20.04.2010 / 11:40
Любимата ми чаша се счупи!
Гледах смаяно, как пада, как взима разстоянието от ръката към земята. Шумът ме стресна. Затворих от ужас очи, а когато имах смелостта да ги отворя, видях десетките парчета на пода...моята любима чаша вече я нямаше!
Наведох се, очите ми бяха пълни със сълзи. Посегнах към най-голямото останало парче, и го положих на дланта си внимателно, защото всичките му ръбове бяха остри и можех да се нараня. Идеше ми да стисна парчето, защото ме заболя от загубата! Обичах тази чаша, заради самата нея. Тя беше първото нещо всяка сутрин, което докосвах и носеше безумна наслада. Тя беше необикновенна чаша, тя беше формата от която пиех за да имам силите да продължа напред. Бях и дала душа, посветих и емоции..., а сега беше на парчета! Поисках да ги събера и залепя, но прозрях, че това е лудост, никога нямаше да е пак Моята Чаша.
Кой бутна ръката ми, та изпуснах чашата, кой и завидя, че имаше живот в нея? Може би някой, който не си дава сметка, че не може да руши чуждото, някой, който искаше да нямам нещо любимо. Или хорската алчност в стремежа да притежаваме всичко?!
Огледах стаята, бях сама! Никой не бе бутнал ръката ми. Стоях смазана, сред парчетата на счупеното любимо. Няма как да купя нова чаша, тази нямаше цена, както истинските неща в живота ни не се купуват!
Тази сутрин нямам чаша, от която да пия. На рафта има десетки, но не ги докосвам. Тъгувам по моята, която вече я няма!
Някой ден, може би ще чуя някоя чаша да ми проговори. Ще доловя в гласът и обич. Ще я докосна нежно и отнеса у дома, за да бъде моята чаша. Някой ден, може би, но не сега. Човек има право само на 2-3 чаши в живота, една - когато се ражда, една - от която пие, докато обича, и една - прощална, от която отпива, когато се сбогува с живота!
МОЯТА... СЧУПЕНАТА, БЕ ВТОРАТА!
Rp. / Пазете своите чаши, ценете ги, давайте им нужното...и e непотребно да притежавате сервизи, само няколко чаши в Живота ни са специални!
