"АБСТРАКТНО"


14.02.2011
Сядам да драсна няколко реда, защото май с по-долните изявления от миналите дни притесних "драгите читатели".
Най-категорично заявявам, че съм в Ред, поне така мисля. Имам желание за живот, даже днес разгорещено изчистих къщата.(до измиване на прозорци)
Сутрините започват, както винаги с чаша прекрасно, топло кафе и няколко цигарки. Разсъдъка е на място, доколкото самокритичността може да е обективна, но разчитам още на нея.
Преживяното наскоро ме впечатли и изкара малко от рутинните релси на съществуване. Но, като цяло ме дари с мъдростта, че живота е твърде преходен и твърде безценен. Никога не съм се заблуждавала, че съм безсмъртна и за това по-лесно мога да приема, че хората умират. В основата на страха да се изправим срещу смъртта, винаги е бил собственият ни ужас, че това чака и нас. Депресиращо - ако някой си мисли, че може да го избегне. За това тези дни бях малко крайна с изявите си тук, но видях доста погледи обзети от същият този ужас, който парализира личността да реагира адекватно и зряло. Не им се сърдя, защото те нямат вина. Всеки иска да е ценен, даже безценен. Такива сме, но с постъпките и делата! И това заключение, нека оставим на хората след нас, като резюме на това, какви люде сме били преживе. Тъй, че смятам, че съм в ред по критериите на психиатричната оценка. А дано!
В краткост за изминалите няколко дни се докоснах до бедността, болестта, безхарактерността, безполезността на здравната система и базисната основа на редица наредби и закони. Премеждия, но наблъскани в кратък период от време. Едва ли ще се намери човек, който да не отреагира без емоция. Повърхностна или дълбока, зависи от индивида. Колкото и кураж да имаш да се изправиш срещу реалността, в толкова по-нелепи дълбини ще затънеш. Реалността в България е Страшна! И не за друго, а защото зад нея отдавна няма качества като морал, дълг, възпитание, хуманност. Незряло общество с незрели реакции... "Какво тук значи някаква си личност?"
На фона на целият трагизъм, комичното също беше неизбежно. Мънички хора, с Големи изисквания. "Сложни Личности" - както се казваше в един популярен български филм. Но, знаете, че доста често в живота се случват ситуации, в които зависим точно от решенията на Сложните личности.( дали ще е шапка в комина или яйца в измазаната стена)...и защо пропуснах да купя винетка на другата кола, след като първата се счупи в хуман/итар/на мисия?...така е било писано, се успокоявам днес. Кой се сеща за винетката, докато мисълта му е в това да спаси Човешки живот!!!
Благодаря Ви, че се усъмнихте за психичното ми здраве, то и аз се съмнявах. Щото пък и толкова хуманен да си не е много у ред в днешно време. Най-отговорно изписвам, че се чувствам добре. Все още се радвам, че живея, с охота се храня, спането не спори, но това е дерт от години. Не съм занемарила личната хигиена и нещата, които обичам ми доставят удоволствие. В общи линии не покривам скалата за депресивност. Но покрих норматива да се нагледам на тъгата, която ни заобикаля. На Голямото безмислие, в което "слепите" хвърлят енергия.
Усмихнете се! Абстрактността не е нужно да бъде разбирана! Тя залага на усещането, което предизвиква. И аз ви се усмихвам, малко като Мона Лиза. Загадъчно, но не и от високо. Защото ако гледам от високо, всичко и всички ще са малки и може да не съзра ценното. Приклякам, за да видя нещата по-големи, а което ми хареса ще го пожелая и вярвам, че може и да го имам ако се боря за него. Дали ще успея...? - само времето ще даде спомена, а вярата я има.
Всичко било поскъпвало на пазара(чета в новините)...и нашите чувства стават скъпи, май минават в раздел - "дефицит". Защото за да се вълнуваш или признаеш, какво изпитваш, вече било демоде. Тъй да бъде!..., но аз оставам от модерните "луди", които не изпитват срам да се вълнуват. Не е слабост да изразиш и изговориш емоциите, когато сърцето плаче или пее! Не е слабост да целунеш! И слабост ли е да обичаш?
Този пост, надмина всякаква абстрактност. Много мисли, много нещо! Даже огладнях.
Хубав ден и хубав празник за празнуващите, независимо какво.
В заключение да повторя и на себе си, че още имам логично мислене и действие. Е, всеки на моменти залита по-малко, но като цяло всичко е наред. Само и колата да се оправи днес, живота е чудничък!
С песента ТУК, поздравявам МЗ, Здравната каса и нейните "клинични пътеки", както и г-н Полицаят, съставил акт на 11.02.2011 в началото на магистрала "Тракия" за липсваща винетка от РПТМ.

P.P. Сине, коледния пакет от 15 дек.2010 дойде. Не е баш за Коледа, но и днес е уж някакъв празник. Влюбена съм в това, което правиш и твориш. мама
http://www.youtube.com/watch?v=vdskcvasTzg