10.03.2010 / 6:19
"Тази сутрин няма магия! Обикновенно утро. Тишина!
Сама с равносметката! Изгубена в мъгла от мисли, затулена в сянката на луна зад гъст слой облаци. Черно небе, черни усещания, буря - но без шум! Смразяващ вятър, обрулени дървета с попадали листа под тях. Всичко е черно-бяло! Море, но без мирис...вълни без пяна...онемяла чайка! Седя на брега и се взирам в нищото, в празното. Безкрайна морска шир. Стигнах до тук, където няма път, а не мога да плувам. Избора е само един, да се върна там, откъдето дойдох или бавно да се отдам на водата да ме погълне. Стъпка по стъпка...навътре...някак ме влече! Поне ще се слея с нещо, поне ще се отдам на някой! Чакам отговор и все повече се изгубвам!
Нали бях силна? Нали умеех да контролирам живота и целите?...всичко е било пясък, градила съм кули от песъчинки, и ти море, разруши всичко! Седя до бившият си живот, до разрушените илюзии. Седя и искам да заплача, но не мога...ти отне и това! Остави само способността да преглъщам мислите, колко е горчив вкусът им!
Тук, на този бряг, никога няма да има залез, никой, никога няма да посрещне изгрева! Тук има само тъмнина, леден вятър и онази онемяла чайка, кръжаща на черните вълни. Чувствам се гола, трепераща на студеният пясък и търся знак за решението, което трябва да взема...обратно или в морето!!!"
