"Поредното утро...часът е 5:13, деня е вторник, 9 март, годината е 2010, България, София - столичен квартал"...стенограма ще да е някаква това!...иде ми да напиша много в телеграфен вид. Само думи, които нямат нищо общо помежду си, но така рискувам да ме изтълкувате по своему и да не съм казала всъщност нищо. И какво от това, нямам претенция за значимост и писанията в блога са някакво разнообразие за ставанията по нощите. Трябва да благодаря на съпруга си, защото на него му хрумна идеята да ми го подари, и сега май осъзна, че само е подхранил лудостта ми! Всеки си я има, хората наричат всяка странност - лудост! Когато някой е различен и остава неразбираем, веднага му лепват този етикет. Така оправдаваме невъзможността да разберем или приемем различното...колко сме жалки! Не търпим някой, които е различен, а понякога този човек е просто себе си, без маската на лицемерието, в което ни възпитават от деца. Колко от Вас имат смелостта и доблестта да кажат в очите на някого, какво наистина мислят?...Страх, че ще бъдат отхвърлени, страх да не останат сами - сами в кое? Тук не става въпрос да се критикува а да можем да изразим чувствата и мислите си. Когато нещо ни харесва да го изречем или когато друго ни натъжава да го изразим с думи. Само че повечето от нас преглъщат всичко преживяно, страхуват се да обличат чувствата си в думи и са убедени, че ако го сторят ще признаят някаква слабост.
Днес няма да съм слабата, макар често и аз да имам тази склонност. Тази сутрин ще кажа, какво мисля точка по точка и не ме е срам. Вие пък ще си замълчите, че сте прочели това...знам и защо! :)
1. Обичам родителите си, въпреки болката която преживях заради тяхното мълчание години наред! Ще ги упреквам за това цял живот, но няма да спра да ги Уважавам!
2. Обичам Децата си безрезервно! Готова съм на всичко за тях. Те са Единственото смислено нещо, което създадох в живота си! Макар да растат и да имат свой живот, заставам зад тях във всяко тяхно решение и ги подкрепям. Ако сгрешат ще целувам сълзите им и ще се опитвам да отнемам болката!
3. Обичам мъжа си, въпреки че се е отдал на професията и се чувствам изоставена. Той е прекрасен баща а всъщност това е доста важно! Никога не ме е нагрубил или обидил, аз съм го правила, когато яда е надделявал. След 10 години заедно все още нищо не ме дразни в него, а умението му да ме разсмива е неповторимо.
4. Обичам психиатрията, заради самата нея! Там живота е някак истински и няма подправени неща. Даже пациентите са по-човечни от хората в реалността.
Там няма лицемерие. Тя ми даде много. Научиме да разпознавам фалша.
5. Харесвам живота си, такъв какъвто е, с всичките преживявания в него. Не съжалявам за нищо до тук...Харесвам вещите, които ме заобикалят, но харесвам и да изхвърлям ненужното. Научих от една книга, че е хубаво на всеки определен период от време да обиколим дома си и всичко, до което не сме се докосвали или е било непотребно да бъде изхвърляно. Не е нужно да се затрупваме от свят и материалности, които не ни носят нищо!
6. За жалост осъзнах, че нямам истински приятели. Знаете поговорката: "Приятел в нужда се познава." Рядко съм молила за помощ и точно тогава разбрах, че такива нямам. Никога не съм броила, колко пъти безрезервно съм помагала на "приятелите си", нито количествено, нито качествено. Ще продължа да го правя, но го изписвам за да не мислят, че съм балъка...ще им кажа също, че ме боли от липсата на взаимност, но не мога да се преборя със себе си, когато знам, че мога да съм полезна с помощ го правя! Защото най-лесно е да сме приятели за "масата"...такива има до безкрайност!
7. Харесвам Държавата си, но тя прогони много скъпи за мен хора. Не я обичам, не и днешната България! Милея за нея само в спомените си, защото там е моето детство и младост.
8. Материалист съм, че кой не е?! Мъжа ми има една сентенция и макар използвана, като шега в нея има доста истина: "Осигури си лукса, другото само ще дойде!"
9. Не харесвам нахалните хора, не харесвам плахите хора, не харесвам хората, които лъжат околните, даже и себе си. Съжалявам, че веднага ми стават ясни, психиатрията ме научи да разпознавам подобни! Не харесвам стиснатите, онези които си броят стотинките даже към любимите за тях същества. Харесвам онези, за които да направиш изненада е Удоволствие, защото аз самата съм такава. Може да е цвете или нещо малко, но жеста е неповторим и говори Много. В крайна сметка любовта е грижа към любимия!
10. Не мога да имам любовник - каква "трагедия"!!! За мен нещата са или Всичко или Нищо! Възхищавах се до скоро на онези, които умеят това...двойният живот на чувствата. Било прекрасно чувам, хем семейството, хем и другото. Е дайте акъл как става? Някак ми се губи насладата да обичаш някой, но това да е тайна, всичко да е покрито и скрито! Как се обича така? За мен любовта е най-силното чувство и ако трябва да я обричаме на тайна...егати и любовта! Или май се заблуждавате, че това е любов, защото ако обичахте Истински, нямаше да я държите там... някъде скрита. Който обича има смелостта да и даде Живот и да посвети своя на нея!
Мога да продължа, но времето е ограничено, работен ден е! Голяма писаница сътворих, няма що!!! Приключвам защото ме чака разчистване на сняг и заледени улици. Забравих да кажа, че обичам дъртото си БМВ, същото онова със задно предаване, едвам движещо се при зимни условия и с работещи чистачки, когато си поискат.
Дерзайте, каквито сте! Избора е Ваш, да бъдете себе си или лицемерието!
