Днес в 06:41
Едва ли Ви се чете подобно нещо, за това може и въобще да не го почвате! Преди дни със сина ми зачекнахме темата и дадох обещание да споделя с него сутрешни, бистри мисли. Дискутирахме " СТРАХЪТ от смъртта " и защо някои човешки индивиди са обсебени от този страх?
Човек се ражда с вроден инстинкт за самосъхранение, което в последствие доизгражда! През целият ни житейски път се предпазваме, съхраняваме и лекуваме! Но и през всичките ни земни дни, непрекъснато се сблъскваме със " финала на човешкият живот ", изпращайки за последно някой наш близък или познат! Всеки има различен начин за справяне с преживяното, но като цяло едно такова събитие ни напомня, че всеки един от нас е смъртен!
Много пъти съм се питала, защо в живота ни въобще има този този страх, когато е много по-ценно да се съсредоточиш върху това, как живееш и какво ще оставиш след себе си? Нима си заслужава да преминаваш през дните си, като непрекъснато мислиш, как утре няма да те има и това да влошава качеството на емоциите, които заобикалящото ти предлага! ( не говоря за патология ). Защо ни е страх? Има само един отговор: Защото себелюбието и егоизма са вградени в нас! И всеки се юрва да се прикачи към нещо, което успокоява страхът му. Някой стават религиозни, други изчитат наличната литература за" живота след смъртта", трети се мислят за безсмъртни и живеят безпърдонно без да признават/осъзнават, че и тях ги е страх. Не твърдя, че това е ежедневие, защото ако е, то си има диагнози - ХИПОХОНДРИЯ И ДР.!
Преди години, когато бях студентка, по време на една аутопсия, попитах патоанатома, вярва ли в " НЕЩОТО " след смъртта? Той се усмихна и ми каза само едно изречение: " Няма как, едно толкова съвършенно изделие, като човешкият организъм да се загуби просто ей така!!!" Още осмислям казаното. Дали се пошегува или беше сериозен, анализирам и до днес?
Защо седнах да пиша за смъртта? Защото за мен темата е ежедневие. В клиниката това се дискутира непрекъснато. Задачата на работещите там е да запазим човешкия живот и предпазим хора, които искат да сложат край на дните си! Звучи страшно и е така! Всеки ден се сблъскваме със съдби, преживявания, сълзи и опити за самоубийства. И колкото и дълго да работиш това, няма как да не настръхнеш, когато някой сподели, че не му се живее! Много от Вас са чували за депресията! На всеки може да се случи и съм сигурна, че доста хора са минали през нея в даден етап от живота си без даже да си дават сметка! Някои имат собствен ресурс да се справят с нея, други нямат и човек не бива да се срамува да потъси помощ - отдавна не е срамно да отидеш на психиатър, ако си наясно с проблематиката на психиатрията!
Засърбяват ме ръцете да Ви споделя един случай преди много години! Имахме една млада пациентка, която няколко пъти беше правила опити за самоубийство. Близките я настаниха при нас за лечение. Започнахме такова и момичето взе да се отдалечава от решението да сложи край на живота си. На родителите разяснихме, че това младо момиче има депресия, но в България е срамно (все още), че психиатър те е лекувал и те на съзнателно и подсъзнателно ниво отказваха да приемат реалността, че детето им има психиатричен проблем. Ние лекувахме депресията, а те следобяд я взимаха и водеха на екстрасенс, защото той им беше казал, че на детето е направено " черна магия ", и там се " лееха куршуми " и куп други щуротии за да се развали магията. Момичето се подобри и я изписахме с поотшумяла депресия, но с препоръка да продължи лечението в домашни условия! В последствие разбрахме, че великият екстрасенс е " назначил " спиране на лекарствата, детето отново се е влошило и този път е успяло да сложи край на живота си!!! Няма по-зловещо погребение от това на собственото дете, но дано тези хора в мъката и сълзите си да са осъзнали, че всичко това се дължеше на ДЕПРЕСИЯТА а тя отдавна е лечима! Но ако са го осъзнали, живота им в момента е АД!
И сега, когато чуя, че някой вярва на гледачки, баячки и други измамници - настръхвам! Колко ли много съдби са решавани от ЧУДОВИЩНОТО ВЯРВАНЕ в тези хора?
В края на краищата всички сме смъртни! Отделете 2 часа от скъпоценното си време и се разходете из някое близко гробище.( сигурна съм, че място за паркиране там винаги има ) Взирайте се в надгробните плочи, четете имената на тях, година на раждане - година на смъртта! И може би така ще се върнете в къщи при близките си, ще ги целунете и ще си дадете сметка, че е ВАЖНО как живеем, какво даваме, като любов и грижа на хората, които обичаме, а дали ще умрем - ТОВА Е НАПЪЛНО СИГУРНО!
P.P. За всеки случай оставете паролите за регистрации в нета на някой близък, да не вземем да виснем, като мъртви души в нет-пространството, че в тая работа ред няма! То сигурно ще стане модерно и тук да се изплесва на стената по нЕкой некролог?
