" ОТНОВО В ДЕЛНИКА " - ЧЕСТИТА 2010
Светлините угаснаха! Прожекторите един по един, спряха да осветяват дните ни. Празниците ни дадоха своето, ние на тях нашето.( малко/много завишен холестерол и високи чернодробни показатели...триглицеридите, кой ги брои? ) Като беззащитни деца осиротяхме, насред сивотата на предишният делник! Лампичките на елхите ни още светят, но усещането за прелестта им се позагуби. Украсата около нас още няколко дни ще ни напомня за отминалото, но вече сякаш ще ни навява само тъга. Сега само планираме, кога ще я махнем, за да не бродим тъжни из дома си! Равносметка няма, имаше за малко бягство от това, къде сме и кои сме! Догодина със сигурност ще се питаме: "Абе, на кого се падна парата от питката?" ( ако не е било на нас .) Догодина, отново ще подредим новата елха и ще украсим света си с лампички, защото обичаме да бягаме от действителността!
Посрещам новият ден и се сещам, че точно сега, си беше баш - идеално за решение да откажа цигарите, да се запиша да спортувам, да променя нещо...но съм задимила от ранни зори и поне не ме е яд, че ако си бях обещавала подобно нещо, сега щях да се чувствам ужасно КОФТИ!
Всъщност, вчера 1 януари се събудих със странното чувство, че не ми пука от несгодите, и останах доволна, че това усещане ме държа целия ден. Вечерта, малко ме зачовърка за ЕДНО НЕЩО, ма то се дължеше на телефонни разговори с колеги, с които си честитяхме Новата година и това ме подсети, че след няколко дни, отново ще ме завладее безумието на професията. Обичам и Уважавам колегите си, но напоследък ми е съклет на работното място поради новорешения с политически и бизнес нюанси!...( защо избрах да си легна с новата книга на Стивън Кинг? - може би отзвук от същите тези разговори и подсещания.)
Днес е 2 януари! Навика да ставам рано се възвърна. Кафето и пред мен, но се зарекох да не отварям пресата а да стъкмя някаква глупост, като тази. Напоследък все ме кара да пиша, очевидно се смахвам! Навън е още тъмно, тишината се нарушава от избора да слушам Leonard Cohen ( но на слушалки, за да не събудя домашните ) И музиката е бягство, което можем да си позволим по-често от т.нар. Празници.
Вече забравих, какво искам да напиша...помня, че исках да Ви честитя Новата 2010. Да сте много ЗДРАВИ ( здравеопазване в БГ няма, та и Вие си го саможелайте силно ), да имате много КЪСМЕТ, ма да не вземете да вярвате в тотото - каузата е безмислена, да сте много ЩАСТЛИВИ, кой, както разбира тази дума по значение! И накрая Ви желая ЛЮБОВ...истинска, силна и умопомръчаваща сетивата! Винаги съм поставяла ЛЮБОВТА над всичко, макар много хора да не я разбират по същество, защото им е трудно да превъзмогнат себелюбието си!( но и това си е любов, даже висш пилотаж )
Май се изказах, без даже да съм Ви искала думата! ( че кой ли ме и чете )
02.01.2010 6:55
Светлините угаснаха! Прожекторите един по един, спряха да осветяват дните ни. Празниците ни дадоха своето, ние на тях нашето.( малко/много завишен холестерол и високи чернодробни показатели...триглицеридите, кой ги брои? ) Като беззащитни деца осиротяхме, насред сивотата на предишният делник! Лампичките на елхите ни още светят, но усещането за прелестта им се позагуби. Украсата около нас още няколко дни ще ни напомня за отминалото, но вече сякаш ще ни навява само тъга. Сега само планираме, кога ще я махнем, за да не бродим тъжни из дома си! Равносметка няма, имаше за малко бягство от това, къде сме и кои сме! Догодина със сигурност ще се питаме: "Абе, на кого се падна парата от питката?" ( ако не е било на нас .) Догодина, отново ще подредим новата елха и ще украсим света си с лампички, защото обичаме да бягаме от действителността!
Посрещам новият ден и се сещам, че точно сега, си беше баш - идеално за решение да откажа цигарите, да се запиша да спортувам, да променя нещо...но съм задимила от ранни зори и поне не ме е яд, че ако си бях обещавала подобно нещо, сега щях да се чувствам ужасно КОФТИ!
Всъщност, вчера 1 януари се събудих със странното чувство, че не ми пука от несгодите, и останах доволна, че това усещане ме държа целия ден. Вечерта, малко ме зачовърка за ЕДНО НЕЩО, ма то се дължеше на телефонни разговори с колеги, с които си честитяхме Новата година и това ме подсети, че след няколко дни, отново ще ме завладее безумието на професията. Обичам и Уважавам колегите си, но напоследък ми е съклет на работното място поради новорешения с политически и бизнес нюанси!...( защо избрах да си легна с новата книга на Стивън Кинг? - може би отзвук от същите тези разговори и подсещания.)
Днес е 2 януари! Навика да ставам рано се възвърна. Кафето и пред мен, но се зарекох да не отварям пресата а да стъкмя някаква глупост, като тази. Напоследък все ме кара да пиша, очевидно се смахвам! Навън е още тъмно, тишината се нарушава от избора да слушам Leonard Cohen ( но на слушалки, за да не събудя домашните ) И музиката е бягство, което можем да си позволим по-често от т.нар. Празници.
Вече забравих, какво искам да напиша...помня, че исках да Ви честитя Новата 2010. Да сте много ЗДРАВИ ( здравеопазване в БГ няма, та и Вие си го саможелайте силно ), да имате много КЪСМЕТ, ма да не вземете да вярвате в тотото - каузата е безмислена, да сте много ЩАСТЛИВИ, кой, както разбира тази дума по значение! И накрая Ви желая ЛЮБОВ...истинска, силна и умопомръчаваща сетивата! Винаги съм поставяла ЛЮБОВТА над всичко, макар много хора да не я разбират по същество, защото им е трудно да превъзмогнат себелюбието си!( но и това си е любов, даже висш пилотаж )
Май се изказах, без даже да съм Ви искала думата! ( че кой ли ме и чете )
02.01.2010 6:55
