04.03.2010 / 5:52
Здравей! Сядам отново да ти пиша. Днес съм много объркана. Защото сама обърках нещата, от недоглеждане и липса на концентрация. Толкова ги обърках, че докарах до главата си криза, която трудно преживях и за пореден път се изумих от себе си. Даже още усещам напрежението и...май не си е отишла? В мен бушува онова прозрение, което рядко ни спохожда, а когато дойде сме уплашени. В един миг осъзнаваш, колко са безмислени някои неща, на които посвещаваме толкова енергия. Вкопчваме се в действия, усещания и ритуали, сякаш за да ни донесат някаква сигурност. Така сме били устроени - ще кажат психолозите!
Вчера не бях съгласна с тях, даже ако имах някой подръка, щях да се впусна в лют спор по темата. Спор имаше, но с мъжа ми. Той понесе удара на кризата и май успя да подходи професионално, което още повече влоши нещата. Наказах толкова неща, а той запази самообладание. Сякаш беше страничен наблюдател.
Вчера живота изглеждаше Ад. Едно голямо неудовлетворение, една голяма тъга. Осъзнах, как години наред умишлено съм била друга. Тази, която задължително трябва да се хареса на околните, да бъде техен продукт! И защо години наред съм се стремяла да е така...отговор имаше. За да могат хората в живота ми да се чувстват сигурни, да бъдат подкрепяни, да усещат, че са обичани...а аз съм била онзи фон, докато те са следвали целите си, постигали са ги а радостта им е била споделяна и от мен. Защо съм се радвала, след като цената е била на моята сметка? Сега ще кажеш, че се чувствам Жертва...ами така се чувствам!!! За изминалите години, всеки постигна желаното а аз винаги съм подкрепяла целите и мечтите им, в името на какво - днес да се чувствам сама, празна и тъжна. Заприличала съм на сянката в нечии живот. Станала съм даденост, която вчера си позволи да говори, май трябваше да бъда създадена онемяла, за да не внасям смут в нечие съществуване! Сянката проговори! Тя поиска отново своите контури и цветове. Поиска пак да има пол и усещания, поиска някой да я цени! Поиска живота си след години на мълчание и примирение! Какво толкова поисках - отново да бъда Аз!...и плаках, пуших, скрила се в себе си, с безпределното желание отново да се почувствам жена, май бях такава преди да реша да бъда нечия подкрепа, преди да лиша сетивата си от женските усещания, преди много години! Май поисках много?...и май никой не ме чу?
Сигурно ще ме упрекнеш, че вината е моя? Че аз съм допуснала така да се чувствам, но всички ние извършваме дадено действие в името и с надеждата да има ответност! Всяка наша казана дума, направен жест или постъпка са в името на някаква цел. Градиме взаимоотношения и имаме очаквания! Има ситуации, в които се налага да зачеркваме себе си, но знаем, че е за нещо добро и градивно. И когато то се случи се радваме, защото сме дали своя принос. Себеотричане...поставяне на приоритети...защото обичаме някой! Защото е важно за нас, той да бъде щастлив!
Все тъжни писма ти пиша последък, не мисли, че искам! На мен самата ми е много трудно да ти разказвам всичко това, но ти, Писмо мое си единственото, което би ме изслушало и приело такава, каквато съм...!
Днес ще се опитам да се справя с кризата, не знам как? Ще мобилизирам цялата си мисловна дейност, за да си доказвам на ум, колко незначителни неща ме мъчат. Как няма значение дали съм тъжна или щастлива, щом съм здрава (често използван аргумент), как няма значение дали имам дом, щом имам покрив над главата си и как няма значение дали имам свой живот, щом още съм жива и дишам! Едва ли някой се вълнува, какъв пол имам, щом от години никой ме няма в интимността си! Остана ми единственото сигурно нещо - да съм майката на двете си деца! Май стеченията на живота са оставили само това - ДА БЪДА МАЙКА!
МАЙНАТА ИМ НА ДРУГИТЕ ЖЕЛАНИЯ!!!
Прекалих с последните редове, но нали съм в криза..."Ще ти мине!"-чувам...ДА, ще мине - отговарям, защото след ден-два отново ще бъда сянката в чуждият живот, ще сложа маската на доволството и ще се примиря за пореден път и така до последно вдишване и последната мисъл: ИМАХ ЛИ ЖИВОТА, КОЙТО ИСКАХ? БЯХ ЛИ АЗ? БЯХ ЛИ ЩАСТЛИВА?
...АМИ БЯХ ЩАСТЛИВА, ЗАЩОТО ДАДОХ ЩАСТИЕТО НА ДРУГИТЕ ДА РЕАЛИЗИРАТ МЕЧТИТЕ СИ!
