Добро утро! Пролетното утро на 23 март 2010.
Събудих се с усещането, че още ми се спи, но станах. Пия кафе с любимият компютър, който е незаменимата компания в тези часове.
Много съм доволна от вчерашният ден! Първо, защото с радост установих, че са оправили дупките по Драган Цанков, второ, защото се сдобих с нещо мечтано и трето, почнала съм да се храня отлично, даже закусвам - отиде ми на кино линията на заслабваща и застаряваща дама. Понапълних малко деколтето, но и други места взеха да се оформят, ма кво съм седнала да се кахъря и без това на тия години се започва старческата деформация, коя съм аз, че да се боря с природата?! Е, водя някаква битка, защото преди два месеца в къщи цъфна един велоергометър, за който мъжа ми каза, че ще е само закачалка, заемаща място в спалнята, но се заблуди. Аз се привързах доста към него и всеки ден му отдавам дължимото, даже попрекалявам. С малки пропуски, няма ден в който да не мина поне десет километра, даже вече с днешна дата не ги усещам, като някакво тегло. Само дето от няколко дни, нещо в него се прецака и сега шума, който издава е доста тракащ, с лек дизелов нюанс. Моля се, да не се счупи, че ме чака тежка депресия, докато го поправят.
Та, водя си аз борбата с годините...отстрани съм, като някой хамстер и ще приема акъл, как да направя така, че поне от това изоглавено въртене да произвеждам енергия, барем си зареждам мобилният на аванта?
Сега за закуската да спомена...никога през живота си не съм закусвала, какво ми стана, не знам!? Ям, та ушите ми пукат и нямате представа с какъв апетит. Едни мекици, едни баници...направо не е истина! Само до бозата още не съм я докарала, ма намерисва и на това. То и на колегите направи впечатление, даже подигравки търпя за безобразният принос в личната деформация...абе, я да си гледат собствените телеса и без това съм втората по хърбавост в клиниката!!! Нали после имам някакъв спорт в живота, колелото в спалнята.
Сега за дупките по Драган Цанков. БЕха си Уникални! Едни такива, Гооолеми и дълбочки, като след бомбандировка. Чудниии...трябваше си бая майсторлък за обхода им. Ма тва си е цяло изкуство, щото избягваш една, па се нахендриш в друга. Сутрин се изхитрявах да минавам разстоянието в насрещното платно, докато няма още коли и таза идея я видЕх от полицейските коли! Викам си: е са, ако ще ме спират, да ме хокат и аз няма да им остана длъжна, защото нали те са примера на обществото за дисциплина?!? Нямам семки да ги почерпя, ама и лев няма да видят от мен. С пот на челото ще пишат фиш или акт, нещо, което ако сте забелязали ИЧ не им се отдава отръки! Сега се присетих, как един път ме спряха, защото нагличко говорих в движение по телефона, пак на тоя пусти Драган Цанков. И започна едно пазарене: сухо или глоба на фиш? Аз държах на документа, те на другото, но като видяха, че няма да излязат на глава, тюхкаво извадиха тестето с фишове. По-посърнали физиономии в живота не съм виждала! Гротеска!
И накрая да спомена за придобитото мечтано от вчера! Голям мерак имах за него, не мога да Ви кажа защо, и аз не съм наясно?! Само знам, че ми харесва, заради ретро излъчването, заради загадъчността и защото е придобило уникално значение, наред с тревиалността. Миналата седмица, само мелех, колко искам да имам един екземпляр от това нещо и вчера една колежка, в луксозна опаковка ми го подари най-тържествено в 7:42. С трепет поех пликчето, и заради жеста, който беше безкрайно мил, и заради съдържанието на подаръка. Вътре бяха мойте първи в живота Килоти, от ония, които смятате за бабешките гащи, ама аз не гледам на тях така! Мойте са прекрасни, памучни, на дискретни точки, за които дъщеря ми каза: "гащи на пъпки". Пробвах ги веднага и усещането да си в тях беше, все едно се намирам в защитена среда от външни влияния, даже самочувствие ми дойде, че съм притежател на таквоз нещо! Замислих се: Колко малко му трябва на човек?, но всичко зависи от ценностната система. Понякога най-малкият жест на внимание, може да е безкрайно мил! Всичко опира до усета в човек, до истинноста на емоциите, до желанието да бъдеш добър към околното и най-вече Себеотдаване...ако обичаш истински себе си и хората около теб!
Това е живота ми...Мекици, Килоти и Дупки. Нямам претенции за светски преживявания!
Айде, хубав Ви ден! Пожелавам Ви, да изпитвате радостта от малките неща!
Rp./ Мъжа ми иска да купува джип, ама съм сигурна, че няма да се радвам толкова, колкото на новите гащи. И ако продължа така, скоро ще съм затлъстяла лелка, набиваща мекици в джипа и обута в килоти (само трябва да си купя по-голям размер от сегашния.)
