12.03.2010 / 5:30
"Неизвестност! И няма изход, пътя е един. Красив, но води само в една посока, тази към Залеза! Дали да бързаме или да минем бавно...избираме ние! Дали да поглеждаме встрани или само в пътя, пак е наше решение. Поспираме от време на време за да си поемем дъх и пак продължаваме. Устроени сме така, че нямаме избор. Понякога пътя ни се пресича с друг, среща в безкрайната плетеница на много пътища! Често стигаме до кръстопът, объркани. Стоим и виждаме фигура на усмихнат човек, който ни подава ръка, кани ни на своята пътека...дали да отидем? Една крачка и всичко се променя! Нищо, че и неговия води към Залеза, но вече не сме сами в пътуването. "Вървят ли двама, на дълъг път...", колко прекрасна песен! И поемаме, стиснали ръката на човека до себе си. Топлата ръка на Любовта, на чувството, че не сме сами. И да паднем, някой ще ни вдигне! Щастие, тъга, сълза...има с кой да споделим! Денят става светъл, а нощта топла. Нежна ласка сутрин рано, гореща целувка вечер! Твориме двама, Общият ни път! Всеки се оглежда в очите на другия и преоткрива себе си, добър или лош, най-важното е да обичаш и да си обичан. Хората не се събират за да се винят за недостатъците, а да се допълват, преоткриват и топлят! Защото, когато са избрали Общият път, то е за да дават и да получават...Взаимност, общи цели, еднакви мечти! Радост, когато другия постига и подкрепа, когато има собствена борба за нещо!
И Вие сте на своя път. И Вие държите на някого ръката. Поспрете за миг, погледнете човека до себе си...ТОЙ ЛИ Е? Има ли любов в очите му, гали ли Ви топла ръка, целува ли някой сълзите Ви, завива ли Ви нощем грижовна ръка? Липсва ли Ви, когато ежедневието Ви разделя, подкрепя ли Ви в труден момент? Обичате ли, обичан ли сте?
Безброи въпроси, но в тях е смисъла на нашето пътуване. Красива пътека или тъжна, есенна...! И смисъла на нашият път към Залеза! Дали до себе си пък имаме човек, който даже не държи ръката ни, а просто вървим редом един до друг...по навик, по инерция!
Накрая, на пътеката е Голямото Залязващо Слънце. Уморени сме, години зад нас, спомени, щастие, мъка... Това оставяме след себе си и ако сме извървяли пътя с Истинският Човек до нас, той ще продължи, но ще носи в себе си Вашите спомени и емоции, защото Ви е обичал и те са общи, той ще е преживявал всичко с Вас!
Колко ще е дълго пътуването, никой не знае, а и няма значение! Важното е, с Кой ще го споделим и извървим!"
