16.04.2010 / 6:56
Добро утро. Прекрасно дъждовно утро, малко хладно, но пролетно.
Тази сутрин съм замислена, как всеки от нас има по няколко лица...може би добри и лоши?! Ако се познаваме добре, знаем коя е положителната и коя отрицателната. Опитваме се да подтискаме тази, която не ни харесва и даваме изява на онази, която ни кара да се чувстваме комфортно. Независимо от стремежа да се изявяваме като добри, мислите ни винаги се градят от цялата ни същност. Действията, са плод на цялата ни личност, независимо коя роля сме избрали да показваме в социалното си съществуване. Добри или лоши, осъзнати или не, никога няма да можем да избягаме от себе си, защото АЗ-а се е оформил и мъчението да подтискаме истинската си същност измъчва единствено самите нас. Борбата със собствения характер е най-сложната и опита да се променим почти никога няма успех. За да има успеваемост е необходимо много "ровене" в миналото, търсене на причините за да сме такива и опита да променим погледa си върху отминали неща, защото всяко събитие в миналото е кодирано в съзнанието със своята емоция и при възникване на сходна ситуация в сегашно време, ние реагираме точно с вече кодираната емоция, независимо, че обстоятелствата са други, както и хората в сега преживяната ситуация.
Наскоро писах за ревността и отново ми се ще да се върна за малко към нея. Не завиждам на хора, които са обект на ревност от страна на партньора. Толкова е задушаващо да бъдеш следен и ревнуван, особено ако няма повод за това и почти съм сигурна, че този който ревнува е воден от страха , че партньора може би постъпва, като него...т.е. страха да не би да бъде мамен, както той самият мами. Защото, когато не познаваме дадена проблематика, тя въобще не е в ума ни, камо ли да сме повлияни от нея. Същата е ревността на бащите към дъщерите - страх, че някой мъж може да постъпи нечестно и гадно, както самият баща е постъпвал с някоя жена. Голямата любов и привързаност, е и стремежа на бащата да предпази детето от друг мъж, защото самия той е наясно на какво е способен.
Ревността е затвор, и този който ревнува сам си гради килията. Ден след ден полага по някоя нова тухла към него, но не вижда, че всъщност огражда само себе си, защото това ще е бъдещо състояние единствено и само на духа му. Колкото и висок и недостъпен да е този карцер, никога няма да може да се залости в него човека, който е обект на ревността му. Защо ли сме склонни да градим сами своите затвори, водени единствено от егоизъм и егоцентризъм? Накрая винаги оставаме сами в тях!
Бих искала да спомена, колко ни бива да нараняваме от безсилие. Контролираме нещата, но когато сме неспособни да се справим с нещо, често за да не нараним егото си нараняваме човек до нас. Малцина са хората способни открито и често да признаят слабост и липса на ресурс, повечето от нас веднага нападателно осъждат ситуацията и хората в нея. В крайна сметка нападението е най-добрата защита, но едва ли вътрешно сме убедени, че това е Успех? А колко по-лесно би било, смело да изговорим слабостта и неспособността да се справим, това няма да ни направи слаби, напротив ще покажем една Достойна Самокритичност и обективна оценка на собствените ни възможности. Не е нужно от нашата слабост да страдат околните, когато се опитваме да я прикриваме. Достойното е да приемем, че сме такива, каквито сме, със своите силни и слаби страни.
Ето, тази сутрин заставам пред себе си и Вас и открито мога да споделя, че в момента съм слаба да се справя с трудностите в живота и ситуацията в която се намирам. Наясно съм, че нямам потенциала да променя някои неща, но няма да започна да нападам хората около себе си...те нямат вина за моята неспособност и слабост. Решението е да преживея трудността и сама да намеря изхода без да насилвам нещата, може би времето ще ми даде мъдростта за да постъпя по достойния начин. Не мога да бъда силна и борбена във всичко, но мога да бъда честна със себе си!
Хубав ден Ви пожелавам! Дали наранявате или умеете да обичате без да притежавате, дали сте честни със себе си или сте в постоянната борба да се убеждавате, че сте това което не сте, дали ревнувате и слагате окови на любимият/та, всяко Ваше действие или постъпка е единствено принос за Вашето емоционално състояние в следващия момент. Това, което може да си причиним, никой не може да ни стори, защото ние сме нашето минало и всичко, което имаме в главата си, като вече оформен характер и усещания. Няма лоша и добра страна, има НАШАТА СЪЩНОСТ и умеенето да сме в роля за да не покажем какви сме всъщност.
