13.04.2010 / 6:54
Защо ли?
Всяка пролет, едно и също. Разбира се, че знам защо! Времето ни влияе. Без да осъзнаваме, слънцето и топлината допринасят за онези желания, които завладяват тялото и ума. Желанието да сме харесвани, ухажвани, пък даже и "парашута" да ни се отваря по-честичко. И в това прекрасно време, сякаш мъжете пощтръкляват...колко са сладки! И жените, но при тях е по-умерена изявата на нагона. След зимния сън, както природата, така и човешкото същество се пробужда за нов живот, и на първо място са неговите неотложни потребности. Това е прекрасно, стига да не е толкова смешно при някои индивиди, чиято идеална цел е само една.
Вие, Дами сте наясно с тази констатация за нагона и пролетта. Често с Вас, мои приятелки сме споделяли комични ситуации свързани с пролетните пробуждания на мъжете. Те са като мили, пухкави мечоци, които току що са разтрили очи след зимния сън и започват закачливо да се кокорят за някоя женска. Пък ние, женските екземпляри започваме да кокетничиме, премигайки клепки с гъста очна спирала и нацапотени блестящи устни. Започваме едни досадни диети за отслабване, а и всички медии ни приканят, как да се приведем в сластен вид след натрупаните килограми през изминалите месеци. Хукваме по МОЛ-овете за да се сдобием с някой нов парцал, в който ще изглеждаме неотразими за противоположния пол. Настъпва една огромна суетна лавина, в която комичното е в повече от необходимото. Познавам добре тази ситуация, и моя милост кипи в тази треска еле, че нещата се усложняват с напредване на възрастта. Там нещата са вече трагично-комични, защото на младостта и отива да бъде леко крайна, но на зрелостта подобна изява е карикатурна. Тук вече нещата опират до самокритичност. Едва ли провиснали месища, целулитен показ и стряскащ, тежък грим би бил приветлив изглед?! Не съдя никой, всеки с усета и вкуса си! Хората са казали: "За всеки влак си има пътници." С каква оценка ще оцениш трена си и на какви пътници ще дадеш билет е абсолютно собствена воля. Тялото и живота на всеки от нас са лични, и начина им на потребление е собствен избор. И все пак има някакви граници на морално приличие и действията ни във всичко показват дали сме "отчаяно нуждаещи се" или просто времето ни влияе. На всеки му личи, макар някой да се опитват да го прикриват.
Имам една приятелка, която всяка пролет споделя, че мъже, с които е имала в миналото флиртове, започват да я търсят точно тогава трескаво. Цяла година, ни вест, ни кост, но пукне ли пролетта се започва едно звънене по телефона, чак досадно на моменти. Споделя тя, но с усмивка, наясно е, защо това се случва - завършила е жената психология, та даже сега учи за психотерапевт. Нагона си е нагон...Природа! И както хубавата си хортуваме и клюкариме и двете обмисляме, как и Наша Милост да се приведе във вид на "завладяваща мадама". И ние си имаме пустия нагон, макар че годините се понатрупаха и едва ли усилията ни ще докарат този изглед. Не че сме тръгнали да "отваряме парашути" поради семейното положение, но женското в нас говори. Всеки иска да е харесван и желан!
Та пролет си е! Хубава, с цъфнали дръвчета, пълни цветарски магазини, слънцето е все по-топло и галещо лицата ни. Иска Ви се топлина и ласка! Може би някои от Вас жадуват за любовно приключение, други за ренесанс на стари чувства?! Всички искаме едно и също, но единствената разлика е в подхода към човека, към който е отправено желанието. Дали смешната ще звъннем на старо гадже с прозрачната идея, че нагона ни тресе, или романтично ще занесем подарък на постоянният/та любим/а. Всеки според възпитанието и стила си. Няма нищо чуждо или лошо в природата ни, стига изявата на нагонните желания да не бъде обидна към адресанта, с това, че единствено го третираме, като сексуално удовлетворение или плът за задоволяване.
В заключение, всички ние искаме да имаме качествени сексуални преживявания, но те идват само, когато умеем да се любим и с Ума. Да се слееш с човек, който е в сърцето и душата ти...това е най-съвършенната Интимност!
Rp./ Снощи пазарувахме в "Метро" между 21:30-23:00. Препоръчвам Ви тези часове, защото е спокойно и приятно. Няма я припряността, навалицата на бутащи се хора, пък и похотливите пролетни погледи, вече бяха примряли за сън.
