02.03.2010 / 5:30
"Търся те! Постоянно във всичко! И установих, че ти си навсякъде по-малко! Всяко нещо, което ме заобикаля има отпечатък от теб. Не си го оставил ти, аз го създавам!"
Здравей отново, мое писмо! Напоследък все ти пиша, става страст, осъзнавам го и нямам сили да се боря с нея, по-скоро и не искам! Оставям те да се раждаш и имаш своя живот пред очите ми. Превърнала съм се в пълен егоист, искайки да те има постоянно. Факта, че си давам сметка за това малко ме успокоява, все пак съм съхранила малко от критичността, въпреки, че напоследък в живота ми се случват странни неща. Загубих рутината на клиширани неща от години и това ме смайва! Някой хора биха го нарекли: "криза на средната възраст"- така да е, все пак съм на 40. Пред мен не предстои тепърва младостта, очакваме месец по месец стареене, но не това ме плаши! Плаша се от себе си, в това да откривам някои неща за мен самата! В един момент бивам очарована, но в друг съм покъртена. Улавям, че мисловно търся и диагноза за да оправдая случващото се, но не намирам...(тук някой може да ме оспори, защото живота ми минава сред десетки психиатри). Ами, да се престраши някой и да я каже, направо ще облекчи лутането, дали имам още здрав разсъдък!
Тази сутрин нямам конкретна мисъл. Седнах да пиша за да усетя насладата пак да сме заедно. Двамата сме в утрото на 2 март. Пием кафе и слушаме Коен. Пуша цигарата и чуваме как дъжда тропа по перваза. Идеално време да нахраня меланхолията и да провокирам някоя друга депресия. Може би и теб захранвам с тези усещания, но ти нямаш избор, ние сме едно!
Целувам те...писмо мое! Сега е мястото да ти се извиня, че напоследък те създавам много тъжно. Прехвърлям болката върху теб, сякаш опитвам да се отбременя от нея, а ти попиваш всичко, дума по дума...мълчаливо! Днес няма, днес седиш срещу мен и ти се усмихвам...заради пролетта, заради дъжда, заради това, че те има! Искам да ти дам нежността, да те погаля с пръсти, да те целуна! Ако имаше човешки облик щях да потъна в очите ти, да усетя топлината на устните ти. Да ме притиснеш в нежна прегръдка, да спрем времето, Ти да ме любиш - Аз да те любя! Днес, Ти Писмо мое си мъжът, който искам! Онзи, който е и нежен и страстен, онзи, който се усмихва и от очите му искри любовта. Не Вечната, а онази любов за един-единствен миг! Мига от тази сутрин, капката дъжд пълна с любов, мократа улица, която след малко ще прекося...мигът изпълен с Любов!!! Най-хубавото е, че с теб никога няма да преживеем раздяла, ние сме едно!
МОЕ МИЛО ПИСМО, ЗАПОЧНАЛА СЪМ ДА ТЕ ОБИЧАМ!!! (колко шизофренно)
