" РЕВНОСТТА "


28.03.2010 / 8:23 (при сменен часовник)

Здравей, Писмо мое!
От онези дни трескаво размишлявам над смисъла на думата - Ревност! На пръв поглед, тя носи заряда на нещо отрицателно, може би е въпрос на асоциация?! Едва ли има човешко същество, което да не е изпитвало това чувство в даден момент от живота си?! Срещаме някой, в който се влюбваме, започваме да градим прекрасни моменти, защото в тях влагаме собствената си емоция, чувства, които заливат ежедневието ни и привнасят привкус на неповторимост и в най-обикновенните неща, които ни заобикалят. Така е, защото възприемаме света според вътрешното ни усещане. Ако сме тъжни и света е тъжен, ако изпитваме щастие, всичко около нас е заредено с положителното, което ние виждаме поради собствената настройка на духа. Чуваме това, което искаме да чуем, усмихнати сме, щастливи...но всичко, което преживяваме е през призмата на "АЗ"-а. И настъпва момента, в който започваме да се страхуваме да не изгубим усещанията си. Защо? - защото се чувстваме обичани, специални, желани! Светът е придобил цветове, а ние изпитваме страх, отново да не се върне сивотата, в която през повечето време минават дните ни. Страх...това е Ревността! И започваме ежедневно да търсим потвърждение на чувствата в човека, който сме започнали да ревнуваме. До определени граници е нормално да ревнуваме, това е също показ на чувства, особено ако усещанията между двама души са споделени. Да усетиш ревност в човека, на който държиш е приятно, до толкова, че показва обвързаност и желание да сте заедно. Малката, умерена ревност говори за желанието на отсрещната страна да бъдеш в живота му. Усещането е приятно, защото ако я няма тази мъничка ревност, сме склонни да приемем, че на човека му е все тая за нас.
Има десетки сентенции за ревността:

"В ревността има една част любов и 99 части самолюбие."
Франсоа дьо Ларошфуко

"Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта."
Марсел Пруст

"Ревността е изкуството да причиняваш на себе си повече вреда, отколкото на другите."
Волтер

"Ревността е болка, която ревностно причинява болка." (германска поговорка)

"Всяка ревност е израз на егоизъм в любовта."
Бартак

"Ревността наподобява повече завист, отколкото да е плод на някаква любов. А завистта е дребнав, пълзящ порок, в повечето случаи неоправдан и безпочвен. Ако има основателен повод за ревност, то тогава е излишно да се говори за любов. Само хората са толкова придирчиви. Пеперудата не пита цветето: Друг целувал ли те е вече?. И цветето не пита: Задиряла ли си друго цвете?"

"Човек не е ревнив, когато обича, а когато иска да бъде обичан."

Май света е оценил ревността, като слабост, даже и порок?! Доста е сложно да имам свое мнение, защото по природа май не съм ревнива. Знам, че когато обичам някого, трябва да му дам свободата да избира, да уважавам решенията, които взима. Както наскоро прочетох, че любовта е пространство, което предоставяш на другия да бъде себе си. Пагубно за една връзка е да се опитваме да моделираме партньора или да настояваме той да се променя, както на нас ни е угодно...това вече не е любов! Това е чувство за "Собственост" и безсилието в стремежа да задържим някого до себе си! Прекрасно е някой да ни обича, но не и да изискаваме той да е даденост в живота ни, единствено за да обслужва собственото ни Его. Някой от нас, имат склонност да превръщат партньора си в "обслужващ персонал на собствените прищевки" - колко жалка картинка на съвместно съществуване. Единият експлоатира, а другият е в клетката на примирението. В тази ситуация няма виновни, има я единствено Слабостта и на двамата, които живеят в порочният кръг на криворазбрано съжителство. Тук ревността има страшни измерения, защото страха е огромен да не загубим човека, които се е превърнал в слуга на желанията ни. Такава двойка буди единствено съжаление, защото при тях няма компромиса на градивното и липсва взаимното Уважение!
С колко сложни неща днес те занимавам, Писмо мое! Ревност, любов...! Тези усещания се възпитават от детска възраст. Всяко преживяно нещо се кодира в ума и последващите реакции в живота са на база преживяното. Имам собствен извод за едно усещане: Ако, като дете не си получавал нужната любов, като възрастен няма да преставаш да я търсиш! И когато се влюбиш, ще си онова дете, което все още жадува да бъде прегърнато, целунато, обичано! Но това не може да компенсира времето, в което си бил лишен от нужната любов! За това, често прегръщам децата си и им казвам, колко много ги обичам! Не искам един ден да се чувстват ощетени, само защото не съм имала смелостта да им показвам чувствата си или съм се срамувала да изговоря това, което съм усещала. Зрелостта на един индивид идва от подкрепата, с която го възпитаваме а най-голямата подкрепа за едно Човешко същество е да се чувства Обичано, такова каквото е! Децата ми грешат, но и в тези моменти им показвам, че ги обичам...т.е. с тях съм изцяло, докато трупат собствената си житейска мъдрост. Всеки може да порицава и възпитава, чрез метода - аз съм по-умен и по-зрял, и ще ме слушаш!
Говорех за ревността, а се отплеснах! В заключение си мисля, че когато обичаме някой истински и силно, трябва да се радваме на чувствата си, докато те ни носят щастливото усещане. Няма смисъл да сме изпълнени със страх! Ние не притежаваме Никой и Никой не може да ни притежава. Тайнството на Любовта е да споделиш Себе си, да допуснеш някой много близко, да му дадеш място в интимността си. Ако това е споделено, няма място за ревност. И докато чувствата изпълват сърцата ни, докато виждаме любовта във всичко...нека дадем шанс на Човека до нас да ни обича и да го обичаме, такъв, какъвто е! Ако всичко е Истинско, ако никой не принуждава другият да бъде нещо, което той не желае и не може да бъде...това е Любовта!

Рp./ Днес е прекрасният християнски празник Цветница. Честитя на всички празнуващи! Нека животът им е пълен със здраве, късмет и любов! Смисъла на дните, е в това да показваме на близките, колко много ги обичаме! Ако във Вас, тържествува любовта, дайте и живот и показност, защото нейното съществуване ще стопли сърцата, на онези към които е отправена! Покажете Уважение към живота на човека до Вас и го дарете с възможността да бъде себе си, така ще имате любовта, която всяко човешко същество има потребност за да преминава с достойнство през дните си!
Ревността и егоизъма никога не са били градивни и позитивни емоции!