11.04.2010 / 7:55
Минаха доста дни...доста неща се случиха, много събития промениха живота ми!
Здравей, писмо мое! Поредното, което е без адрес и получател.
Надявам се, не си забравил нашето общуване, защото в мен си още с онази сила и желание, както в началото при първото написано до теб писмо!
Имам толкова много да споделя, и не знам от кое да започна? Напоследък взех решения, които промениха пътя на живота, но те не внасят яснота, а още повече го объркват. Може би бяха плод на импулсивност, може би постъпих от страх..., това само времето може да оцени.
Преди гледах с насмешка, когато хората споделяха, че идва етап в живота на преосмисляне, на нов поглед, на промяна, не вярвах, че човек може лесно да се промени. Сега ги разбирам, и подходящата дума за този катарзис е Съзряване. Ненадейно, една сутрин се събуждаш с чувството, че си изгубен, оглеждаш света около себе си, търсиш смисъл в делата си, търсиш себе си! През ума ти преминава всичко преживяно до тук! Моята сутрин беше преди няколко дни, деня в който не исках да влизам тук и да пиша. Не защото нямах, какво да ти кажа, а защото бях объркана и не вярвах, че ще бъда откровенна. Най-малко искам да залъгвам Теб, защото това е равносилно да лъжа и себе си.
Връщам се на онази сутрин! Събудих се уморена. Погледнах света, но той нямаше цветове, нямаше светлина! Смисъла на делата ми доби безмислено измерение. Това, което ме очакваше, като дейност през деня беше лишено от всякаква полезност. Една прозаична рутина, един кръг, в който се въртя от години, и прозрението, че трябва да променя нещата. Не ми оставаше нищо друго, освен да се отдам на импулса, макар той често пъти да води единствено само до грешки, но желанието да променя нещата беше силно и Импулса надделя. Деня мина, и решенията бяха взети! Вечерта не се питах, дали нещата имат смисъл, единственото чувство беше успокоението, че съм действала според желанието на сърцето и ума. Преди време се възхищавах на хората, които имаха смелостта да бъдат себе си, сега бях една от тях! Сторих със себе си, онова което жадуваше в душата ми и с днешна дата не се виня - не може да е Грешка, онова за което ни моли Сърцето!
От този ден на промени, минаха 10-тина дни. Време достатъчно да преосмисля стореното. Време, в което ума да се изтрезни от Импулса, и смело днес мога да кажа, че не съжалявам. Всъщност, се разделих с безумието, което ми носеше горчивина. Това бяха поредица от години, които посветих на безумната кауза да бъда себе си, там където не можех да бъда, независимо от любовта, която изпитвах към заобикалящото ме. Тази любов беше насочена към едно-единствено нещо, а всичко останало носеше само болката, която на моменти ме влудяваше. Бях свидетел на лицемерие, корупция, властолюбие, банкнотно мислене и печалба от страданието на хората...онези хора, които идват с тъга и сълзи в очите, търсещи помощта, а аз бях от другата страна, онази която трябваше да бъде състрадателна и полезна. Ден след ден попивах всички негативи, опитвах се да оправдая хората, които бяха придобили нечовешки облик в стемежа си да властват над нещата, но накрая се предадох, защото борбата за промяна не може да я водят шепа хора! Наясно съм, че парите за днешно време са важни и необходими, но не и онези банкноти, които се придобиват с лъжа, измама и жажда за богатство, забравяйки всякаква човещина!
Сега си давам сметка, че голяма част от света е подвласта на този начин на мислене, но е Престъпление да имаш това мислене, особено ако си с бялата престилка и някой "отгоре" ти нарежда как да лекуваш, според финансовия интерес на някоя фармацевтична фирма, която ти "бута" луди пари за да си пласира медикамента...и няма никакво значение, дали лекарството помага, важното е да е прилагано! Това е родната картинка в съвременното здравеопазване! Изпитвам ужас и страх ако се наложи да ползвам услугите му, защото знам, какво се случва там...! Преди дни имаше светлина за промяна, но с днешна дата, тя угасна! С нея угаснах и аз! Хората, които искат нещата да се променят са толкова малко. Останалите не искат промяна, защото за тях отдавна е забравена Хипократовата клетва, те са бизнесмени в бели престилки, трупащи капитали в сметки на фондации неплащащи данъци. Всеки преминал пациент е само бройката носеща преведена сума за него...и защо тези пациенти се изписват неизлекувани и пак се приемат?...дано в Държавата най-накрая някой си зададе този въпрос!!! Знам отговора, и той няма да Ви хареса. И пациентите знаят отговора, но те нямат избор! Те са само източника на материалното благоденствие на онези, които всячески държат нищо в страната да не бъде променяно.
Въздържам се да споделя още много факти, не за друго, а защото ме е срам...и аз нося бяла престилка, но нямах силата да продължа да бъда част от Безумието, наречено Здравеопазване!
Дали съм взела правилно решение - не знам! Знам само, че сега съвестта ми е чиста, далеч от кръга на порочната практика от "здравни грижи", която все още вирее с пълна сила. Моля се, горещо за промяна, защото все някой ден аз или мойте близки ще имат нужда от здравна помощ, а там в момента е Страшно.
Пожелавам Ви да сте много здрави! Пожелавам Ви смелостта и прозрението за благородни каузи! Пожелавам Ви Любов, защото който умее да обича истински, може да почувства стойностните неща, а те не са пари и материализъм!
"ИСТИНСКИТЕ НЕЩА СА НЕВИДИМИ ЗА ОЧИТЕ!"
