Днес в 06:02
Бяла тишина! Навън снегът отново е прикрил сивотата на заобикалящото ни. Искрящ и чист! Зараждащ се ден с очаквано и неочаквано!
След минути ежедневието ще ни засмуче и отново ще пулсираме с проблематиката му! Ставам рано, и добре, че е така, за да имам малко време да бъда единствено себе си. Време, в което съм само аз - без ролята на майка, съпруга колега, приятел! Минути за равносметка, за планове и мечти! После денят започва и цялата отговорност, която сме поели на гърба си, ни повлича и понякога нямаме време да чуем даже собствените си мисли.
Бяла сутрин...зимна сутрин! Няколко прозорчета в квартала светят. Кой знае, зад всеки от тях, какви емоция се крие, сгушена в душата на някой човек?
Днес съм тъжна! Замислила съм се какво постигнах, какво исках и дали съм щастлива? Всеки от нас има подобни дни. Знам, че ще ми мине, но сега му е дошло времето на тези размисли и се налага отново да ги премисля. Дано, намеря в тях някаква мъдрост за себе си, че следващите да са по-леки! Най-страшна е мисълта, дали съм оправдала очакванията на близките си? Обвинявам се за времето, което посвещавам на други каузи и лишавам най-скъпите си хора от внимание и грижи, съзнавайки дълбоко в себе си, че не съм права! Едното ми дете и вече голямо, но чувството за вина към него ме измъчва! Опитвам се да компенсирам с нелепи оправдания, но стойностни такива нямам! Тук е мястото да му се извиня пак, за отсъствията ми понякога, да му кажа, колко много го обичам, и сега, когато е на хиляди километри от мен, колко много ми липсва, и колко по-силно е самообвинението за пропуснатото. Няма как да върна времето назад, но и шанса за реванш вече го няма, защото живота му вече е в друга страна, в живот различен! Знам, че болката с времето ще се засилва, защото мъдростта на годините я трупаме и без да искаме! Знаете ли, мисля си, че след време, спомените от живота ни ще са свързани със спомен за емоция, а не толкова събития! Винаги трябва да имаме време да прегърнем близките си, и не трябва да спестяваме нито една добра дума за тях. Една моя възрастна роднина наскоро сподели: " Не съжалявам в живота си за това, което съм казала, съжалявам за това, което не посмях да изкажа! Имаше хора в живота ми, които обичах и не намерих сили и кураж да им го изрека!" Много мисля върху казаното и стигнах до извода, че да кажеш на някого ОБИЧАМ ТЕ, не е слабост! Доста от нас си го спестяват, мислейки, че да го показваш е достатъчно!
За това днес, наред с грижата, която полагам за близките си, водена от любовта ми към тях, искам и да им кажа: " ОБИЧАМ ТЕ" (на всеки един от тях)...ВИЕ СТЕ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА МИ И МИ ПРОСТЕТЕ ЗА ГРЕШКИТЕ! ПРОСТЕТЕ МИ, ЗА ВРЕМЕТО, КОГАТО НЕ БЯХ И НЕ СЪМ ДО ВАС! ВСЯКО МОЕ ДЕЙСТВИЕ Е В ИМЕТО НА ТОВА ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ! СИНЪТ МИ, КОЙТО ЕМИГРИРА ЗА ДА ИМА ПО-ДОБЪР ЖИВОТ ОТ ТУК, ИСКАМ ДА ПОМОЛЯ ЗА ПРОШКА! ПРОСТИ МИ, ЧЕ ПОНЯКОГА МЕ НЯМАШЕ! ПРОСТИ МИ ЗА ПРОПУСНАТИТЕ МОМЕНТИ, КОГАТО ТРЯБВАШЕ ДА СИ В ПРЕГРЪДКИТЕ МИ ЗА ДА ТЕ УСПОКОЯ! ПРОСТИ МИ, ЗА ЦЕЛУВКИТЕ, КОИТО ПОНЯКОГА НЕ МОЖЕХ ДА ТИ ДАМ! ЗНАМ, ЧЕ ТОВА ВСЕ ПОВЕЧЕ ЩЕ МИ ТЕЖИ И АЗ ЛИЧНО НИКОГА НЯМА ДА СИ ГО ПРОСТЯ!
ОБИЧАМ ТЕ!
