17.03.2010 / 5:36
Мило, мое Писмо, не съм те забравила, Добро утро!
Никой така лесно не може да се откаже от себе си и лудостта!
Тези дни, откакто не съм ти писала минаха в доста тъга, но днес посвещавам утрото на Теб! Искам да пиша за много неща, хубави неща!
" Кажи, не е ли чудо...годините летят, летят! А аз, в теб се влюбвам, като за първи път. Чакат ни още тъй хубави дни, хубави нощи... за теб и за мене! Щом се откриваме, както преди, всяка година по същото време.
Щом видя те... с надежда... очите ми блестят!... " - споделям с теб, текст на една песен, която наскоро открих и ме е обсебила. Слушам я постоянно, даже в момента искам да ти я подаря, въпреки, че май стана обратното. Нали знаеш, че понякога чуваме музика, която успява да ни докосне отвътре, тази песен успя да ме залее цялата. И днес мило, мое Писмо, освен очи, вече има и музика в теб, нежна и с много надежда в нея...станала съм безобразно романтична, напук на цялото сиво ежедневия и грижи. В теб виждам спасение и емоционално съхранение. Ти си хапчето срещу депресията, чашата с лед на мойто питие, здравият сън и сънищата в него, водата, която нежно облива тялото, докато се къпя, ти си всичко хубаво, което ми се случва и аз успявам да му се радвам. От този миг ти вменявам отговорности, а твоята мисия е да ме държиш на повърхността и да не позволяваш да се удавя.
Днес ще ти споделя една мечта! Малко е странна, но знам, че на теб мога да напиша всичко. То не е толкова мечта, колкото липса на време да осъществя нещо, за което копнея от много месеци. Искам да замина, да се кача в колата, да пусна музика и да поема по магистрала...знам къде отивам, на едно място, което винаги ми е давало сила и енергия да продължавам напред в живота. Представям си самото пътуване, пейзажите покрай които ще мина и топлото очакване, да пристигна там. За много хора това "място" не е нищо особено, но за мен е нещо Изключително. Открих го преди 5-6 години и от тогава няма година, в която да не искам да се връщам там, понякога по няколко пъти! Този път ми се иска да взема и теб, сигурна съм, че ще усетиш магията му, ние с теб сме Едно!
...тази сутрин сме поели пътя натам, до мен си в колата, мълчим, защото можем да говорим и без думи, само с очи. Слушаме "нашата" песен, от време на време нежно те погалвам по ръката, а ти се усмихваш. Очите ти ми казват: " Нали знаеш, че всеки път, когато съм до теб не ми стигат думите, а когато се смееш искам времето да спре, искам да те прегърна, искам да заминем някъде толкова далеч, за да се скрием от времето...само двамата!"
...и ето, че пристигаме. Паркираме на малкият паркинг, слизаме и поемаме от онзи вълшебен въздух, който залива душите със спокойствието на заобикалящото. Хващам ръката ти и те отвеждам в "моя свят" - един малък басейн, два шезлонга, за теб и за мен! Обградени сме от величествена природа, а някъде там, в далечината се вижда камбанарията на един манастир...Роженския! Отпускаме се, всеки на своя шезлонг и отново няма нужда да говорим. Искам да държа ръката ти, а очите ни да се пълнят с всеки цвят от пролетта в природата. Слънцето нежно гали лицата ни, а мислите ни се сливат в едно...може би ще останем така часове и единственият звук ще е песента на птиците! След това сливане и отдаване ще отидем да хапнем. Позволи ми да те храня...бавно, с много нежност ще ти давам всяка хапка и глътка, ще се усмихваме с очи и ще ти се радвам. После може отново да се върнем до басейна за едно кафе, с много захар!...минутите ще минават бавно, защото там времето, като измерение не съществува. По приказният залез ще разберем, кога деня ни казва сбогом и луната ще ни поздрави. Тогава ме отведи в стаята... там ще сме в уютна френска обстановка. Стопаните на това място са решили да е така и имат невероятен вкус. Заключи вратата, притегли ме към теб и ме целуни...спри всички часовници, накарай луната да се усмихне и една звезда да падне...толкова е хубаво, нашите устни са слети и топлината на телата излъчват аура около нас...!
Rp./ В коментари оставям линк към песента!
Нямах смелостта да продължа писмото, но ако усетите музиката с душата си, знаете продължението...!
