв разпит съм подложена, коя година сме? Занемявам, но не от безсилие а от Удивление! РЕФОРМА В ПСИХИАТРИЯТА, ПРАВА НА ЧОВЕКА...хаос и гняв бушуват в ума ми. Та тук по партийни убеждения ли приемат на работа? Започнах да говоря, даже не помня какво. Седя на стола а думите извират. Каквото на сърцето, това и от устата. Слушат ме, ставайки и отново сядайки. Въпроси - отговори, нищо общо с позицията за която кандидатствам!!! Политически разпит - Интервю на Абсурда! Накрая ми дават съвет, че трябва да работя със себе си, защото съм имала конфликт, вътре в мен. Не можело да съм радетел за промяна в системата на здравеопазване и да желая да работя за тях! /демек, демократ тук не ни е нужен/, НО ще ме приемат. С условие - да избирам между личните убеждения или бъдеща лоялност към човека, за който ще работя! Тогава в ума ми се появи думата МОРАЛ и в този момент разбрах, че нямам нито миг и нито капка личен морал да остана повече в този кабинет. Искаха от мен да се обезлича, както навремето обезличаваха хората. Искаха да съм от онези послушни пчелички, работещи в подчинение и страх да изразят собствено мнение. Станах от стола, за мен интервюто бе приключило, въпреки, че разписаха документа за назначаване. Подадох ръка възпитано за довиждане, знаейки, че няма да се върна там. А последните ми думи в този кабинет бяха: "Реформата в психиатрията трябва да започне от реформа в морала, на хората които работят там!" Това сигурно разгневи, но вече бях по стълбите, бързаща да се махна от там.
В колата не издържах и очите ми се напълниха със сълзи.
15 ноември 2011; Република България; Демокрация и Конституция
22 ГОДИНИ ОТ ПАДАНЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ
Rp./ http://www.youtube.com/watch?v=j5-yKhDd64s&ob=av2e
" НЕ Е АГИТАЦИЯ "
18 октомври 2011
Драги Приятели!
Далеч съм от идеята да ви агитирам за кой да гласувате!
Много от вас вече са под ударите на политическата репресия със забрани от страна на управляващите да бъдат това което са, а други ги грозят политически уволнения!!! Връщаме се години назад, когато СТРАХА беше онази "движеща" сила да преминаваме през живота си без реализация и единствено в името на това да оцеляваме живи!
Може би някои от вас милеят за онези години, преди Демокрацията, но това е позицията единствено от личният опит да се "живее добре" с цената на скритата репресия срещу много наши сънародници, дръзнали да казват ИСТИНАТА за онази ГОЛЯМА ЛЪЖА на това време! Реалната ни История е вече достъпна и всеки може да поправи информацията в ума си за комунизма в България!
Днес съм притеснена точно от това сходство с Реалността и Миналото! Обезпокоена съм, че Народа е склонен да вярва на медиите и откровенните им лъжи! И колко абсурди трябва да се преживеят за да се събуди моя Народ?
Знам, че ви е писнало да сте лъгани! На мен също - най-хубавите ми години, минаха в очакване да се събудя една сутрин и да видя доволни от живота хора. Моето ежедневие е вашето, а вашето е моето! Свързани сме, защото хората живеят заедно, трудят се заедно и всички полагаме сили да дадем на децата си, това което смятаме, че заслужават. Не сме ли заедно в тази борба, значи няма зряло общество!
В онези години, никои не ни учеше как да обичаме емоциите си, да уважаваме себе си и да бъдем взискателни към личното израстване! Бяхме обучавани да се подчиняваме на стадното оцеляване, да имаме за идоли хора, чиито морал днес е Срам! Гледахме с обожание портрети от стените и ни промиваха с идеология, че нямаме право да сме себе си!
Днес е същото! Звучи абсурдно, но е така! Пак има "портрети", не са на стените, но всеки ден ги виждате по медиите. А последните, блеят жално в стадното оцеляване...за някой лев, други от страх, трети от репресия.
Всички сме снишени в това да продължим да живеем в буквалният смисъл, на елементарно битово ниво. Мачкани от монополи, влачени по бюрократични администрации и смачвани от липса на визия за Утре! Дните минават, тъгата се засилва, защото всички ние стареем и всеки от нас се разделя с някоя своя мечта...!
Идват поредните избори! Сигурна съм, че за повечето от вас цялата кампания е една пародия и цирк! Вие седите и недоумявате наглостта на вече до болка познати политически физиономии да ви убеждават колко са правоверни и морални! Между дебатите някои от нас сядат зад мониторите за да зърнат и чуят децата си. Изпратили сте ги с надежда за по-хубав живот! Отронвате сълзата на родителя и преглъщате отново болката, че не може да ги целунете и прегърнете! Връщате се към телевизионния екран, от където Някой го е срам, че децата на България ги няма в Родината! Да, но напоследък моята родителска сълза е от щастие, че детето ми няма да бъде възпитавано от лицемерно общество и обиграни за собствена изгода политици! (иначе "Стъклен дом" си го бива)
Та, ЩЕ ГЛАСУВАМ! Защото МИ ПУКА! За мен, за близките ми, за приятелите! Не ми е все едно, че сте тъжни, угрижени и недоволни от живота! Искам ви усмихнати и реализирани, защото само така се вдига и моето качество на живот. Искам да общувам с хора, които са удовлетворени и имат ясна визия за дните си, хора, които се радват на заобикалящото ги!
ВИЕ ХОРА, СТЕ И МОЯ ЖИВОТ!
ЩЕ ГЛАСУВАМ ЗА ВАШЕТО И МОЕТО БЪДЕЩЕ!
А ВИЕ, ДАЛИ ЩЕ ГЛАСУВАТЕ Е ВЪПРОС НА МЪДРОСТ И ПОЛИТИЧЕСКА ЗРЯЛОСТ!
Абонамент за:
Публикации (Atom)