Днес в 05:01
Вчера по Ваш съвет, реших от днес да не мисля много, било вредно и сега, когато се замисля сте напълно прави. Колкото повече се мисли, толкова повече има риск да те стЕга капата ежедневно! И тази сутрин взимам смелото решение, да го подкарам "през просото", кво толкова, най-много да стана за резил, ма няма да им е за първи път!
Гледам, че пак е наваляло сняг и съм убедена, че ме чака затруднено добиране до работата, но нали вече нямам кой-знае, каква мисъл и само си казвам:" Ебала съм му майката, че стигнЕм някак!" По пътя мога бурно да си псувам зад волана- пътя, снега, снегопочистващите и останалите участници в движението, като шофьори и пешеходци - и никой няма право да се сърди, аз съм човек без особена мисъл...подкарала го на: "квото на душата- тва и на устата". Аман от възпитание!
В службата, ще довърша започнатото пред колегите и хич нЕма да се съобразявам с техните оплаквания за висене по спирките, па лично решение си е, че нЕмат книжка и кола! Да са взели, за да не мръзнат из градският транспорт! На мен да не ми е лесно, да разчиствам колата и после с тотално напрежение и стрес да се добирам до работното място...толкова изхабени нерви, а те само единият студ изтърпяват (сега и нЕма толкова миризми из обществените возила, само малко на чесън и алкохол), тъй, че да траят днес!
После без особена мисъл ще се впусна в служебните си дела! То па напоследък едни дела...тури му пепел! Само хронифицирам и аз покрай останалите!
Малко мисъл мога да вложа ако Шефката пак задудне, че не пестиме парното, ма то можеш ли да обикаляш по цял ден радиаторите и да ги намаляваш, да не говорим, че някои и на "звездичка", си бумкат топлото за страх. Отгоре на всичко някои колеги са топлолюбиви, други в климакс, трети им ври - ходи угоди на всички - не СТАА!
Към обед ще се отдам на глада, без особена мисъл, мога да хапна некоя "принцеска" и льокнем едно тъмно, ма тва си е тайна - имам една колежка, съмишленичка в това! И без особена затормозявка на мисълта, ще си дойде края на работният ден...еле, че днес си е петък! Ще си грабна в едно пликче престилката ( мръсничка е) и ще отшумя към дома с бавна скорост, зависи дали ония от фирмите за снегопочистването пак не са чесали мадури, подхилквайки се на нас, средностатистическият българин, които се опитава да се добере от точка А до точка Б.
Вчера по Ваш съвет, реших от днес да не мисля много, било вредно и сега, когато се замисля сте напълно прави. Колкото повече се мисли, толкова повече има риск да те стЕга капата ежедневно! И тази сутрин взимам смелото решение, да го подкарам "през просото", кво толкова, най-много да стана за резил, ма няма да им е за първи път!
Гледам, че пак е наваляло сняг и съм убедена, че ме чака затруднено добиране до работата, но нали вече нямам кой-знае, каква мисъл и само си казвам:" Ебала съм му майката, че стигнЕм някак!" По пътя мога бурно да си псувам зад волана- пътя, снега, снегопочистващите и останалите участници в движението, като шофьори и пешеходци - и никой няма право да се сърди, аз съм човек без особена мисъл...подкарала го на: "квото на душата- тва и на устата". Аман от възпитание!
В службата, ще довърша започнатото пред колегите и хич нЕма да се съобразявам с техните оплаквания за висене по спирките, па лично решение си е, че нЕмат книжка и кола! Да са взели, за да не мръзнат из градският транспорт! На мен да не ми е лесно, да разчиствам колата и после с тотално напрежение и стрес да се добирам до работното място...толкова изхабени нерви, а те само единият студ изтърпяват (сега и нЕма толкова миризми из обществените возила, само малко на чесън и алкохол), тъй, че да траят днес!
После без особена мисъл ще се впусна в служебните си дела! То па напоследък едни дела...тури му пепел! Само хронифицирам и аз покрай останалите!
Малко мисъл мога да вложа ако Шефката пак задудне, че не пестиме парното, ма то можеш ли да обикаляш по цял ден радиаторите и да ги намаляваш, да не говорим, че някои и на "звездичка", си бумкат топлото за страх. Отгоре на всичко някои колеги са топлолюбиви, други в климакс, трети им ври - ходи угоди на всички - не СТАА!
Към обед ще се отдам на глада, без особена мисъл, мога да хапна некоя "принцеска" и льокнем едно тъмно, ма тва си е тайна - имам една колежка, съмишленичка в това! И без особена затормозявка на мисълта, ще си дойде края на работният ден...еле, че днес си е петък! Ще си грабна в едно пликче престилката ( мръсничка е) и ще отшумя към дома с бавна скорост, зависи дали ония от фирмите за снегопочистването пак не са чесали мадури, подхилквайки се на нас, средностатистическият българин, които се опитава да се добере от точка А до точка Б.
И така деня е преполовен!
Прибирам се аз в къщи и понеже нямам мисъл и една пералня да пусна, ще включа компа...трЕбва да се повиси в нета! Ще прегледам във FB, на кой-какъв късмет се е паднал, на кой кокошките са снесли и чии риби са останали гладни...даже мога да Ви нахокам, че сте безрасъдни и нямате и капка отговорност към поетите дела по ферми и аквариуми! На други ще разгледам новите снимки, някои от тях ме кефят, но други ме вкарват в дълбок размисъл, но нали днес е " ден без мисъл", та ме боли фара, кой какво е пльоснал на стената си!(излагацията си е негова)
Ако нЕкой днес е решил да ме ухажва, да се отказва тутакси! Нема да му се отвори парашута, преди да е изпрати дузина рози на адрес, 50 любовни СМС-а, и покана за романтичен обяд без подтекст! Аре са, аз да не съм Мара-общата, пък и придържайки се към "популация без мисъл", ще сакам оня живот от клиповете на чалгаджийките! Да живее материализацията на чувствата!
Привечер, със схванато дупе от кебик пред компа, може да се надигна, ма само за някой залък или да отида по себе си. Обещавам да не прочета нито ред от нЕкоя книга, нито да гледам новините, нито да въртя, като изоглавена велоергометъра. Ехаааа, егати готския ден се очертава. Пълно безхаберие...току виж ми аресало!
На Вас, които сте седнали да четете туй безмислено писание, пожелавам също днес да е деня на Вашата воля! Правете, каквото си сакате, па да става, каквото ще!
Отивам по себе си, ...така ми действа кафето! (нали нямам мисъл, та ще си казвам всичко)
Аре, до скоро, за да си споделяме ПРОТОПЛАЗМЕНИТЕ преживяванията!
Ако нЕкой днес е решил да ме ухажва, да се отказва тутакси! Нема да му се отвори парашута, преди да е изпрати дузина рози на адрес, 50 любовни СМС-а, и покана за романтичен обяд без подтекст! Аре са, аз да не съм Мара-общата, пък и придържайки се към "популация без мисъл", ще сакам оня живот от клиповете на чалгаджийките! Да живее материализацията на чувствата!
Привечер, със схванато дупе от кебик пред компа, може да се надигна, ма само за някой залък или да отида по себе си. Обещавам да не прочета нито ред от нЕкоя книга, нито да гледам новините, нито да въртя, като изоглавена велоергометъра. Ехаааа, егати готския ден се очертава. Пълно безхаберие...току виж ми аресало!
На Вас, които сте седнали да четете туй безмислено писание, пожелавам също днес да е деня на Вашата воля! Правете, каквото си сакате, па да става, каквото ще!
Отивам по себе си, ...така ми действа кафето! (нали нямам мисъл, та ще си казвам всичко)
Аре, до скоро, за да си споделяме ПРОТОПЛАЗМЕНИТЕ преживяванията!
